SHARE

Оказа се, че имаме нужда да поговорим какви всъщност са били будителите. Истинските будители.

Оказа се, че имаме нужда да развенчаем поредните нови митологеми, които биват насаждани и изкривяват историята.

Затова ви представяме Филип Станиславов, чиято мисия за пробуждане е на повече от 5 века, но, оказа се, е по-нужно да си я припомним днес от всякога. “Терминал 3” представя новата си рубрика #Будителите.

Филип Станиславов е роден около 1608 година в село Ореш, Никополско, в семейството на павликяни, приели католическата религия. В юношеска възраст учи в Семинариума на Чипровци. Получава образованието си в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Учил е в Илирийския колеж в Лорето от 1627 до 1633 г., а после, от 1635 до 1647 г. e бил „апостолически мисионер” и свещеник. Работил и две години в папския двор като преводач на славянски езици.

През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата го назначава за епископ на Никополската католическа епархия. Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда граматическо училище от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България след граматическото училище в Чипровци.

Радетел за освобождението на своя народ, епископ Филип Станиславов бил преследван непрекъснато от османската власт. Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската църква. След 1662 г., когато по нареждане на папата бил отстранен от длъжността никополски епископ, той прекарал дълго време в Чипровци, където работил с Петър Богдан. Изглежда, че по същото време в Чипровци се установили и други членове от фамилията. След смъртта на епископ Франческо Соймирович през 1673 г. той отново е никополски епископ, но умира година по-късно.

Единственият му труд, публикуван приживе, е „Абагар“ – малка книжка, отпечатана в Рим през 1651 г., за която авторът пише в послеслова, че я „подарява на своя български народ“. Този факт отчетливо показва, че Филип Станиславов е имал не само ясно изразено българско самосъзнание, но и патриотични нагласи. Те личат и от факта, че той се подписва като „Филип Станиславов, епископ от Велика България“.

SHARE
Георги Пламенов, предприемач от 20 години. Граждански активист от 2013.