SHARE

За първи път в историята на Европейския съюз се проведе погребение с държавни почести. То бе на обединителя на Германия и един от основните двигатели зад Маастрихтския договор на ЕС – Хелмут Кол, който почина на 16 юни тази година.

На церемонията, която се проведе в сградата на Европейския парламент в Страсбург, присъстваха множество световни лидери – от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, през Тереза Мей и израелския премиер Бенямин Нетаняху до министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев. Церемонията се проведе без президента на САЩ Доналд Тръмп, на нея бе поканен неговият предшественик Бил Клинтън.

Израснала в Източна Германия, Ангела Меркел напомни, че: “Без Хелмут Кол животът на милиони, които живееха зад стената до 1990 г., щеше да бъде напълно различен. Разбира се, в това число и моят собствен живот”.

“Скъпи канцлер Кол, Вие изиграхте решителна роля в това, че аз днес стоя тук. Благодаря Ви за шансовете, които ми дадохте.”

Именно Кол е човекът, който въвлича Меркел в голямата политика. През 1991 г. Кол я прави министър на жените и младежта и я нарича Mädchen (моето момиче), като през годините ѝ помага да се издига в политиката и придобива популярност. Повече за историята на Меркел и Кол може да прочетете тук.

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Кол е положил основите на съвременна Европа заедно с неговия френски колега Франсоа Митеран.

Кол и Митеран “не забравиха за трагичните преживявания, които претърпяха техните поколения” и заради тях работиха за това “хората, които едно време са воювали един с друг, да могат да скрепят своята връзка с приятелство”.

“Историята ще ни съди за това какво правим, за да съхраним мостовете, които Хелмут Кол построи. За моето поколение Хелмут Кол вече е част от историята на Европа. Без него ние нямаше да сме тук днес и да правим това, което правим. Това бяха едни дръзки, смели, исторически действия.”

Изключително силна бе свободната реч, която произнесе американският президент Бил Клинтън (1993-2001 г.).

“Искам да се запитате, всички тук, които бяхме на власт, и всички, които дойдоха след нас: “Защо сме тук?” Защото Хелмут Кол ни даде шанса да сме въвлечени в нещо по-голямо от самите нас, по-голямо от мандатите ни за управление, по-голямо от кариерите ни. Защото всички ние рано или късно ще бъдем в ковчег като този и единственият дар, който можем да оставим след себе си, е по-добро бъдеще за децата ни и свободата те да правят избор.

Обичах го. Хилъри твърдеше, че го обичам, защото е единственият човек, който има по-голям апетит за храна от мен. Той толкова често  идваше във Вашингтон, че веднъж ме заведе в неговия любим ресторант – неговият, в столицата на моята страна.”

Защо казвам това. Защо XXI в. в Европа наистина започна при неговото управление.

Той обожаваше факта, че е немец – толкова, че ме караше да ям неща, които не исках да ям, защото обожаваше факта, че е немец. И той обожаваше факта, че е европеец.

Но в неговото силно политическо, понякога арогантно лидерство съществуваше убеждението, че раковете на XX в. бяха все породени от хора, които вярваха, че надмощието е по-добро от сътрудничеството. За това всички сме тук.”

“Спи добре, приятелю! Най-големият дар, който ни остави, е поуката, че най-значимото нещо в живота е това, което оставяме на децата си – свободата, мира, сигурността, за да могат те да изградят своето благоденствие, да преследват собствените си мечти и да вярват, че могат да бъдат големи, докато въздигат другите, а не като ги принизяват. Ти свърши добра работа с живота си и онези от нас, които го споделихме, те обичаме заради това. Благодаря!”

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.