SHARE

Гладните стачки не са геройство, те са признак на пълно отчаяние.

Гладните стачки са типични за обществата, където е изгубена всякаква надежда да бъдат достигнати институциите. Където гражданите не могат да изразят недоволството си и желанията си по друг начин. Те са често срещани в авторитарни режими, където комуникацията между граждани и техните държавни служители е изгубена.

Николай Колев-Босия и настоящите му и минали действия също не са за пример, но този вид протест – краен израз на несъгласие с правителстваната политика – не се случва често и не отива докрай!

Той обаче показва докъде са отишли нещата в една страна.

Гладната стачка на Николай Колев-Босия – вече в четвъртата си седмица – е срещу купуването на шофьорски книжки и липсата на воля у властите за борба с тази практика.

На 12 юни той обяви, че започва безсрочна гладна стачка в знак на протест срещу това, че уволнени за корупция служители на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” са възстановени на работа.

Първоначално той настоява за разследване на случилото се и служителите. Такова няма – те са възстановени на работа и сега, когато той бива игнориран от всички институции, вече настоява за оставка на Ивайло Московски и на Народното събрание.

Проблемът е прост – държавата, задавила се в корупционни афери и безнаказаност, дори не иска да чуе за случилото се, дори не иска то бъде тема в дневния ред – въпреки амбициите на страната ни със същите служители да пази външните граници на ЕС, като ни приемат в Шенген, и да бъде член на еврозоната.

И когато демокрацията е фасадна, а върховенството на закона просто изпразнен от съдържание израз – тогава гладните стачки – този признак на отчаянието – стават реалност.

Николай Колев публикува следното днес в блога си: 

“Днес отново се завлякох от НДК до НС. С мен бяха десетина мои приятели и съмишленици. Оказа се, че противозаконното ограждение с лента е възстановено, въпреки че съобщих, че е противозаконно. Затова извадих предварително приготвената ножица и го срязах. Не последва нищо.

Изненадващо на служебния вход спря линейка на Правителствена болница. От нея слязоха д-р Стоянов и сестра Енчева. Дойдоха при мен, за да ми измерят показателите. По-късно разбрах, че е пратена по искане на “загриженото” за мен лице Караянчева. Подозирам, че го е направила, тайно надявайки се, че съм симулант. Оказа се, че не съм. Показателите ми се оказаха лоши и ме приканиха да ме заведат в болницата на стационарно лечение.
Категорично им отказах. 

След това внесох искане до министъра престъпник Московски и сигнал до посолството на ФРГ. Прибрах се вкъщи, където дойдоха от “Евроком” и ми направиха пространно интервю.
Сега най-после ще прилегна, за да си почина малко и да събера сили.

Утре от 18 ч. и 30 мин. пред МС ще се проведе митинг в моя подкрепа. За това ми съобщиха тази сутрин.

Желая ви хубав ден”

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.