SHARE

13 журналисти от турския “Джумхюриет” – вестникът, който е остра опозиция на режима на Ердоган, бяха осъдени за тероризъм на 25 април. Сред тях са някои от най-знаковите лица на турската журналистика: главният редактор на вестника Мурат Сабунку, карикатуристът Муса Карт, журналистът Кадри Гюрсел, председателят на вестника Акин Аталай, разследващият журналист Ахмет Сик.

Осъдените остават на свобода, докато трае процесът на обжалване. Всички са били арестувани след опита за преврат през юли 2016 г., който даде на Ердоган зелена светлина за консолидация на властта и лов на вещици, който продължава и до днес. Над 50 000 са арестуваните и над 150 000 други уволнени във връзка с определения от Ердоган опит за преврат, като сред тези 200 000 души се намират множество журналисти, полиция, военни, учители, университетски преподаватели, съдии, държавни служители и опозиционери. 

Властите обвиняват журналистите в подкрепа за групи, свързани с терористична дейност, включително и с “Работническа партия на Кюрдистан” – партията, свързана с кюрдите и кюрдските региони на Турция, Сирия, Иран и Ирак. Сред обвиненията фигурират и връзки с турския проповедник Фетуллах Гюлен, който живее в САЩ и който е превърнат от Ердоган в основен враг на Турция, обвинен за преврата от 2016 г.

“Джумхюриет” е основан през 1924 и се бори със зъби и нокти за независимостта си на фона на случващото се в Турция. Вестникът е застъпник за демокрация, секуларизъм и републикански ценности от началото на съществуването си. След произнасянето на присъдата уебсайтът на медията пусна редакционен коментар, озаглавен “Ще се засрамиш пред очите на историята”. Ердоган продължава офанзивата си срещу журналистите в страната, като през март 25 журналисти бяха затворени, отново обвинени във връзки с Гюлен.

В действителност “Джумхюриет” е медията, разследвала в изключителна дълбочина връзките между правителството и Гюлен, преди двамата с Ердоган да влошат отношенията си. 

Случаят не е прецедент. На 16 февруари 2018 г. турският съд осъди Ахмет Алтан – писател и бивш редактор на вестник; неговия брат, Мехмет Алтан, професор по икономика и политически коментатор; Назли Иличак, известен журналист, и трима медийни служители на доживотен затвор без право на условно освобождаване за участие в опита за преврат от 15 юли 2016 г. в Турция. Братята Алтан участват в телевизионно предаване на г-н Иличак в деня преди преврата. Турският прокурор твърди, че те са изпратили „подсъзнателни съобщения“, обявявайки преврата в програмата. Тяхната история ви разказахме тук. 

Ден след процеса на журналистите от “Джумхюриет” 28 неправителствени организации от цял свят поискаха освобождаването на журналистите. Сред тях са “Амнести Интернешънъл”, Асоциацията на европейските журналисти, “Фрийдъм Хаус”, “Репортери без граници”, “Международна мрежа за правата на карикатуристите” и други.  

“Репортери без граници” заяви в своя коментар, че: “Това бе процес, в който престъплението е журналистиката, а единственото доказателство е журналистическата дейност“.

Цитираните от обвинението доказателства са новинарски статии, репортажи, статии, изразяващи лична позиция, интервюта, записи от телефонни разговори, публикации в социалните мрежи. Нито едно от тях не доказва криминално проявление или нарушаване на закона, казват от Human Rights Watch.

“Турските власти трябва да прекратят поставянето на журналистиката наравно с тероризма и да пуснат на свобода стотиците журналисти, които са в затвора заради това, че са си вършили работата”, заявиха от Комитета за защита на журналистите (CPJ). Страната е на 157-о място в световната класация за свобода на словото, като мащабната чистка в страната включва нарушаване на човешките права на журналистите, които прекарват години в затворите преди процес, а тежките присъди се превръщат в норма – журналистите, осъдени доживот без възможност за помилване, не са изключение от правилото. Върховенството на закона в президентската република на Ердоган се превръща в спомен.

Така близо 200 медийни източника бяха сринати, малцината останали подхранват режима на Ердоган – на власт от 2003 г., – а въпреки множеството международни призиви за отмяна на присъдите, определяйки ги като неоснователни, надеждата изглежда далеч на фона на призивите на Ердоган за предсрочни избори, които ще доведат до още по-здрава консолидация на властта му.

В България трябва да говорим за това активно.  Защото падаме стремглаво към същата дупка – както вече ви разказахме, се намираме по-близо до Турция по свобода на медиите и отношение към журналистите, отколкото до съседна Румъния. Междувременно премиерът Борисов отказва да заеме категорична позиция относно случващото се с журналистите в Турция, дори след като бе призован да направи това от съсловната организация на съдиите в България. 

През март тази година в писмо премиерът бе критикуван относно липсата си на позиция с оглед на това, че България е част от Европа, ЕС държат на правата на човека “след неуспешния опит за преврат, включително изтезания, незаконни арести и т.н. В момента над 3000 турски съдии и прокурори лежат в арестите без присъди“, каза в писмото си тогава Атанас Атанасов, председател на Съюза на съдиите.

“Много се надяваме, че Вие осъзнавате колко е важно за един български държавник да покаже национално достойнство, самочувствие, смелост и принципност при отстояването на основни демократични принципи при срещите му с представителите на чужди държави.”

Турция води в световната класация с най-голям брой журналисти, които лежат зад решетките. Позицията на Борисов бе предадена на българите от Вежди Рашидов, който заяви, че ” Колко е свобода или не е друг въпрос, но свобода на словото трябва да има”. Борисов не е говорил по темата на пресконференции след срещи с Ердоган. Неговата позиция остава на доверие и както се изрази Екатерина Захариева, “не през медиите”.

А журналисти продължават да гният в затвори с несправедливи присъди на една граница разстояние от нас.

Снимка: Британският уличен артист Банкси нарисува стенопис с дължина 20 метра в чест на затворената кюрдска художничка Доган, която е осъдена на 3 години затвор през март 2017 г. след публикация на картина.  Линиите на стенописа символизират решетки и са равни на броя на дните, които Доган е прекарала в затвора. В момента Доган заедно с други съкилийници – журналисти, е основала вестник, който циркулира зад решетките, New York Times. 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )