SHARE

Политическата криза, в която са замесени Сърбия, Босна и Херцеговина, Русия и ЕС, с независимостта на Република Сръбска продължава, след като в автономната област бе проведен противоконституционен и навярно фалшифициран референдум. Междувременно в Турция ще бъде удължено извънредното положение, а от Анкара смятат да изградят ограда по границата си със Сирия.

В Турция ще бъде удължено извънредното положение

Очевидно провежданата няколко месеца политическа чистка на преподаватели, журналисти, бизнесмени, военни, държавни служители и др. не е достатъчна и в сряда Националният съвет за сигурност на Турция, председателстван от Ердоган, обяви, че тримесечното извънредно положение трябва да бъде продължено след изтичането му през октомври.

Иронично в изявлението на съвета се казва, че извънредното положение, легитимирало масовите арести в страната, се удължава, за да се “гарантира защитата на нашата демокрация, върховенството на закона, правата и свободите на нашите граждани по ефективен начин“, предава агенция “Фокус”.

Тази седмица турският министър на правосъдието Бекир Боздаг представи и данни колко души са задържани до този момент, откакто е в сила извънредното положение в страната – 70 000 души са били разследвани и на 32 000 са повдигнати обвинения за това, че имат връзки с предполагаемия организатор на преврата Фетхуллах Гюлен, който се намира в САЩ.

Правосъдният министър заяви също, че американските власти ще отговорят до дни на исканията на Анкара за екстрадирането на Фетхуллах Гюлен.

Междувременно родните страхове за настъпваща мигрантска вълна може и да се окажат безпочвени. По информация на Ройтерс Турция ще издигне стена по границата със Сирия до края на февруари 2017 г. Границата е от 900 км и според анонимния правителствен източник на Ройтерс срокът за нейното изграждане може да бъде удължен при твърде сурови зимни условия.

От началото на мигрантската криза Анкара е под натиск от страна на партньорите си от НАТО  да затвори границата със Сирия, но до момента Ердоган не е имал подобни намерения.

На ход ли е Srexit? В Република Сръбска бе спечелен противоконституционният референдум

На 25 септември бе проведен референдумът в Република Сръбска, автономната област от Босна и Херцеговина, на който 99,8% от гласувалите при 56% избирателна активност решиха да признаят 9 януари като Ден на Република Сръбска. Това е денят, в който е създадена автономната област през 1992 г.

Така въпросът, който всички си задават, е на ход ли е Srexit, или ще се отдели ли автономната област от Босна и Херцеговина. Референдумът бе обявен за противоконституционен от федералната власт, а миналата седмица последваха словесни нападки между босненските власти и Белград, като дори се заговори за военен конфликт.

След референдума се повдигнаха основателни съмнения дали вот от 99,8% не е фалшифициран, а президентът на Република Сръбска Милорад Додик призова гражданите на областта да не излизат на протести в Сараево, тъй като не е безопасно за тях, предава агенция “Фокус”.

Додик е бил призован от прокуратурата на Босна и Херцеговина, но той отказва да отиде, защото това не била институция на Република Сръбска. Миналата седмица Додик се срещна с руския президент Владимир Путин, който даде своята благословия за действията на лидера на Република Сръбска.

Скандалът ще придобие нови измерения в петък, когато конституционният съд на федерацията ще заседава по повод референдума в Република Сръбска. Самият референдум вече бе обявен за противоконституционен и е осъден както от Брюксел, така и от Вашингтон.

Гърция трябва да подобри условията за прием на мигранти, преди Дъблинският регламент да бъде върнат в сила

По информация на „Екатимерини“ от Брюксел призовават Атина да подобри съоръженията и процедурите си за прием на бежанци преди ревизирането и връщането на Дъблинския регламент.

Според очакваните промени в Дъблинският регламент (европейското законодателство за прием на бежанци) голяма част от мигрантите, стигнали до страни – членки на ЕС, ще бъдат връщани на територията на Гърция. Преди това обаче Европейската комисия иска от Атина да се забърза процесът по разглеждане на молбите за бежански статут и да бъдат създадени отделни сгради за непридружените деца.

Тази седмица също така гръцкият парламент одобри фонд за ускоряване на приватизационната програма, изискван за отпускането на нови 2,8 млрд. долара по спасителната програма за страната.

Депутатуте одобриха създаването на фонд за ускоряване на бавещата се приватизационна програма на страната и мерки за продажбата на обществени и транспортни компании.

Приети са също така реформи в пенсионната система и по-нататъшна либерализация на пазара на електричество и промени в структурата на гръцките банки.

В Косово отново се заговори за обединение с Албания

Косовският депутат Наит Хасани от управляващата партия заяви, че Косово трябва проведе референдум за обединение с Албания.

Косово е с 80 до 90% албанско население според различни измервания и още откакто страната обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г., се говори за обединение с Албания. За момента това не е официална политика на управляващите.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.