SHARE

Ако случайно не знаете коя е Елисавета Белобрадова, то незабавно трябва да поправите тази грешка. В “социалните мрежи” (добре, де, във facebook, в България никой не ползва друго) тя е по-известна като Letiashtata Kozzila Erato. На пръв поглед неуловомо, тя владее прекрасно древните реторически похвати, което и я прави един от най-влиятелните гласове във facebook – още повече тя често използва това си влияние за каузи, които си струва да бъдат повдигнати в родната ни общественост. Освен това тя е един от създателите на сайта “Майко Мила” и води кампанията в помощ на майките на деца с увреждания “Оле Мале!”

Останалото… четете сами!

Да започнем с това – защо Елисавета Белобрадова решава да стане летяща козила на име Ерато? 

Нямам ни най-малка представа. Преди мнооого години, когато Фейсбук беше в зората си, си създадох профил с това име, защото тогава още смятах, че интернет е място, в което е добре да бъдеш анонимен. Бях силно повлияна от ICQ тенденциите, където всеки лъжеше кой е и всички профили на осемнайсетгодишни момичета всъщност се оказваха на  45-годишни чичковци с деца.

За няколко години, примерно десет, нещата се промениха и публичността стана нещо нормално, но моят прякор си остана да ми напомня, че човек трябва да тегли една черта и зад нея, на скришно да остави личните си чувства и емоции, както и снимките на децата си. Освен, разбира се, в случаите,  когато са непреодолимо сладки и целият свят трябва да бъде благословен с техните образи. Слава Богу, това чувство рядко ме спохожда, защото съм жестока майка и гледам на децата си с жесток поглед, та рядко ги виждам сладки, но дори мен понякога ме изненадва меката, следобедна светлина, която ги преобразява в ангелчета, и започвам да щракам като луда. 

Разкажи ни малко за себе си – защо реши да се посветиш на каузи и на “Майко, мила”, с какво се занимаваше преди? 

Когато ме попитат защо съм решила да се посветя на “Майко мила” (няма да лъжа, това не е първият път), се чувствам като Бил Гейтс, когото питат защо се е посветил на “Майкрософт”. Ами… защото това ми е бизнесът, работата, предприемаческият проект и с него живея, работя, изхранвам семейството, изживявам амбициите си и го развивам.

Само дето съм един смешен, обикновен Бил Гейтс от средната класа и дори нямам мокасини. Що се отнася до фондацията ни и каузата “Оле Мале”, това е моят начин да бъда ангажирана и тъй като съм една работохоличка с предприемачески дух, затова и каузата ни е работохолическа с предприемачески дух – помагаме на майки на деца с увреждания да работят, да се издържат и да са самостоятелни.

 Какво трябва да направи човек, за да се чуе гласът му днес? 

Като майка на три деца смело мога да заявя – да крещи с все сила, с агресия и заплахи. Например: “АКО МОМЕНТАЛНО НЕ СИ ОБУЕШ ЧОРАПИТЕ, ЩЕ ТЕ ДАМ НА ПРОКУРОР”. Или: “АКО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА ЯДЕШ ПО ТОЗИ БЕЗОБРАЗЕН НАЧИН, ЩЕ СЕ ОБЕСЯ В БАНЯТА, БЕЗ ДА ОСТАВЯ БЕЛЕЖКА, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЗЛЕ ЦЯЛ ЖИВОТ!!!!”

Шегата настрана – днес е като вчера и оня ден. Трябва да можеш да си убедителен, страстен, умен и манипулативен в начина, по който говориш.  Да бъдеш интересен, свободен в изказа си и да имаш позиция. Чувството за хумор също помага доста. (Да не реши някой, че описвам себе си. Опазил ме Бог!)

Тази година – вече зарината от всякакви други скандали и драми в политиката – се проведе една мащабна и истерична кампания против Истанбулската конвенция и домашното насилие – какво се случи според теб, защо пропагандата толкова успешно засвири по струните на българина? 

Има няколко причини за това и най-главната и водеща, както във всеки друг случай в световната история, е глупостта. Хората масово проявяват невежество, нечетене на конвенцията и… уви, глупост.

Втората причина е компрометирането ѝ от лица, които би трябвало да са така наречените opinion makers. Политици, общественици. Те се поблазниха от възможността да яхнат глупостта и невежеството, за да изкарат дивиденти, и с устрем и енергия подмениха дебата.

Третият проблем са самите жени и липсата на чувство за съпричастност по темата. За мен е напълно недопустимо известни жени, като Корнелия Нинова например, да обърнат гръб на останалите жени.

Мога всъщност да посоча всяка една жена, заемаща обществена и политическа позиция, и да я обвиня или в колаборация, или в пасивна подкрепа на профанизирането на проблема. И за това прошка няма, защото в България, а и не само в България, проблемът с жените, които биват бити, тормозени и измъчвани, е огромен. Всяка жена, която си позволява да обърне гръб на проблема, е съучастник. Това е моето мнение, позиция и теза. Не задължавам никого с нищо. Най-малкото Наталия Кобилкина и Корнелия Нинова.

Какво трябва да се случи, за да се чуе гласът на жертвите на домашно насилие? 

В какъв смисъл да се чуе? Гласът на жертвите няма как да се чуе, особено когато те са мъртви. Напоследък доста често се случва. А и не е идеята да се чуе глас на жертва. Идеята е да се промени законодателството така, че повече жени да имат силите, възможността и смелостта да се измъкнат.

Истанбулската конвенция прави точно това. Дава възможност на жените да оживеят или дори да се измъкнат, да работят, да се еманципират.

В София има само едно място, където могат жените да избягат, и то има 8 места. Осем. Ако жената е с дете, то също заема място. Истанбулската конвенция предвиждаше да има места за укриване на деца и жени, жертви на домашно насилие, на определен брой от населението. Да кажем, по едно място на всеки 10 000 души, може да бъркам числото. И още куп мерки, които ги няма в нашето законодателство.

В заключение  – в конвенцията се съдържаха само практични, смислени мерки за защита от домашно насилие, които ги няма, повтарям, ГИ НЯМА  в нашето законодателство. Точка по въпроса. 

Що е борба с патриархалните ценности и има ли то почва у нас? 

Словосъчетанието “патриархална ценност” ми е любимо. Давам си ясна сметка, че ако бях мъж, щях ужасно много да харесвам патриархалните ценности и без да ми мигне окото, да ги развявам навсякъде. Но не съм мъж и не искам да страдам от тях. Не обичам да взимам в ръце търкането на плочки, нито гладенето на мъжки ризи. Нямам слабост събота да пека любимия кекс на половинката си. Не обичам да окачвам пердета, да почиствам прах и да пера по-фините дрехи на ръка.

Предпочитам предизвикателствата на творческия свят на предприемачеството, да чета книги, да ходя по музеи и да си избирам сама местата, на които ходя, поради факта, че имам финансови средства и съответно имам глас. Така ме научиха мама и татко. Страхотно е да обичаш някого, без да зависиш от него, и да обсъждате на равна нога всичко.  И никой да не очаква от другия кекс. Вярвам, че има един дълбоко вкоренен страх у голяма част от мъжете, че ако има равноправие, еротиката ще изчезне, романтиката ще се изпари и хората ще се отчуждят, отказвайки си емоционална подкрепа. А то е обратното.  Но трябва да призная, че ще им се наложи да простират и да си гладят дрехите. Животът понякога може да е непоносимо жесток. 

Та, що се отнася до борбата с “патриархалните ценности”, аз просто искам да правя каквото си искам. И го правя. И съм супер щастлива. Та “моята борба” е приключила засега.

 Какво за теб е патриотизмът – не измислесният бошлаф – микс между русофилия, байганьовщина и ксенофобство – какво означава да обичаш и да се гордееш с България?

Не съм виждала човек, който да е избягал от това. То е в кръвта на всеки от нас. Когато някой българин някъде печели или побеждава, ние сме щастливи, па дори и да е на тенис или олимпиада по математика. Когато посегнат на държавността, ние се вълнуваме, защото това е нашата държава. Когато слънцето изгрява над Пирина, снимаме и сме щастливи, че туй си е нашата земя. Когато дойде национален празник, неминуемо се подсещаме за нашите си герои – всеки по свой собствен начин. Дори когато мразим и сме огорчени, дори когато отхвърляме българското, то е защото сме наранени.

Искали сме да сме част от нещо по-добро. Нещо по-чисто, светло или просто по-работещо. При всички случаи патриотизъм е да не можеш да останеш безразличен – към историята, природата, политиката, изкуството, спорта или хората и техните съдби в една страна.

В нашия случай – България. 

Благодаря ти!

„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за необходимостта от приемането на Истанбулската конвенция, паднала жертва на пропагандна кампания, изпълнена с лъжи, както и за значимостта на „домашното насилие“ като дълго пренебрегван обществен проблем.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.