SHARE

Френските президентски избори през 2017 може и да са далеч, но разпределянето на ролите вече започна. Единственият сигурен кандидат е Марин льо Пен, а всички останали ще направят всичко възможно да останат в играта. В последните години левицата и десницата организират вътрешни избори, за да се избегне наличието на повече кандидати от едно политическо семейство на първи тур, което води до пилеене на гласове. Принципът познат като „полезен вот“ е възприет след изненадващото достигане на Жан-Мари Льо Пен до втория тур през 2002.

Освен традиционното разделение крайно ляво – ляво – център – дясно – крайно дясно, този път се наблюдава и силно желание за нови лица, а партиите са далеч от единството, разделени на фракции и лагери. Двете основни лица вдясно и вляво – Никола Саркози и Франсоа Оланд са в тежката ситуация на управлявали в последните 9 години, 7 от които в условията на икономическа криза, рецесия, нарастваща безработица и непрестанно усложняваща се международна политика. Други двама основни кандидати, Франсоа Фийон и Манюел Валс пък са били министър-председатели в периода.

Желанието за „нови лица“ изведе на преден план Брюно Льо Мер вдясно и Еманюел Макрон вляво, но наред с тях отчаянието на французите би могло да доведе до завръщането на политическата сцена на кмета на Бордо Ален Жюпе, бившата социалистическа кандидатка и настоящ министър на екологията Сеголен Роаял, кмета на Лил Мартин Обри, радикално левия Арно Монбур. Покрай аферата с фалшиви фактури в Съюза за народно движение единствено Жан-Франсоа Копе изглежда елиминиран от надпреварата.

А най-невероятните сценарии споменават дори Лионел Жоспен, Валери Жискар д’Естен и Доминик Строс-Кан. Към тази картина трябва да добавим разцепилите се на няколко фракции Зелени, крайната левица в лицето на Оливие Безансено от Комунистическата революционна лига, скандалната бивша заместник-председателка на Републиканците Надин Морано и двете центристки формации UDI и MoDem на Франсоа Байру.

Всеки от споменатите е част от хората, посветили живота си на голямата цел – Елисейския дворец. В продължение на няколко месеца ще разгледаме заедно шансовете на всеки един от тях, силните и слабите ми страни и сложните връзки и отношения между тях. Кампанията във Франция е изключително сложна, защото на практика се състои от 4-5 етапа: първи и евентуално втори тур на вътрешния вот, събиране на подписи от кметове, областни управители и депутати за самата кандидатура, след което първи и втори тур на самия вот. Добавете маратонската ѝ дължина (малко повече от две години) и множеството фактори, които играят роля – личен живот, връзки с бизнеса, отношения с медиите, програма и идеи, лични отношения с други политици и ще разберете защо е изключително трудно за социолозите да дадат прогноза. Считаните за фаворити при 3 от последните 4 вота се провалиха, без да достигнат до втори тур (а Доминик Строс-Кан не можа дори да участва в изборите).

Въпреки това като за начало ще погледнем какво казват социолозите този път. И защо е малко вероятно да познаят. Според социологическо проучване на IFOP за Paris Match всеки втори французин предпочита да види един срещу друг на втория тур Ален Жюпе и Манюел Валс. Макар и силно желан такъв двубой между премиера и кмета на Бордо е малко вероятен.

Избирателите предпочитат дуел между Ален Жюпе и Манюел Валс пред нова битка между Франсоа Оланд и Никола Саркози и този факт не е изненадващ. От социологическите проучвания в последната година може да се заключи, че мнозинството иска нови лица. Вляво рейтингът на Франсоа Оланд продължава да пада главоломно, докато този на първия министър не просто е стабилен, но дори расте. Вдясно са скептично настроени към завръщането на Саркози, а Ален Жюпе има имижда на умерен кандидат, какъвто избирателите желаят.

Интересен е казуса „Ален Жюпе“. Според друго проучване на IPSOS 75% от французите не искат нито Саркози, нито Оланд през 2017. 80% искат промяна, а 78% настояват за нови лица и подмладяване в политиката. Любопитен факт е, че промяната и новото лице за голяма част от тях се казва… Ален Жюпе. Нека погледнем малка част от биографията на Жюпе. Ален Жюпе е роден на 15 август 1945. Той е близък сътрудник на Жак Ширак от 1976, от 1983 до 1995 е районен кмет в Париж, от 1984 до 1986 е евродепутат, от 1995 до 2004 и от 2006 насам е кмет на Бордо. Премиер е от 1995 до 1997, а между 1986 и 2012 е бил министър няколко пъти – веднъж на бюджета, два пъти на външните работи, за кратко на екологията и веднъж на отбраната. От 1988 до 1994 е генерален секретар, а от 1994 до 1997 президент на RPR (партията на Ширак, която става UMP впоследствие). От 2002 до 2004 е президент на UMP. Между 2004 и 2006 няма право да заема публични длъжности, тъй като е осъден условно на 14 месеца. От 1997 до 2004 е депутат във френското народно събрание. От 1986 до 1988 е говорител на правителството (поста е с ранг на вицепремиер във Франция). Възприемането му като ново лице е едно от многото необясними неща във френската електорална картина.

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ 2!

 

photo: François Hollande préféré à Nicolas Sarkozy pour la première fois depuis près de 3 ans | AFP