SHARE

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи”. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти”.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това от 31 анализирани продукта при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примерът с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”.

SHARE
Изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия и главен редактор на Forbes България