SHARE

До съвсем скоро Канада рядко присъстваше в медийното пространство, освен когато домакинства Олимпиада… Но това рязко се промени с избора на Джъстин Трюдо за премиер. На 44 години новият лидер успя да влезее в устата на всички и завладя не малка част от сърцата по света. Чрез умела PR стратегия той се опитва да изгради нов образ на държавата си, а себе си успя да позиционира като политик нов тип – медийна звезда, която, обаче, има амбициите да промени начина, по който се прави политика. Факт е, че смело разбива познатите модели в публичното пространство като отваря, обаче, врата широко за скептиците, които се съмняват дали имат реална подплата амбициите му или това е поредната куха форма на популизъм.

Всичко това се случва докато от една страна в държави като САЩ имаме Доналд Тръмп, във Франция – Марин Льо Пен, а във Великобритания – Найджъл Фараж. От другата страна, в южните страни като Испания и Гърция виждаме друг тип “звезди”. Те са леви и искат да „преосмислят капитализма“ като Алексис Ципрас и Пабло Иглесиас. Общото между всички е популизмът и уж борбата срещу политическия елит, който всъщност искат да изместят. За последните няколко години тези течения се опитват и донякъде успяват да се наложат като „борците за свобода“, „модерните“, „прогресивните“, когато масите изискват това и “консервативните”, когато се налага. Така или иначе те налагат определен дневен ред на медиите и обществото. За сметка на тях, политиците от центъра загубиха отличителните си белези, бяха маргинализирани и обвинявани във всички световни проблеми.

Успешен маркетинг продукт или реален политик

Във времена като тези, в една далечна мразовита страна съществува политик, който стана звезда точно с посланието за нормалност. Джъстин Трюдо е интересен сам по себе си. Преди да се заеме с политика той е бил учител в системата на средното образование в Канада по френски, математика, драма и обществени науки. Той също така е правил стриптийз за благотворителни събития и е участвал в телевизионни сериали. Но Трюдо има и корени в политиката.Неговият баща – Пиер Трюдо, е бивш министър-председател на Канада, известен с опозицията за отделянето на Квебек и въвел френският и английският като двата официални езика на страната. Иначе казано – реформатор в истинския смисъл на думата.

През 1972 г. когато Джъстин Трюдо е бил на четири месеца, Ричард Никсън е на посещение в Канада при баща му Пиер. Тогава на вечерен банкет американският президент се провиква „Искам да вдигна тост за бъдещият министър-председател на Канада Джъстин Пиер Трюдо“.

Пророчество, което се сбъдва и на 4-ти номеври 2015 г. Джъстин става министър-председател и още на същия ден влиза в световните новини. Правитлеството му е съставено от 50 на 50 процента мъже и жени. На въпроса “Защо е решил кабинетът му да е разделен поравно между мъже и жени?”, неговият отговор е прост – „Защото е 2015 г.“ С тези му думи започва неговата световна слава като младият либерален премиер, който няма да се опитва да влиза в новините с послание на разделение, страх и омраза, точно обратното. В този кабинет влизат още трима представители на сикхизма, които отговарят за отбраната, икономиката и инфраструктурата; двама канадски аборигени, които отговарят за правосъдието и рибарството и бежанец от Афганистан, който допреди 20 г. не е стъпвал на канадска земя, но в момента служи като министър на демократичните институции.

Политиките в действие?

В началото на своя политически мандат, Джъстин Трюдо обещава да приеме 25‘000 сирийски бежанци в страната през 2015 г. Поради логистични причини и засилени мерки за сигурност след атентатите в Париж, той изпълнява това обещание със закъснение и достига тази бройка през 2016 г.

Макар да е изправен пред неизпълнено обещание, новият премиер знае как да представи ситуацията като успех. Той отива на летището и лично посреща бежанците и им раздава жилетки.

Силните послания са силата на Трюдо. Ще ги откриете в речите му на международни форуми за това как мъжете трябва да са феминисти, а също и след като само преди дни той стана първият премиер, участвал в Прайд шествие. 

Да, елементът на спектакъла е там. Но това не се ли оказва най-успешната контра на шоуто на Тръмп, например? Докато единият разказва за страховити мюсюлмани-терористи, които влизат в страната на талази, то другият раздава жилетки на деца, които бягат от войната. Единият печели, когато ги демонизира, другият когато ги хуманизира. 

Времената са такива, че традиционно политическото се изчерпа. Експертният анализ вече не може да предизвика такъв широк отзвук и отклик, както коментарите на Тръмп за пениса му.

Трюдо, обаче, успява да разпространи нормалността чрез интересното и силно послание, без да прекрачва грубо границите на “чалгата”. Това, може би, е и неговата най-голяма сила и причината да накара света да говори за него.

Рискът, пред който Трюдо е изправен е да не остане единствено позитивното послание като една прекрасна опаковка на един безсъдържателен продукт.

Предизвикателствата

Март месец тази година Трюдо обяви амбициозен план за възраждане на канадската икономика и инфраструктура. Този план, обаче, противоречи на всичките му предизборни обещания за понижаване на данъците на малкия бизнес и намаляване на държавния дълг спрямо БВП.

По отношение на опазването на околната среда, Трюдо отново бе на първия ред на Конференцията за климата в Париж през 2015 г., но месеци по-късно отказа да премахне държавното финансиране за изкопаеми горива в Канада.

Когато се обърнем към международните отношения, Трюдо изтегли канадските самолети от сирийското небе, както и обеща по време на кампанията си. За това той отнесе сериозни критики и съмнения относно готовността му за реални действия в Сирия. В същото време, обаче, продължават подкрепата за съюзническите държави с човешки ресурс, Канада осигурява обучение на сирийските бунтовници и хуманитарна помощ.

По остта с Кремъл – канадският премиер успя да се забърка в скандал за това какви са отношенията му с Путин. На срещата миналата година на G20 в Турция Трюдо се срещна с него. В следствие на срещата той заяви, че е имал „прям разговор [с Путин], където е посочил, че дeйствията му [на Путинв Украйна са нелегитимни и безотговорни.“ Спомените на Путин, обаче, леко се различават. Според Кремъл Джъстин Трюдо е уверил руският президент, че “отношенията между двете държави трябва да се възстановят напълно”.

Без значение, дали става въпрос за сеене на интриги от Москва или не, Трюдо публично е обявявал, че „предпазливо ще възобнови контакт с Русия“, докато защитава позицията на Украйна. Според наблюдателите с това той цели да покаже контраста между себе си и бившия консервативен канадаски премиер Стивън Харпър, който каза, че Русия няма място в G7, защото икономиката ѝ е овладяна от „олигарси и престъпни синдикати“.

Епилог или начало

Ако образът на Трюдо е светъл колкото папското расо, то действията му са все още 50 нюанса сиво. Не е изминала и година, откакто относително младият премиер зае поста и резултатите от реалната му политика му тепърва ще бъдат оценявани и преценявани. Но едно нещо е сигурно – Джъстин Трюдо успява да се превърне в символ на надеждата и може да постави началото на нова тенденция от модерни космополитни политически лидери, които умеят да общуват с обществото на XXI в.

За да успее докрай, обаче, той трябва да успее в управлението на страната си и да превърне Канада в реален фактор на международната сцена. В противен случай от икона на надеждата може да се превърне в символ на провала и тогава популистите и радикалите ще го сочат с пръст и на свой ред ще казват „Видяхте ли? Така не става.“ Да се пребориш с пропагандата, чалгата и популизма, така че позитивното ти послание да достигне до ушите на света е постижение, но с него идва и по-голямото бреме – трябва да подплътиш думите си с действия, които запазват традиционното си и банално определение: политическа отговорност. Това е и изпитанието пред Трюдо днес.

* На снимката Джъстин Трюдо и Софи Грегъри-Трюдо във Vogue