SHARE

Президентът Франсоа Оланд вече се задържа на повърхността единствено благодарение на институцията, която представлява. Личният му рейтинг е отрицателен, а връзките не само с обществото, а дори със собственото му мнозинство са напълно прекъснати. Президентът изглежда напълно парализиран. Не преизбирането, а самата му кандидатура вече е под въпрос. Промените в Конституцията и законът за труда бяха бламирани не от опозицията, а от мнозинството, а „пазителката на държавния печат“ напусна правителството преди 3 месеца, говорейки за „политическа и морална катастрофа“. 

В този контекст дебатът за организиране на първични избори на левицата и дори в самата Социалистическа партия, отново се разгоря с пълна сила. Мнозинството от социалистите не желае Франсоа Оланд да се кандидатира отново, а освен нулевия шанс за подкрепа от зелените, комунистите и радикалната левица, в самата партия Оланд е приклещен между Еманюел Макрон от дясно и Арно Монбур от ляво.

За организиране на вътрешни избори вече призовават не само от крайното крило, но и близки до бившият генерален секретар на партията и кмет на Лил Мартен Обри.

На левия фронт Арно Монбур подготвя повече от година своята офанзива. Заобиколен от малка група недоволни от радикалното крило на партията, бившият министър на икономиката трупа точки от разделението на мнозинството около гласуването на Закона за труда, което принуди премиерът Валс да използва „49.3“ (чл. 49 ал.3 от френската конституция позволява на правителството да приема спорни текстове от закон без наличието на мнозинство в парламента и да ги препраща директно за потвърждение от Конституционния съд). Той се надява да се възползва от срива на социал-демокрацията в цяла Европа и да яхне коня на „новата лява алтернатива“, разхождайки Янис Варуфакис на част от предизборните си сбирки. 

В дясното крило настоящият министър на икономиката Еманюел Макрон оспорва авторитета на държавния глава, докато близките му сътрудници го убеждават да се кандидатира още през 2017, а не през 2022, каквато беше първоначалното намерение на Макрон, а популярността му в сондажите нараства с рекордни темпове. Според проучване на Ifop-Fiducial за Sud Radio, ако Макрон е кандидатът на левицата, той изпреварва с няколко пункта Никола Саркози и класирането за втория тур е сигурно. В момента Макрон буквално сърфира върху общественото мнение и е почти убеден, че Оланд, който за пореден път отложи официализирането на своята кандидатура, няма да бъде кандидат. 

На практика и Монбур, и Макрон са поели по паралелни пътища, нямащи нищо общо с партията. И двамата се възползват от умората от партиите и подобно на Тръмп в САЩ си прокарват път, въпреки партийния апарат. 

Според близкото обкръжение на Оланд обаче точно многобройните „анти-системни“ кандидати поставят президента в центъра. „Франсоа Оланд е центъра на тежестта на левицата“ смятат съветниците в президентсвото. Офанзивата едновременно и на Макрон, и на Монбур беше неочаквана за Елисейския дворец, но според ръководството на социалистите превръща в необходима кандидатурата на Оланд, без която на изборите ще се стигне до истински катаклизъм и резултат от порядъка на 10-12%.

Законът за труда се превърна в истински урок за Оланд и неговите съветници. Промените в трудовото законодателство, част от които повтарят идеите на дясното правителство на Едуар Баладюр през 1993 и бяха саботирани от обкръжението на Франсоа Митеран тогава, са нож с две остриета. Франсоа Оланд на практика успя да се набоде и на двете: привържениците на промените симпатизират на Макрон, а противниците наливат вода в мелницата на Монбур. Компромисът, който Оланд направи на практика изпразни от съдържание закона, но не спря нито разделението на мнозинството по темата, нито протестите, които не само не стихват, но на практика се разрастват. Когато спорът е дали часът е 5 сутринта или 5 след обяд, да кажеш „Всички сме съгласни, 5 часа е“ няма как да носи нещо друго освен срив в общественото доверие.

Това е вторият зрелищен неуспех на президентска инициатива след тази за „лишаването от гражданство“ и президентът е по-слаб от всякога. В желанието си да бъде едновременно социално-либерален и консервативен, Оланд нито успя да разшири подкрепата за себе си вдясно и в центъра, нито да успокои напрежението и недоволството вляво. Президентът, който искаше да вземе част от електората на десницата, пося съмнение сред този на левицата.

В тази ситуация прави впечатление лоялността на Валс към Оланд. Премиеът на няколко пъти заяви, че Оланд е единственият легитимен кандидат вляво. За разлика от повечето водещи лица на левицата, Валс смята, че вътрешен вот не е необходим, а трябва обединение зад кандидатурата на Оланд. 

Докато почти всички изглежда са затворили страницата, самият президент се подготвя за завръщане в играта. Ако голямата част от левите депутати предпочитат засега да запазят мистерията около евентуалната му кандидатура, приближената гвардия не оставя никакво съмнение, че „Франсоа ще е кандидат отново“. Кметът на Париж Ан Идалго също заяви, че кандидатурата на Оланд е естественото развитие, подчертавайки, че президентът трябва лично да защите постигнатото през мандата си.

Самият президент наскоро заяви, че грешката на Саркози през 2012 е била, че твърде късно е обявил кандидатурата си, на 15 февруари, само 2 месеца преди първия тур. Бившият президент също смята, че е щял да спечели, ако е влязъл в кампанията с 15 дни по-рано например. Журналисти обаче напомнят, че Жак Ширак е заявил, че ще търси втори мандат на 11 февруари, а Франсоа Митеран дори по-късно – на 22 март. Франсоа Оланд възнамерява да обяви кандидатурата си през есента, най-късно края на ноември, началото на декември. Календарът на Оланд зависи и от предварителните избори в дясно, които ще се състоят на 20 и 27 ноември. „Никола Саркози е много опасен, когато е в кампания“, припомнят близки на президента.

Причината за постепенното разкриване на намеренията на Франсоа Оланд е чисто тактическа. Докато всички го смятат извън играта, ударите са далеч по-малко. „Всички бяха отписали Оланд от политиката още през 2010“, напомнят неговите приближени. Единствената причина за ускоряването в последно време е влизането на Макрон в играта.

Президентът смята да заложи на добрите икономически резултати в последните месеци. INSEE (френското НСИ) обяви поредица от добри данни през март и април – икономически ръст, спад на безработицата, намаляване на публичния дефицит. Операцията с кодове име „Restore Hope“ е вече в ход, а Оланд събра тежката си артилерия на среща преди месец – Стефан льо Фол, Жан-Ив Льо Дриан, Сеголен Роаял. Веднага след това президентът се срещна със сенаторите от Социалистическата партия, а миналата седмица събра 15 от водещите депутати на вечеря в Елисейския дворец. Паралелно президентът увеличи значително появите си на спортни и културни събития. 

„Оланд започна своя „Tour de France“ на сигналите, подаръците и обещанията“, отбелязват леви депутати. Икономическата стабилност в последната година позволява нови буфери в бюджета и президентът може отново да говори за „студентите, пенсионерите, държавните служители“.

„Който не е против мен, е с мен“ е максимата на Франсоа Оланд. Точно по този начин президентът гледа на новото движение на Макрон. Докато лидерът на Социалистическата партия Жан-Кристоф Камбадели ще има задачата да събере максимума избиратели вляво, на Макрон се разчита да привлече гласове от центъра и дори вдясно с поглед към премиерския пост като подготовка за президентска кандидатура през 2022. „Последното му предимство“, както доскоро бе наричан Макрон е на път да се превърне в поредния проблем за Оланд.

Макрон вече започна да се еманципира, допускайки все по-очевидната възможност Оланд да не е кандидат. Икономическият министър идеално се вписва в концепцията за кандидатура на „републиканския фронт“ срещу Марин льо Пен. Той има четири огромни предимства – млад е, ново лице, популярността му расте с всеки изминал ден, а идеите му впечатляват със своята модерност. Нещо повече, освен като евентуален кандидат за президент или фаворит за министър-председател на Оланд, Макрон все по-усилено се разглежда като възможен премиер при победа на Ален Жюпе на президентските избори и дори при нов президентски мандат на Никола Саркози. 

Според проучване на Ifop-Fiducial за Paris Match Макрон е предпочитаната фигура вляво за французите. При дуел с настоящия президент той получава 69% срещу 25% за Франсоа Оланд. При сравнение с Манюел Валс резултатът е подобен (55% срещу 38), Макрон е предпочитан и пред кмета на Париж Ан Идалго (57 срещу 37%).

Левите съюзници на социалистите (Радикалната лява партия, Зелените и Комунистическата партия) от своя страна са все по-хладни към възможността за нов мандат на Оланд. На последния си конгрес 84% от привържениците на комунистите гласуваха за провеждането на първични избори. Но без участието на настоящия президент или всеки представител на политиката водена от правителството на Манюел Валс. Напълно възможно е и комунистите, и зелените да имат собствени кандидати. „Тройцкистите“ като Революционната комунистическа лига и Работническата партия също възнамеряват да се явят самостоятелно. А лидерът на Левия фронт Жан-Люк Меланшон вече обяви кандидатурата си през март, само няколко дни след Марин льо Пен. 

Протестите и провалените законодателни инициативи от една страна, подобрените икономически показатели от друга и социолозите вече са объркани. Според последното проучване на Ipsos за Le Point президентът печели 2 пункта, докато премиерът Валс губи 2. Манюел Валс получава одобрение от само 25%, което е спад с цели 14% от януари. С лекото повишение доверието в Оланд е 18%. Начело в списъка на одобряваните личности са Ален Жюпе (52%), Кристин Лагард (47%) и Еманюел Макрон (44%). Шест месеца преди вътрешните избори вдясно Франсоа Фийон е с 38%, Брюно Льо Мер с 31%, а Никола Саркози с 26%. Жан-Люк Меланшон се радва на одобрението на 34% от французите, а Марин льо Пен на 22%. 

Според проучване на Odoxa обаче и Валс, и Оланд получават рекордно ниско одобрение. Спад с 1 пункт до 16% се наблюдава при президента, докато премиера губи 3 пункта до 26% положителни мнения. Челните места се заемат от зеления Никола Юло с 43%, Ален Жюпе с 38% и Еманюел Макрон с 36%. Франсоа Фийон, Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен получават одобрението на 24% от анкетираните, а Никола Саркози на 21%. 

„Мненията на социолозите се разминават само за размера на катастрофата“, шегуват се политическите анализатори. Проучване на Cevipof разкрива кои са гласоподавателите на Оланд, които са „в развод“ с него. Въпреки, че президентът не спира да повтаря, че „Франция е по-добре“, 41% от французите му поставят оценка 0 от 10, а едва 2,5% са дали максимална оценка на дейността му. 

Франсоа Оланд запазва едва 33% от избирателите дали гласа си за него на първия тур през 2012. 23% от гласувалите за Оланд няма да гласуват през 2017, 17% ще дадат гласа си за Ален Жюпе ако той е кандидатът на десницата, 11% ще подрепят крайнолевия Меланшон, а 6% – крайнодясната Льо Пен. 

Проучването показва изключително лоша тенденция за Оланд, който губи 2/3 от гласовете на работниците, служителите и половината от тези на хората със свободна професия. Вотът на държавните служители се премества към деснцата и крайно-дясното. Оланд губи половината от избирателите си сред младите и студентите, а от тези, които ще гласуват за първи път взема едва 9%. През 2012 всеки втори мюсюлманин подкрепи Оланд, сега президентът получава едва 17%, губейки гласове в полза на Меланшон и Жюпе. Протестите около „брака за всички“ пък почти зануляват дела на Оланд при консервативните католици, които предпочитат Саркози, Жюпе и Байру.

Докато опасенията вляво са за повторение на 2002, когато на втори тур отидоха кандидатите на десницата и крайнодесните, анализ на Cecop показва, че съществува опасност и резултатът на крайната левица да е по-висок от този на социалистите. Проучванията засега отреждат на Меланшон 12%, но е много вероятно кандидатът на Левия фронт да привлече гласове от комунистите и радикалното крило на Социалистическата партия. 

Бъдещето пред Оланд не изглежда розово, а единственото нещо, което спечели от началото на годината е нов прякор покрай наводненията – „Президентът Дъжд“ (по аналогия с Кралят Слънце). Всеки, който го отпише отсега обаче, ще допусне грешка, която може да се окаже фатална. „Винаги включвайте Оланд в сметката“, напомнят политолозите. Дори когато социологията не го лови.