SHARE

Вече трета година Европейският съюз и САЩ водят преговори по т. нар. „Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции“ (ТПТИ, TTIP) – най-мащабното споразумение за свободна търговия между двете най-големи икономики в света. То има амбицията да намали и дори ликвидира митническите, данъчни и регулаторни пречки, да доведе до уеднаквяване на производствените стандарти от двете страни на Атлантика и с това да осигури, както по-голяма покупателна способност на хората в ЕС и САЩ, така и повече растеж, съответно ясни и положителни последици за световната икономика. Тези цели правят TTIP може би най-значителното политическо решение от последните години, а сключването или отхвърлянето му има потенциала да ни повлияе по един или друг начин за десетилетия напред.

Интересното е, че от самото начало преговорите по TTIP предизвикаха изключително противоречиви реакции. „Погребваме демокрацията“, „Край на националния суверенитет“ и „Тровят ни с ГМО и хормони-мутанти“ започнаха да тръбят сякаш в един глас крайнолеви, националисти и еколози. „Оформя се икономическо НАТО“ чухме да им пригласят и от Москва.

Кое е истина и кое лъжа? Можем ли да направим трезва преценка на съдържанието на едно споразумение, което не познаваме (в цялост)? Има ли световен заговор срещу високите европейски стандарти и трябва ли да се страхуваме от повече свободна търговия и конкуренция?

В следващите редове ще ви споделя своето виждане, като коментирам най-често издиганите в публичното пространство тези, съответно отговарям на свързаните с тях въпроси.

И така:

За какво изобщо става дума при това споразумение?

Отправната точка за отговора на този въпрос е мандатът, даден на преговорния екип на ЕС от страна на съвета на министрите на Европейския съюз. Основните условия са свързани с улесняването на движението на капитали, стоки и услуги и намаляването/премахването на мита, квоти и други пречки и ограничения при търговията между ЕС и САЩ.

Съвсем конкретно, споразумението е съставено от следните три елемента:

а) по-лесен достъп до пазарите,

б) регулаторни въпроси и нетарифни бариери (НТБ) и

в) правила.

Преговорите и по трите елемента следва да се водят едновременно и да бъдат част от едно и също начинание, което гарантира балансиран резултат между премахването на митата, премахването на ненужните регулаторни пречки пред търговията и подобряване на правилата, което да доведе до значителни резултати във всеки от тези елементи и до ефективно отваряне на пазарите един за друг.

За всички по-специфични политики като здравеопазване, храни, околна среда, пазар на труда, културно наследство и т.н. мандатът позволява договаряне на решения само в рамките на това, което вече сме подписали при присъединяването ни към ЕС и Световната Търговска Организация. Страните членки, в това число България, изрично си запазват правото да налагат допълнителни ограничения на национално ниво.

Кой решава накрая? Каква е ролята на националните парламенти?

Търговските споразумения, по които страна е ЕС трябва да се гласуват и приемат, както от Европейския съвет (поради мащаба и важността си TTIP изисква пълен консенсус), така и да са ратифицирани от Европарламента (с мнозинство). Засега спорен и отнесен за решаване пред Съда на европейския съюз е въпросът дали и доколко думата при ратификацията на търговски споразумения ще имат и националните парламенти на отделните страни членки.

Защо преговорите започнаха толкова тайнствено и непрозрачно?

Логичното обяснение тук е, че това е традиционна и установена практика в международното публично право – страните преговарят, постигат някакво съгласие и едва тогава го представят на обществеността. Адекватно ли е това във времето на всеобхватна свързаност и възможност, а и желание за достъп до информация? Не, разбира се, и това доведе до бурни реакции на хората, с които Сесилия Малмстрьом – член на Еврокомисията и отговорна за преговорите от европейска страна – се съобрази. Така от края на 2014 г. имаме поддържан от Комисията сайт, на който редовно се качва информация за всяка преговорна среща и европейската позиция по нея. За разлика от колегите си от ЕС, онези от американския преговорен екип предпочитат да не действа така прозрачно и това е причината да нямаме (удобен) достъп до създадените от тях документи.

TTIP няма ли да доведе до по-ниски стандарти при опазването на околната среда и защитата на потребителите?

И Еврокомисията, и американските преговарящи оспорват това твърдение. Може би парадоксално за убедените в супериорността на европейските стандарти читатели, но не един и двама американски политици и лидери на мнение там са убедени, че янките ще трябва да съобразяват своите „по-строги“ стандарти с по-ниските европейски такива. Например при одобрението и допускането на пазара на фармацевтични продукти и електроуреди. Последното е интересно, защото показва колко спорно е чии стандарти всъщност следва да се определят като „по-високи“, тъй като това често е въпрос на гледна точка и интерпретация. Идеята и на двете страни е по-скоро да се постигне взаимно признаване на стандарти и процедури за сертифициране – ако гарантират „еднакво ниво на защита“. Така например, в САЩ автомобилните мигачи трябва да мигат в червено, а при нас в ЕС – в оранжево. Няма доказателства, че единият вариант е по-сигурен от другия, но такъв е „стандартът“ и европейският производител на автомобили и авточасти трябва да се съобразява с него и да произвежда фарове с червени мигачи, ако иска да изнася за американския пазар. Това прави продукцията му там по-скъпа за крайния потребител и в този смисъл – по-неконкуретноспособна. Всъщност няма проблем да имаме взаимно признаване и да третираме мигащите в червено или оранжево мигачи еднакво. Така автомобилната индустрия би си спестила 26% от разходите по стандартизиране. В други сектори оптимизацията на разходи би била дори още по-осезаема, например за производителите на козметика – в размер на 35%, а при онези в сектора на хранително-вкусовата промишленост – цели 57%.

Значи от TTIP печелят само корпорациите?

Не, разбира се. Това е така, защото корпорациите не съществуват сами за себе си, а имат водеща роля в икономическия оборот. Нали като работодатели наемат доста голям брой хора директно на трудови договори, отделно от това работят с още по-широк кръг (под)доставчици (самите те също работодатели) и самонаети лица, фрийлансъри и представители на свободните професии. Свалянето на регулационните окови от краката на бизнеса помага на всички от изброените, а най-вече на онези, които ще се възползват от новосъздадените вследствие на това работни места.

Ок, ок, обаче как стоят нещата с къпаните в хлор пилета, месото с хормони и въобще с ГМО-храните?

Една от особено разпространените в Германия и Австрия[1] митологеми е, че споразумението ще доведе до наводняването на европейския пазар с дезинфекцирани в хлорна баня бройлери и обработвано с хормони (говеждо) месо от САЩ. Всичко това на фона на несъществуващи доказателства за вредността на така обработваните бройлери и месо, съответно на позволена в ЕС продажба на храни, съдържащи генно-модифицирани организми, стига това да се вижда на етикетите им. Разбира се, опасенията на хората какво (да не) ядат са напълно валидни – по сходни причини американците не искат да се докоснат до мухлясали френски сирена – и това е причината европейският преговорен екип да бъде изключително внимателен при разговорите за тази част от споразумението. Засега преговарящите от САЩ ни предлагат големи отстъпки при вноса на произведени в ЕС автомобили и авточасти, ако ние покажем готовност за компромиси при третираното с хормони месо. Тук припомням, че САЩ имат гарантирана им от Световната търговска организация квота за облекчен внос на месо без хормони в ЕС, но не се възползват от нея. Защо? Много просто – местните потребители купуват все повече безхормонно месо, в резултат на което то едва стига да задоволи добре платеното вътрешно търсене. В повече остава онова с хормони, съответно за него се търси пласмент. Разбираемо, хората си гледат интереса. Малмстрьом и екипът са наясно с това и винаги могат да се позоват на неизползваната квота. В този смисъл, прогнозата ми е, че подобно на търговското споразумение между ЕС и Канада (CETA), месото с хормони няма да бъде част от TTIP.

Особено спорен е търговският арбитраж „пред който корпорации ще могат да съдят  държави, например България“. Какво е това?

Инвестиционната защита е традиционна част от всяко търговско споразумение и целта ѝ е да гарантира, че чуждият инвеститор няма да бъде дискриминиран, а собствеността му – отчуждена или дори национализирана. Случи ли се нещо такова, инвеститорът може да се обърне към специално предвиден в споразумението арбитраж, който да реши спора. И да, ако политиците в съответната държава са направили някоя глупост или водени от популизъм са гласували идиотски закон, с който нанасят вреди на инвеститора, да, тогава инвеститорът ще може да „осъди държавата“ да му изплати обезщетение. Противниците на TTIP тук често чертаят някакви мрачни сценарии, но фактите говорят друго: до момента България е подписала 64 двустранни търговски споразумения, предвиждащи механизъм за инвестиционна защита, подобен на предложения в TTIP, но досега страната ни не е изгубила нито едно дело по спор с чужд инвеститор. Ще видим дали заведеният през 2013 г. иск от руския Атомстройекспорт срещу държавната НЕК ще промени нещо в тази статистика.

Независимо от горното, позицията на европейския преговорен екип по механизма за инвестиционна защита е, че същата следва да се реализира пред международен публично-правен трибунал, с обжалваеми решения, който в дългосрочен план да замени арбитража като метод за решаване на спорове между държави и инвеститори. Апропо, тази позиция бе формирана вследствие на мащабно проведено обществено допитване сред всички заинтересовани – бизнес, администрация и граждански организации.

Добре, но наскоро се появиха публикуваните от Грийнпийс „течове“ – какво съдържат те?

Това може да установи всеки на https://ttip-leaks.org/. Представеното от различни „зелени“ политици виждане е, че течовете доказвали „всички опасности, за които предупреждавахме през цялото време досега“. Да, в някаква степен звучи и изглежда секси, но е неточно и дори подвеждащо. Мерени с този аршин, течовете са доста скромни, тъй като показват исканията и настояванията на екипа от САЩ, които не са тайна за онези, които следят процеса. Противно на онова, което твърди Грийнпийс, и което мейнстрийм медиите безкритично повтаряха, „TTIPLeaks“ не съдържат никакви доказателства, че европейският преговорен екип (и Сесилия Малмстрьом в частност) някога са били готови да се подадат на американските искания. Все пак течовете имаха и положителна страна, защото най-вероятно ще мотивират американските преговарящи към повече прозрачност.

Какво мисли Москва за TTIP?

В условията на наложени икономически санкции и външнополитическия американски успех покрай успешното договаряне на Транстихоокеанското партньорство (TPP), руското ръководство изглежда притеснено от всяка възможност за разширяване и заздравяване на икономическите отношения от двете страни на Атлантика. Дирижираните от Москва медии дори наричат TTIP „икономическо НАТО“ и това е разбираемо, тъй като и TPP, и TTIP се договорят извън Световната търговска организация и Русия не може да участва, съответно да въздейства на преговорния процес. Реши ли да се присъедини на по-късен етап към някое от тях (а защо не и към двете), Руската федерация ще трябва да го направи на принципа „take it or leave it“.

Това е.

Ако сте стигнали с четенето дотук, значи по същество вече знаете повече от 99% от всички критици и противници на TTIP. За съжаление, вместо да се разнесат, политическите облаци над споразумението се сгъстяват. Само преди около месец френският президент Оланд, притиснат от рекордно ниския си рейтинг и завихрящата се против всяка смислена реформа във Франция истерия, обяви, че най-вероятно ще блокира подписването на TTIP. Наскоро подобно изказване направи и германският вицеканцлер Зигмар Габриел. Учудващо, но от американска страна против TTIP се обявиха Доналд Тръмп, Бърни Сандърс и дори Хилъри Клинтън. И ако онзи ден Жан-Клод Юнкер прикани европейските лидери да препотвърдят подкрепата си за споразумението, то бъдещето му със сигурност зависи от изборния резултат оттатък голямата вода. А дотогава всички ние можем да получаваме и анализираме информация и да си мислим готови ли сме да изтъргуваме хормоните срещу повече здрав разум.

[1]     където общественото неодобрение за TTIP e 73, съответно 78 на сто

SHARE
Емил А. Георгиев е адвокат и представител по индустриална собственост в собствената си кантора, активист за гражданска и политическа промяна, лидер на ДЕОС.