SHARE

Елизабет Броу е старши научен сътрудник към Атлантическия съвет във Вашингтон. За Foreign Policy тя пише как Берлин е започнал процеса на най-голямата трансформация в отбраната на обединена Европа. 

На всеки няколко години идеята за армия на Европейския съюз намира своя път обратно към новините, причинявайки раздор. Идеята е както мечта за едни, така и страшилище за други: за всеки федералист в Брюксел, който мисли, че обща отбранителна сила е това, от което Европа се нуждае, за да подсили позицията си в света, има ответник в Лондон и на други места, който се ужасява от идеята за потенциален съперник на НАТО.

Но тази година, далеч от заглавията, Германия и двама нейни европейските партньори, Чешката република и Румъния, тихо направиха радикална стъпка по пътя към нещо, което изглежда като армия на ЕС, заобикаляйки хаотичната политика, с която идеята се свързва: те обявиха интеграцията на въоръжените си сили. 

Румънската армия няма цялостно да се присъедини към Бундесвера [Въоръжените сили на Германия – бел. прев.], чешките въоръжени сили също няма да се превърнат просто в германска субдивизия. Но в следващите няколко месеца всяка държава ще интегрира по един отряд в германските въоръжени сили: Румънската 81-ва механизирана бригада ще се присъедини към Силите за бързо реагиране на Бундесвера, а чешката 4-та Въздушнодесантна бригада, която е служила в Афганистан и Косово и е смятана за челния отряд на войската ще стане част от немската 10-та танкова дивизия.

С това си действие те ще последват стъпките на две нидерландски бригади, едната от които вече е присъединена към Силите за бързо реагиране на Бундесвара, а другата интегрирана в 1-ва танкова дивизия. Според Карло Масала, професор по международна политика в Университета на Бундесвера в Мюнхен, “Немското правителство показва, че е склонно да пристъпи към европейска военна интеграция” – дори ако останалите на континента все още не са.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер многократно е загатвал идеята за европейска армия, само за да бъде посрещнат или с подигравка, или с неловка тишина.

Ситуацията остава такава дори когато Великобритания, вечен враг на идеята, е на път да напусне съюза. Съществува несъгласие сред оставащите членове относно това как точно би изглеждала подобна сила и от какви функции ще се откажат като резултат националните военни сили.

И така, прогресът е бавен. Този март Европейският съюз създаде съвместно военно седалище, но то отговаря само за тренировъчни мисии в Сомалия, Мали и Централната африканска република и има оскъден персонал от 30 души. Други мултинационални идеи са разработени, например Nordic Battle Group, малък отряд за бързо реагиране от 2400 войници, съставена от балтийските страни и няколко северни страни, както и Нидерландия и Британския експедиционен корпус – “мини НАТО”, чиито членове включват балтийските държави, Швеция и Финландия. Но в отсъствието на подходящи възможности за внедряване подобни операционни екипи все едно не съществуват.

Но под смелото название Framework Nations Concept Германия работи над нещо много по-амбициозно – създаването на това, което в същността си е водена от Бундесвера мрежа от европейски малки армии. “Инициативата произлиза от слабостта на Бундесвера”, казва Юстина Готковска, северноевропейски анализатор по сигурността в полския Център за източни науки. “Германците осъзнаха, че Бундесверът трябва да запълни пропуските в сухопътните си войски… за да спечели политическо и военно влияние в НАТО”. Помощ от малки партньори може да е най-добрият шанс на Германия да влее сили в армията си бързо и малки армии с немско командване може би е най-реалистичната опция за Европа, ако иска да се заеме сериозно със съвместната отбрана. “Това е опит да се предотврати пълният провал за съвместна европейска отбрана”, казва Масала.

Да се каже, че в Бундесвера има “пропуски” е омаловажаване на ситуацията. През 1989 г. западногерманското правителство отделя 2,7% от БВП за отбрана, но през 2000 г. разноските са спаднали на 1,4%, където остават с години. Действително между 2013 г. и 2016 г. разходите за отбрана са застопорени на 1,2% процента – далеч от маркера от 2% на НАТО. В доклад към Бундестага, немския парламент, генералният инспектор на Бундесвера представя плачевна картина: по-голямата част от хеликоптерите на военноморските сили не работят, а от 64-те хеликоптера на армията само 18 са използваеми. И докато Бундесверът по време на Студената война се е състоял от 370 000 войници, до миналото лято са останали чисто 176 015 жени и мъже.

Оттогава Бундесверът е нараснал до над 178 000 активно служещи войници; миналата година правителството увеличи финансирането с 4,2%, а тази година разходите за отбрана ще нараснат с 8%. Но Германия все още е много назад от Франция и Великобритания като военна сила. И увеличаване на разходите за отбрана не се възприема еднозначно в Германия, която е бдителна, що се отнася до историята си като военна сила. Външният министър Зигмар Габриел наскоро каза, че е “напълно нереалистично” да се смята, че Германия би достигнала до прага за разходи за отбрана на НАТО от 2% от БВП – въпреки че почти всички немски съюзници, от малки европейски държави до САЩ, призовават страната да играе по-голяма военна роля в света.

Германия може би все още няма политическата воля да развие военните си сили в мащаб, на какъвто много се надяват; но това, което има от 2013 г. насам е Framework Nations Concept.

За Германия идеята е да споделя ресурсите си с по-малки държави в замяна на това да използва техните войски.  За тези по-малки държави инициативата е начин да се увеличи участието на Германия в европейската отбрана, докато се заобикалят сложните политики от немското военно разширение. “Това е ход към по-голяма европейска военна независимост”, казва Масала. “Великобритания и Франция нямат възможност да поведат европейската сигурност”: Великобритания е на път да се сблъска с европейските си съюзници, докато Франция, военен титан, често е неохотен участник в мултинационалните усилия в НАТО. “Това оставя Германия”, казва той.

От гледна точка на операции създадените двунационални отряди са с по-голям потенциал за разполагане, тъй като са постоянни (повечето мултинационални отряди дотук са били ad hoc). От голямо значение за малките партньори е това, че те увеличават тяхната военна мощ. И ако Германия реши да внедри интегрирано поделение, тя може да го направи единствено със съгласието на партньора.

Разбира се от 1945 г. насам Германия с изключителна неохота разполага войски зад граница, като през 1990 г. дори забранява на Бундесвера да разполага войски извън страната. И партньорите – както и потенциалните такива, се надяват, че Framework Nations arrangement ще предизвика Германия да поеме повече отговорност за европейската отбрана. Дотук Германия и мултинационалните ѝ малки армии остават само това: дребномащабни инициативи, далеч от завършена европейска армия. Но инициативата най-вероятно ще се развие.

Партньорите на Германия възхваляват практическите ползи от интеграцията: за Румъния и Чехия това означава поставяне на техните войски на същото ниво на тренировка като немската армия; за Нидерландия това означава отново да се възползва от възможности относно танковете (нидерландците продадоха последните си танкове през 2011 г., но войските от 43-та механизирана бригада, които са частично разположени в 1-ва танкова дивизия в западния немски град Олденбург, в момента карат немски танкове и могат да ги използват при разполагане с остатъка от нидерландската армия).

Полковник Антъни Лойверинг, командирът на 43-та механизирана бригада в Олденбург, казва, че интеграцията е преминала с изумително малко спънки. “Бундесверът има около 180 000 души персонал, но те не ни третират като по-низши”, казва той. Той очаква още страни да се възползват от това положение. “Много, много страни искат да си сътрудничат с Бундесвера.” Бундесверът, от своя страна, има списък с партньори наум, казва Робин Алерс, немски асистент-професор в Норвежкия институт за отбрана, който е виждал списъка на Германия. Според Масала скандинавските страни, които използват голяма част оборудване немско производство, ще бъдат най-добрите кандидати за следващия рунд интеграция на Бундесвера.

Дотук сдържаността и ad hoc подходът на  Framework Nations Concept работи в нейна полза; малцина в Европа са се противопоставили на интегрирането на нидерландски или румънски отряди в немските дивизии отчасти защото може би не са го забелязали. Дали ще има политически последици, ако повече нации решат да се присъединят към инициативата остава неясно.

Извън политиката истинския тест за стойността Framework Nations Concept ще бъде успехът в битка на интегрираните войски. Но най-деликатната част от интеграцията както на бойното поле, така и извън него може да бъде намирането на общ език. Трябва ли войските да научат взаимно езиците си? Или партньорите трябва да говорят немски?

Немскоговорещият нидерландски полковник Лойверинг казва, че двунационалната дивизия в Олденбург се насочва към използването на английски.

Превод: Йоанна Маринова
Снимка: AP/Burhan Ozbilici

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.