SHARE
Дълго време призоваван да подаде оставка от близките сътрудници на Манюел Валс при всяко дистанциране от политиката на Оланд, Макрон днес върна писмото с обратна разписка. „Когато имах различия с президента, ги изразих и поех своята отговорност, подавайки оставка“, каза за France 2 бившият икономически министър. „Когато си премиер на държава, която всеки ден казваш, че е в изключително тежка ситуация, не можеш да коментираш по този начин президента, без да си готов да направиш следващата крачка“, завърши Макрон.
Хаосът вляво няма как да не се хареса на бившия министър. Докато Валс и Оланд се отслабват един друг, победата на кандидат от лявото крило на партията на вътрешните избори става все по-вероятна. Което би оставило широко пространство в център-ляво за Макрон. Когато погледне вдясно от себе си, лидерът на „En marche“ също вижда светъл хоризонт.
Загубата на Ален Жупе ще постави редица избиратели в център-дясно пред труден избор. Мнозина либерални привърженици трудно
ще се разпознаят в консервативните политики на Фийон. В неделя Макрон атакува липсата на „социално“ в програмата на Фийон, похвали кмета на Бордо и призова Франсоа Байру да го подкрепи. В понеделник над 130 значими фигури и голямата част от младежката организация на UDI обявиха подкрепа за Макрон въпреки намерението на лидера на центристите Жан-Кристоф Лагард да търси сближаване на позициите с Фийон.
Разцепление и хаос вляво
 
Манюел Валс от доста време е на границата между президентските амбиции и лоялността си към Франсоа Оланд. Тази седмица премиерът игра ‘all in’, опитвайки се за пореден път да разубеди Оланд да се кандидатира за втори мандат. В неделя Валс призна пред JDD, че сериозно обмисля възможността да се кандидатира. Министър-председателят не крие скептицизма си относно възможността Франсоа Оланд да обърне тенденцията. Президентът закова на популярност 4% миналия месец, а последните проучвания (от понеделник) дават на кандидата на социалистите едва 8-9% срещу 13% за радикално левия Меланшон, 14 до 19 за Макрон, 20-22 за Марин льо Пен и 26-32% за Франсоа Фийон.
В събота председателят на Народното събрание Клод Бартолон призова Валс да се яви на вътрешните избори на левицата срещу Оланд. „Това е немислимо – казват близки на Оланд, – четвъртият човек в държавата призовава втория да обяви война на първия… Явно са забравили, че управляват.“
Остава само да разберем дали Валс е готов да направи последната крачка, затръшвайки вратата на Матиньон и да се яви на вътрешните избори независимо от решението на Оланд. Много по-вероятно е Валс да изчака до последно, опитвайки се да убеди президента да се откаже. Валс срещу Оланд на първичните избори почти гарантират победата на Арно Монбур. „Шансовете на социалистите може да са малки, но да разхождаш Варуфакис срещу Макрон, Фийон и обединеното зад Меланшон крайно ляво, ги прави отрицателни“, смятат близки до първия министър.
Въпреки всичко атаката в неделя беше силна и изненадваща. Мигновено плъзнаха слухове за оставка на Валс или за промени в правителството по искане на Оланд. И от Елисейския дворец, и от Матиньон отрекоха, но духът е изпуснат от бутилката.
Въпреки натиска отстрана на Валс Оланд привидно запазва спокойствие и се опитва да запази контрол върху календара. Изненадващата победа на Фийон вдясно обаче разтърси из основи стратегията на Оланд. Големият враг Саркози е в историята и настоящият държавен глава е на път да го последва безславно. Предимството на Оланд е, че вече нито един удар не може да го засегне.
Очаква се Оланд да съобщи решението си следващата седмица. В очакване на момента президентът намали до минимум международните си ангажименти и се концентрира в обиколки на страната. Целата е да се „помири“ с французите. По време на тези обиколки Оланд не пропуска нито един случай да разкритикува политиката на премиера Фийон в периода 2007-2012.
Крайният срок за регистриране на кандидатури на вътрешните избори вляво е 15 декември. Дотогава водещите фигури на социалистите трябва да убедят Оланд да се откаже. Каквото и да е решението му обаче, левицата тръгва на избори разединена и в хаос. Критиките към „ултралиберализма на Фийон“ едва ли ще успеят да я обединят.
Обединение и радикални промени – трудното уравнение на Фийон
 
Франсоа Фийон спечели вътрешните избори на десницата и центъра убедително с почти 70%. Макар и изненадваща, победата му е логична. Франсоа Фийон обеща радикални промени и отправи ясни послания с конкретни мерки за икономическото възстановяване на Франция. Работата на терен даде плодове, макар социологията до последно да не го забелязваха.
Докато Фийон се обявяваше за по-силна Европа с по-малко правомощия за европейските чиновници,  Саркози громеше мигрантите. Когато Фийон даваше ясни мерки за икономически растеж и конкретни предложения за съкращаване на бюджетния дефицит, Жупе се занимаваше с абортите и гей браковете. Ако намаляване на безработицата беше сред основните теми за Фийон, Косюшко-Моризе се опираше на феминизма, а Брюно льо Мер не спря да повтаря, че е ново лице.
Победата на първичните избори обаче е само първата и най-лесна крачка за бившия министър-председател. Пред него стоят две задачи – да привлече на своя страна либерално настроените привърженици на Ален Жюпе и да запази обединението между републиканците и центъра (UDI, но също така MoDem, чийто лидер Франсоа Байру обмисля да се кандидатира след загубата на Жюпе).
Традиционното, католическо дясно надделя на вътрешните избори. И макар то винаги да е било това, което спира Националния фронт по пътя към властта, на Фийон му предстои да убеди 40 млн. избиратели в нуждата от радикалните промени, които предлага. По възможност, без да му се налага да отстъпва от по-голямата част от тях. 
 
В неделя гласуваха предимно възрастните консервативно настроени избиратели и средната класа и свободните професии, традиционните избиратели на десницата. На Фийон му предстои да убеди младите и центристите, без да оставя терен за Марин льо Пен. 
 
Фийон има пред себе си два примера на поведение. И двата идват от Никола Саркози, който му обеща пълната си подкрепа сега. Сценарият, който Фийон трябва да следва, е този на Саркози от 2007 – ясни послания и курс към радикални реформи. Този, който трябва да избягва, е Саркози от 2012 – прекалено залитане в крайнодясно води до загуба на потенциалните леви и центристки избиратели. Важна цифра за стратегията на Фийон – 15% от гласувалите на вътршните избори сега са гласоподаватели на Франсоа Оланд от 2012.
 
Позиционирането му като убеден католик и привърженик на традиционните френски ценности би могло да върне обратно към републиканското дясно тези, за които вотът Льо Пен е протестен вот срещу политическата система. Без да говори за мултикултурализъм и гей бракове, Фийон даде ясен знак, че няма намерение нито да прави резки движения, нито да се превръща в кошмар за левия либерализъм. Което оставя отворена врата както към центъра, така и към част от левицата.
Основните нападки към Фийон и отляво, и от крайнодясно ще бъдат основно към радикалните му реформи, които всички определят като тачеризъм от най-чист вид. Тачър и Дьо Гол са моделите на Фийон в политиката. Според първите проучвания това му носи успех.
Лоши новини за Льо Пен
Първите сондажи сочат, че Фийон е правилният избор за десницата. Според проучването на Harris Interactive за Public Sénat / LCP официалният вече кандидат на десницата получава 26% и изпреварва с 6% Марин льо Пен на първи тур. На балотажа резултатът е почти идентичен с този в неделя – 67 на 33%. Подобна е картината при Odoxa за France 2 – 32 на 22% на първи тур и 71% на 29% на втори. Франсоа Оланд получава съответно 9 и 8%, а евентуална кандидатура на Макрон има всички шансове да измести Марин льо Пен от втори тур – 14-19% според двете проучвания.
Трудностите пред Фийон се крият в това дали ще успее да убеди центристите да го подкрепят и да избегне разцепление на дясното и центъра и евентуална кандидатура на Франсоа Байру. Светлина в тунела има: „С Никола Саркози имахме несъответствие, с Франсоа Фийон имаме само различия“, каза лидерът на UDI Жан-Кристоф Лагард. Тепърва предстои изчистването на тези различия и не само.
Фийон е първата лоша новина за Марин льо Пен. Втората твърде вероятно ще се казва Еманюел Макрон. Макар да не е обявил още кандидатурата си, той има доста интересна динамика в проучванията. Освен че изпреварва Оланд във всяко едно от тях, интересен е анализът на потенциалните му избиратели.

При евентуална кандидатура Макрон ще вземе около 1,5% от крайнолевия Меланшон (11% от избирателите му), 3% от Оланд (23% от електората на настоящия президент), 3% от центриста Байру (или 1/4 от избрателите му), 4-6% от десницата (около 18%) и 2% от Марин льо Пен (7% от нейните избиратели). И най-интересното – 3% от негласуващите биха гласували за него, ако е кандидат. Макрон събира и 1% от антисистемните кандидати.

Изводът, който се налага засега, е, че протестният и несистемен вот във Франция съществува в същите пропорции като в САЩ и Великобритания. Разликата е, че във Франция Марин льо Пен и Националният фронт отдавна са смятани за системен играч. Затова избирателите предпочитат по-умерени варианти. А те поне към момента са цели два.
SHARE
Завършил политически комуникации в Париж. Консултант по кризисен PR. Част от предизборния щаб на UMP през 2007.