SHARE

От технологични гиганти като Apple, Google и Facebook през руски компании като „Газпром“ и „Атомстройекспорт“ до корпорации като McDonald’s и Bayer – Европейската комисия следи изкъсо тези компании и може да им наложи сурови санкции, ако те нарушават правата на гражданите и бизнеса.

Истината е, че съюзът предоставя такава защита на гражданите си, каквато нито една отделна държава не може. Само един пример за това е дейността на европейския комисар по конкуренцията Маргрете Вестегер.

Например тя води разследване срещу търсачката на Google. Причината е, че при търсене с предимство се появяват скрити реклами под формата на резултати, а и търсачката поставя на първите места продуктите на компаниите свързани с технологичния гигант.

Очаква се тази година комисията да установи дали тези действия на Google нарушават правилата на свободна конкуренция в ЕС. При положително решение тя може да глоби компанията милиарди евро.

Друго разследване срещу Alphabet (компанията майка на Google) касае рекламите AdSense, които ограничават конкурентни рекламодатели да поставят реклами на уебсайтове. Трето – дали не се нарушава конкуренцията с това, че производителите на смартфони Android са задължени да вграждат апликации на Google като браузъра Chrome.

Комисията също така следи и за цената на газа и скоро на Вестегер ѝ предстои да вземе решение по отношение на “Газпром”. Въпросът е дали руският държавен доставчик на газ не изнудва страните от Централна и Източна Европа за цената на доставките заради господстващото си положение в региона.

От “Газпром” искат да постигнат споразумение с комисията и миналия месец изпратиха предложение за спогодба с Брюксел, чиито условия все още не са известни. От полската държавна компания PGNiG изразиха готовност да съдят комисията, ако тя постигне споразумение, без да наложи санкции на руската компания. Тези действия на комисията касаят пряко България, която е една от страните, където “Газпром” има господстващо положение. 

Друго задаващо се решение, което отново касае страната ни е това за АЕЦ “Пакш II”, от което ще разберем дали държава членка може да осигури финансите за изграждането на атомна електроцентрала (като АЕЦ “Белене”), или това представлява незаконна държавна помощ. Въпросът е дали унгарското правителство не нарушава конкурентоспособността, като подпомага с пари от бюджета само атомната енергетика за сметка на други видове електроцентрали. Комисията води и подобно дело срещу френската държавна компания EDF.

Австрийското правителство вече е заплашило, че ще обжалва решението на комисията пред Съда на ЕС, ако Вестегер даде зелена светлина за изграждането на АЕЦ “Пакш II” – на предварителна стойност от €12 млрд., от които €10 млрд. руски заем. И аргументът им е, че подобно решение ще доведе до много подобни проекти в Източна Европа – руцки АЕЦ, финансирани от Русия, за които не са ясни икономически ползи, но засилват руското влияние в региона.

На комисията също така ѝ предстои да разгледа сливането на агрохимически компании – Bayer с Monsanto, ChemChina с Syngenta и Dow с DuPont. Ако трите сделки се случат, това ще остави пазар от €220 млрд. само с четири водещи компании.

Също така тя ще види дали определени държави членки не оказват незаконна държавна помощ на големи корпорации като McDonald’s и Amazon, които се ползват от сериозни данъчни облекчения. По същия начин миналата година комисията задължи Apple да върне на Ирландия пропуснатите данъци в размер €13 млрд. евро плюс лихви. Твърдението на комисията е, че Дъблин  е оказвал незаконна държавна помощ на технологичния гигант, но от Apple и Ирландия обжалват решението в Съда на ЕС.

На комисията ѝ предстои да реши дали господстващо положение на Qualcomm за производство на чипове за смартфоните не нарушава конкуренцията. Така също и дали  чрез сделката по закупуването на WhatsApp от Facebook не са били нарушени личните данни на потребителите. Глобите, които комисията може да наложи на тези компании, възлизат на милиарди евро.

По същия начин комисарят по конкуренцията ще трябва да одобри сливането на фондовите борси на Лондон и Германия, което възлиза в размер на €24 млрд. и срещу което роптаят държави като Франция, Белгия, Нидерландия и Португалия, защото може да ощети техните икономики.

Миналата година Вестегер глоби три от най-големите банки в света – HSBC, JPMorgan и Credit Agricole – за общо €485 милиона, тъй като са манипулирали европейския лихвен процент Euribor. И трите банки се присъединяват към множество други финансови институции, на които ЕС наложи глоби за манипулация на лихвените проценти.

Това далеч не е изчерпателен списък на дейността на европейския комисар по конкуренцията, но той ясно показва какъв е мащабът на неговата дейност. Той защитава интересите както на отделните граждани, така и на европейския бизнес и на отделните държави членки. Разбира се, не всички негови решения ще бъдат безспорни или ще задоволят интересите, които ние искаме, но без комисията тази защита изобщо не стои на картата.

Нито една от горепосочените корпорации, банки и държавни компании не може да пренебрегне институция, зад която стои пазар от 500 милиона души – за сравнение, САЩ са с население от 320 млн. души, а само Германия имa 80 млн. души, а Естония около милион.

Поотделно обаче държавите лесно могат да бъдат притиснати или просто да бъде пренебрегнат техният пазар.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.