SHARE

Последните години видяха провала на много проекти за доставка на газ към Европа. Те всички – като започнем от „Набуко“ и преминем през проектите „Южен поток“ и „Турски поток“ – имат едно общо по между си – Балканите са стратегическо място за доставка на газ към Европа и алтернативните маршрути за газ.

И всъщност, намирането на нови пътища за транзита на руски газ е в интерес не само на ЕС, но и на Русия.

Договорът на руския енергиен гигант „Газпром“ за доставка на газ през Украйна изтича през 2019г. Дотогава от Кремъл искат да намерят алтернативни маршрути – единият е силно критикуваният проект „Северен поток 2“, който минава през балтийското море и доставя газ директно на Германия.

Проектът среща остра реакция на Брюксел. От Европейската комисия смятат, че той ще застраши плана за изграждане на Енергиен съюз в ЕС и че противоречи на европейското законодателство поради същата причина, поради която и Южен поток бе спрян – защото не отговаря на изискванията на третия енергиен пакет на ЕС за достъп на трети лица до тръбата, която е резервирана изцяло за „Газпром“.

В другия край на Европа – на Балканите, Русия отново среща опозицията на ЕС. Проектът „Южен поток“, който трябваше да преминава през България (без никакви икономически ползи за страната) и да достига до Италия и Австрия се провали, защото не отговаряше на правото на ЕС.

За да заобиколят европейските норми, от Москва решиха да премесят транзита от България към Турция, а от там планът беше новият „Турски поток“ да продължи към Гърция. И момента беше подходящ за това – току-що на власт в Атина се бе възкачил крайнолевият лидер на Сириза Алексис Ципрас. През юни 2015 г. започна драмата за изплащането на гръцкия дълг между Ципрас, от едната страна, и страните от Еврозоната и МВФ, от друга. Тогава гръцкият премиер реши да отиде на посещение в Санкт-Петербург, за да се срещне с Путин. Това бе моментът, в който Русия бе поставена в изолация от ЕС и САЩ и срещу нея се налагаха санкции заради окупирането на Крим.

На срещата в старата руска столица Ципрас подписа меморандум с Газпром за продължаване на газопровода „Турски поток“ към Гърция. Отчаян ход, който не промени факта, че проектът продължава да е против третия енергиен пакет на ЕС и газопровода е обречен на провал.

За повод за разпадането на проекта бе обявено и свалянето на руския изтребител от силите на Ердоган през ноември 2015 г., но истинската причина отново бе, че „Турски поток“ не предлага никакви шансове за диверсификация на източниците на газ от трети страни.

С тези си действия, обаче, Путин показа друго. Когато падна удобното му българско правителство на Пламен Орешарски, чиято основна задача и мисия бе изграждането на Южен поток, той набързо се обърна към очевидно също толкова близкия му Ципрас в Гърция.

Надеждата на Газпром и Кремъл очевидно е, че обединявайки местните олигарси и зависимите от Русия политици, те ще принудят държавите-членки да пренебрегнат законодателството на ЕС. Тук, разбира се, е важна и по-голямата картина – чрез руската пропаганда и спонсорирането на крайнолеви и крайнодесни формации в цяла Европа, Русия се опитва да дестабилизира Европейския съюз, което ще го направи твърде слаб, за да реагира на законодателните нарушения.

Единствено така Владимир Путин ще съумее да постигне и конкретния си план за октриване на нови маршрути за доставка на газ. С него, от една страна, ще заобиколи Украйна и по този начин от транзита през Киев няма да зависят доставките за останалата част от Европа. Това ще позволи на Русия да постави Украйна в пълна енергийна зависимост и през 2019 г., когато изтича настоящият договор да ѝ наложи изключително високи цени. От друга, алтернативните маршрути ще премахнат част от икономическия стимул за доставки на газ от Азербайджан към Европа, а с това Путин ще подсигури господстващото положение на Газпром на енергийния пазар.

Проблемът за стратегията на Путин са плановете на Европа за нов източник на газ от Азербайджан до 2018 г. – TANAP, който трябва да пренесе газ от Каспийско море към Европа. Газопроводът трябва да се свърже на турско-гръцката граница с Трансадриатическия газопровод – TAP, който да транспортира суровината през територията на Гърция и Албания до бреговете на Италия.

Освен към Италия, ще бъде изграден и българо-гръцки интерконектор, който може да бъде свързан с проекта на Бойко Борисов за изграждане на газов разпределител „Балкан“ във Варна. От него ще може да става транзитът към Централна Европа и Балканите, а ако Русия желае, ще може да изгради газопровод до газовия хъб „Балкан“, който няма да е в противоречие на европейското законодателство.

Тази стратегия бе наскоро потвърдена и от енергийния комисар Канете, който на 26-ти май 2016 г. потвърди желанието на Брюксел за изграждане на газовия хъб. Пет дни по-късно, на 31-ви май, Бойко Борисов се срещна с министъра на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, с което се потвърди и намерението на двете страни за изграждането на бълго-гръцкия интерконектор.

Тези планове, обаче, са против интересите на Русия. Още през месец април руският енергиен министър Александър Новак заяви, че Русия няма никакви намерения да се включва към газовия разпределител „Балкан“. Така също, ден след като Брюксел одобри проекта „Балкан“, руският президент Путин отиде на посещение в Гърция. След неговата визита в Атина се очакваше по думите на българския премиер, Алексис Ципрас да пристигне днес – 1-ви юни – на посещение в София. Темата, както обяви премиерът в интервю за Нова телевизия, се очакваше да бъдат точно газовите доставки и газовият разпределител „Балкан“, но очевидно визитата на Путин е променила плановете на гръцкия премиер и той е изпратил свой министър на среща с българския премиер.

Нов“ проект, а всъщност възкръсналия „Южен поток“ бе обявен по-рано тази година от Русия, Гърция и Италия. Той ще носи името на вече провалилия се веднъж газопровод „Посейдон“. Руският енергиен министър Новак обяви, че от Русия обмисляли дали тръбата да мине през България или през Турция. Както стана вече ясно, българската страна има други планове, а руско-турските отношения не са подходящи за подобни преговори.

Отгоре на всичко, разбира се, и този газопровод най-вероятно ще е в нарушение на европейското законодателство (ако от „Газпром“ не се притесняваха от доставки от трети страни, вече щяха да са подкрепили хъба „Балкан“). Това означава, че най-вероятно „Посейдон“ ще бъде поредният проект, останал само една гръцко-руска легенда

Така стигаме и до днес – когато Русия е в патова ситуация, защото се оказва, че не може да постигне господство на пазара за газ в Европа. За да се влоши тотално господстващото положение на Кремъл от Европейската комисия имат стратегия за изграждане на Енергиен съюз, чрез който страните от ЕС ще свържат своите енергийни пазари и това ще позволи по-голяма диверсификация на източниците на газ и по-малка възможност за налагането на непазарни цени от „Газпром“ (дори ако идеята за обща агенция за закупуване на газ от трети страни“, навярно, да не може да се състои).

Въпреки това, твърде много козове остават в ръкава на Алексис Ципрас. Гърция се оказва в центъра на проектите за газопроводи и от Русия, и от Азербайджан. Близостта на гръцкия премиер с Путин не е добър знак, но подобно на случая с Орешарски – от Европейската комисия са доказали, че могат да провалят амбициите на Русия и верните ѝ слуги.

За нас остава въпросът дали България може да извлече максималното от газовите игри – за момента – решението за газов хъб изглежда печеливш ход. Но ще бъде от изключително значение този хъб да получава газ извън Русия, в противен случай и този проект може да се превърне в задна врата за Кремъл и геополитическите амбиции на Путин.

* На снимката министър-председателят Бойко Борисов и вицепрезидентът на ЕК с отговорност за изграждането на Европейския енергиен съюз Марош Шефчовиш

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.