SHARE

Спасителната операция за Боян Петров официално приключи. Думата “умрял” не е точна, а и не сме ние тези, които ще издаваме смъртната му присъда. Боян остана в планината – там, където винаги се е стремял към върха.

“Вече планините са средата, в която се чувствам у дома си”, ни сподели Боян в нашето интервю за “Личности”.  

“Ден след като взех това интервю от Боян, той бе прегазен от кола в Кресненското дефиле. Свалях записа през сълзи, защото докторите му даваха 20% шанс да оцелее. Не само оцеля, покори още 8-хилядници. Щастливец съм, че го познавам, че мога да го нарека приятел и че ми дава сили да се надявам”, сподели преди няколко дни Георги Пламенов, който взе интервюто на алпиниста.

Отгоре, от върха, вижда ли се надежда, по-ясно ли се виждат нещата?

Това, което ми се случва в душата на върха, е, че като се върна тук, ми се струва, че това са напълно преодолими и правяеми неща. Повдигат ми се нивото и летвата – като ми кажат, че нещо е невъзможно, почвам да мисля точно обратното: „Чакай, аз съм оцелял на такива места, та с това ли няма да се справя…“. Всичко ми се струва реализируемо. Това, като ти се промени като психология в теб, те прави още по-успешен.”

Цялото интервю можете да прочетете тук, а ние ви оставяме с реакции след новината, че Хималаите са прибрали своя герой. 

Радослава Ненова, половинката на Боян

Няма да правя трогателна изповед как се чувствам аз.
Аз винаги съм знаела, че не жена, а планина ще ми го вземе…
Може би ми се говори за това какъв беше смисълът. Всичко започна от това, че моят мъж изчезна, а аз много исках да го намеря. Не съм хабила енергия да разсъждавам дали беше прав или не. Мисля, че геройството изобщо не беше в спортното постижение. Геройството дойде от това, че много хора надскочиха себе си в тази ситуация, бяха добри и това им харесваше, държави се сдобряваха… и това им харесваше, институции сбъднаха една на пръв поглед немислима акция, пилоти изпълниха уникален и единствен по рода си полет. Заливаха ме с мили писма и любов. Дори хейтърите тръпнеха за новина, за да нахейтят и да им олекне. Това е най-мащабната спасителна акция в историята на алпинизма…

Странно нали, един солов играч ни накара да бъдем заедно докрай и да изкачим нашия си Еверест.

А аз просто исках да открия Боян, защото ще ми липсва…

Тея Петрова, дъщеря на Боян

“През тази изминала седмица останах без думи. И все още не знам какво да кажа.
Още от малка все чувах странни за мен думи като ‘‘Аконкагуа‘‘ или ‘‘Броуд Пик‘‘, и не бях особено сигурна това какво значи. По-късно ми стана напълно ясно, че това са планини и върхове. От години това за мен беше станало автоматично – той отиваше всяко лято и се връщаше.
Знаейки колко е упорит и колко силна воля има, не бях много обмисляла факта, че изведнъж ще има сериозен проблем там горе.
Искам тук да благодаря безкрайно на всички за подкрепата и вдъхването на надежда, както и на хората, които участваха в издирването на баща ми.
Той e там където винаги е искал да бъде – в планината.”

Кирил Петков, част от екипа по издирването на Боян 

Днес направихме още един полет в екип от трима: капитан Surendra и ние двамата – искахме да се уверим с очите си още веднъж – стигмахме 7400 м височина (лагер 3) и после бавно прелетяхме до базовия лагер, като се оглеждахме от всички страни – времето беше слънчево – качихме се от 1500 м до 7400 м без аклиматизация. След това в ниската част на планината направихме много заходи. Целият високопланински полет беше 1 час и 30 минути.

За съжаление не открихме Боян, но сега можем да си тръгнем, знаейки, че всичко възможно наистина беше направено. Специално искаме да благодарим на 10-те приятели на Боян, които вчера финансираха този полет директно, на невероятната група и организация на Китай и на смелите пилоти на Simrikair, както и на всички българи, хора и институции, които помогнаха това да се осъществи! Бог да го прости Боян!

Христо Комарницки, карикатурист

Ако живееш на Територията, най-добре да си умрял. Тогава живот ще си живееш! Понеже българите са царе на посмъртните почести и салтанати. Цяла седмица ще говорят благо за тебе по телевизорите, шербет ще се лее – чак да ти се догади, може даже и национален траур да ти направят, тридневен.

Защо бе, племе загубено и наведено, защо не си уважаваш хората, които заслужават, приживе???

Защо сега лееш крокодилски сълзи за Боян Петров, мир на духа му, а само преди няколко месеца позволи на министъра на околната среда да се изгаври с идеите му за Пирин? Защо не издигнахте Боян Петров за министър на екологията или на младежта и спорта?

Защото там трябва да турите някой гнусен мазен тип, който да врътка далаверите. Свестните хора ние само ги миришем!.

Защо за един Кристиян Таков, Бог да го прости – блестяща личност, юрист и човек, не намерихте място в управлението на България? А се редихте на опашка да го видите вече мъртъв…
Отвратителна е тая работа, лицемерна и пошла.

Юлия Берберян

Да помълчим… И да благодарим на Боян, че с мечтите си поддържаше светлината по пътя на всички, дръзнали да мечтаят. Почивай в мир, непознати приятелю! Пътят след теб продължава да свети за всички, които продължават да мечтаят! Защото мечтите се сбъдват, нали?!

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва

Много бих искал, макар Боян да остана там на върха, да го изпратим тук – всички, които го обичаха, уважаваха и ценяха като човек. Физическото му отсъствие по никакъв начин не ни лишава от възможността да отдадем дължимото на неговия живот, на делото – каузите, които защитаваше, на неговия дух и на примера, който ни остави. Това е важно за нас, за утвърждаването на “летенето” и “стърчането”, на “върха” като стремление на повече българи.
Не съм сигурен какъв е най-добрият начин, но в едно съм сигурен – не трябва да бъде траурно събитие. Светлината, която той остави, просто е прекалено ярка, за да доминират мракът и тъгата.
Сигурен съм, че тези, от които това зависи, ще разберат посланието. Трябва много такт.

Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз

Много рядко съм изпитвал чувство на гордост пред българското знаме. Успехите на Боян Петров ми създаваха това чувство… и ми напомняха, че истинският смисъл на този живот е да се стремим към невъзможните неща.

Георги Пламенов, Терминал 3

Там, по-близо до звездите,
защото си една от тях…

 

На 20-ти май, неделя, се организира преход от Княжево до Копитото в памет на Боян Петров. 

“Ние сме група приятели, които имаха честта да се докоснат до величието и енергията на Боян Петров, докато работехме с него през последните две години.

В неделя организираме поход в негова памет по маршрута, за който той постоянно ни разказваше – от Княжево до Копитото. Маршрут, който така и не успяхме да извървим заедно с него. По този маршрут той тренираше преди всеки връх, а ние само слушахме с вдъхновение.

Ще се радваме да се присъединиш и ти!
Събираме се в 9 часа (20.05) сутринта при бар Шишарката.“

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.