SHARE

„Преди няколко седмици се завъртя скандал – анализатор на дъщерно инвестиционно дружество на Сбербанк написа критичен отчет за „Газпром“ и бе уволнен. След това бе уволнен и началникът му. А после ръководителят на Сбербанк Херман Греф му се наложи да звънне на един от обидените директори на „Газпром“ и да се извини.“

Така започва разказът за разследването на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални за „Газпром“ – компания, чиито активи предвид огромните руски залежи и почти екслузивния ѝ внос за Източна и Централна Европа, както и към страни като Китай би следвало да е голяма колкото Apple, казват от фонда, а наместо това тя е по-малка от веригата за кафенета Starbucks. 

Това засяга и въпросният доклад, изготвен от Александър Фек, който анализира подробно и трите проекта готвени от руския газов гигант – „Северен поток II“, „Турски поток“ и „Сибирска сила“. И трите, сочи анализът, с трагични перспективи. 

И идват болезнените данни на анализа – през 2008 г. стойността на „Газпром“ се е изчислявала на $367 млрд.  – най-добрата година в нейната история, която Путин е обещавал да е начало на нейния възход, който през 2016 г. – казва той – ще кулминира в това компанията вече да струва трилион щ.д.

Е, десет години по-късно компанията не струва трилион, напротив – от  $367 млрд., които е струвала през 2008 г. през 2017 г., тя се е сринала до 54 млрд. щ.д. – един и половина пъти по-малко от мрежата кафенета Starbucks, заядливо отбелязват от фонда на Навални. Тройно по-малко от Netflix ( $160 млрд) и Disney ($150 млрд.) и на светлини години от Apple, която струвайки $945 млрд. „Газпром“ е трябвало да задмине по изчисления на Кремъл, а сега е 18 пъти по-малка.

Причините – както посочва анализът – са две: на първо място – „Газпром“ не цели да увеличава акциите си, а да обслужба корупционните връзки на олигарсите му с Кремъл.

И на второ място, според анализатора на Сбербанк, наместо да прави икономически целесъобразни проекти, „Газпром“ се занимава да обслужва геополитически интереси.

И тук идват трите проекта, които Сбербанк анализира – „Северен поток II“, „Турски поток“ и „Сибирска сила“.

I. „Северен поток II“ – който цели да достави директен газ до Германия

Икономически проектът е нерентабилен, заключава анализът. Проектът се оценява на $17 млрд, от които една трета от разходите ще бъде поета за строежа на руска земя (без конкурс, директно тази задача е възложена на компанията на руския олигарх Генадий Тимченко „Стройтранснефтегаз“).

Но по-лошото е, че оценките за проекта са, че той ще може да избие вложените в него пари за 20 години – но нетната стойност отново е отрицателна и равна на  $6 млрд.

С други думи – проектът не действа на пазарен принцип, но за сметка на това обслужба две цели – да финансира фирмата на руски олигарх и на второ място да обслужи геополитическия интерес на Русия да заобиколи Украйна при доставката на газ. 

II. „Турски поток“

Този проект е дори още по-скъп – $21 млрд – и отново не отваря „Газпром“ за никой пазар, а единствено цели да заобиколи Украйна.

Но изчисленията показват, че проектът ще избие цената си за 50 години  и отново с отрицателна нетна стойност от -$13 млрд. „Дори той да работи половин век, е по-изгодно той просто да не е бил построен.“

III. „Сибирска сила“ – проект, който ще доставя газ за Китай

И тук идва най-изумителният по своята стойност проект.

Тръбопроводът до Китай „Сибирска сила“ е на стойност $60 млрд. – повече от себестойността на „Газпром“. 

Цената на проекта изненадващо набъбва, след като първоначално той заменя шест пъти по-евтиния проект „Алтайски път“, който е трябвало да доставя газ за Китай и е щял да струва $10 млрд. Цената за „Сибирска сила“ нараства шестократно.

И ако изплащането на „Северен поток II“ и „Турски поток“ може да отнеме от 20 години до половин век, то за „Сибирска сила“ може да се изплати единствено ако цената на нефта е по-голяма от $110 за барел. Не само че цената не е такава от 2014 г. насам, но дори ако петролът отново се върне към тези цени, то тогава за Китай ще е по-изгодно да си купува газ от Централна Азия, пише в анализа.

Освен трите мегапроекта, които в съвкупността си струват почти колкото две компании „Газпром“ – то руският гигант ще трябва да поддържа и тръбите за доставка. 

Понастоящем „Газпром“ плаща за поддръжка ок. $4.5 млрд годишно, но ако трите мегапроекта бъдат изпълнени, цената ще набъбне до $15-20 млрд. на година за поддържането на инфраструктурата, сочи анализът.

Пари, които „Газпром“ може да няма, но строителните дружества около Кремъл с радост ще приемат финансиране, за да извършват поддръжката.

Клипа на фонда за борба с корупцията може да гледате тук:

Анализът на Сбербанк на английски можете да прочетете тук. В него има и отделна секция за рентабилността на „Лукойл“.

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.