SHARE

Публикуваме в две части анализ на нарушенията, извършени от българските власти в случая с предаването на турския гражданин Абдула Бююк. Текстът изключва всяка емоция и е фокусиран изцяло и само в юридическите постановки. Изготвен е от Румен Петров (експерт по международно право) и Ася Стоянова (експерт по наказателно право) – юристите, с които „Терминал 3“ си сътрудничи. В първата част се коментират нарушенията на вътрешноправните норми.

Безпрецедентен и абсолютно скандален акт на нарушение на основните човешки права по чисто политически съображения причини възмущение и негодувание в българското общество през последните десетина дни.

Случаят беше многократно обсъждан, но само от политическа и чисто журналистическа гледна точка. Изцяло юридически анализ в медиите досега не е публикуван. Дори и експертите юристи, интервюирани по казуса, бяха принудени от обстоятелствата да говорят, без да се задълбочават във фактите и правото. Въпреки това някои от тях успяха да разкрият много от нарушенията на закона, допуснати от българската държава и институции.

След като чухме многократните версии и обяснения на отговорните институции, направихме обобщение на фактите, безспорни и твърдени, за да систематизираме и обобщим и чисто правната страна на казуса. Защото правото е призвано да закриля личността, включително от институционалното посегателство върху нея.

Твърдение на турската страна:

Турският гражданин Абдула Бююк (Abdullah Büyük), твърди официална Анкара, участва във финансирането на опозицията срещу турския президент, г-н (Реджеп) Тайип Ердоган, създадена и подкрепяна от мюсюлманския духовник, г-н Мохамед Фетулла Гюлен (Muhammed Fethullah Gülen). Срещу президента Ердоган и правителството на президентската Партия на справедливостта и развитието (AKP – Adalet ve Kalkinma Partisi), оглавявано от министър-председателя Бинали Йълдъръм (Binali Yildirim), бе извършен неуспешен преврат от част от военните в страната, за което от турските медии (повечето открито пропрезидентски!) бяха обвинени кръгове в турските въоръжени сили, за които същите медии твърдят, че са свързани и с г-н Гюлен.

Хронология на събитията (според информацията, избирателно пускана от официални лица):

  • Г-н Абдула Бююк е влязъл в България през февруари 2016 г. и след това подал молба за политическо убежище. През март 2016 чрез Интерпол Турция официално иска екстрадирането на Бююк по обвинения във: (i) тероризъм и (ii) пране на пари.
  • На две съдебни инстанции българският съд – Софийският градски съд и впоследствие Софийският апелативен съд, отказват да екстрадират г-н Бююк с мотивите, че от турска страна не са представени никакви доказателства за извършването на престъпленията, в които турският гражданин е обвинен, както и че искането за екстрадиция е изцяло политически мотивирано. Последното и окончателно решение на съда е произнесено на 28 март 2016 година.
  • На 27 юли 2016 г. на Бююк е отказано политическо убежище от българския вицепрезидент (и бивш министър на правосъдието в правителството на ГЕРБ в периода 2009-2011 г.!) г-жа Маргарита Попова.
  • До момента липсва каквато и да било официална информация от администрацията на г-жа Попова за това кога и дали този отказ въобще е съобщен на г-н Бююк. Вицепрезидентът също така дава изключително обтекаем и лаконичен отговор на многобройните въпроси от страна на българската общественост и медиите относно мотивите за направения отказ, който е издала – просто „не е имало основание за одобрение на политическо убежище„.
  • На 1 август 2016 г. турският премиер Йълдъръм направи изявление, че Република Турция ще направи второ искане за екстрадиция на г-н Бююк по обвинения за връзки с Фетулла Гюлен (и неговата организация) и участие в подготовката на преврата от 15 юли 2016 година. Българската държава официално отрече, че е получила втора молба за екстрадиция. На 9 август тази година (един ден преди тайното предаване на турския гражданин на властите в Анкара) същият този министър-председател обяви, че екстрадирането на г-н Бююк в Турция е вече в процес на подготовка в съседна България.
  • На 10 август 2016 г., само четири месеца след окончателния и влязъл в сила отказ на българския съд да екстрадира г-н Бююк, той тайно е отведен до българско-турската граница и предаден на турските власти от българското МВР. Фактът на тайното предаване бе разкрит само защото предаването беше отразено от огромната част от пропрезидентски настроените медии в Турция, които чакаха на място на самата граница, за да отбележат подобаващо събитието.
  • Обстоятелствата около намирането на г-н Бююк, за да бъде изведен от България, остават обвити в мъгла и се въртят около версията за случайното натъкване на чуждия гражданин при рутинна проверка.

  • След тези събития и притиснати от огромното негодувание на гражданското общество, българските официални власти трябваше публично да обяснят действията си. След като дадоха противоречива, непълна и непоследователна информация по случая, окончателното официално обяснение на министъра на вътрешните работи, директора на Дирекция “Миграция” на МВР и на министър-председателя бе, че г-н Бююк е предаден на Турция с мярка, наречена „принудително отвеждане до границата„, защото документите му били изтекли и не разполагал с правно основание за пребиваване в България. Длъжностните лица обясниха, че „тази мярка подлежи на предварително изпълнение“ и заявиха, че г-н Бююк е в състояние да я обжалва дори от Турция.

Правните норми, които са нарушени:

Най-малко следните разпоредби са нарушени в този случай:

  • Вътрешни нормативни актове:
    • Член 33 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест – самата разпоредба е озаглавена „Привидна екстрадиция“: „Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция”. Едва ли някой може да твърди, че предаването на г-н Бююк не представлява именно това – действия, които, както и да бъдат наречени от МВР или българското правителство, представляват именно това – екстрадиция, която се прикрива от българските власти. (Доста нескопосано между другото!) Екстрадиция е поискана официално от турските власти. Тя е отказана на две инстанции от българския съд. Турските власти (чрез самия министър-председател!) са заявили, че ще поискат нова екстрадиция. Българските власти са предали г-н Бююк тайно и дори без да изчакат ново искане за екстрадиция. Тайно само за българската общественост – на турската граница Бююк е посрещнат от проправителствените медии като знаменитост, макар и с обратен знак. Тази пошла пиеса българските власти наричат „рутинно действие”, каквото извършват всеки ден спрямо нелегално пребиваващи чужденци.
    • Член 44, алинея 3 от Закона за чужденците в Република България – “Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение”. С допускането на предварително изпълнение административните органи съвсем очевидно практически възпрепятстват г-н Бююк да обжалва принудителната си административна мярка. Не трябва да се пропускаме обстоятелството, че предварителното изпълнение е извънредна мярка: член 60, алинея 1 от Административнопроцесуалния кодекс – “В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес”. При всички положения МВР е имало контрол върху чуждия гражданин и доказателство за това е, че е знаела местонахождението му и много бързо е привела акта за предаване в изпълнение. Следователно г-н Бююк не е могъл лесно да осуети изпълнението на акта. Остава хипотезата, че МВР е допуснало предварително изпълнение, за да защити особено важни държавни интереси. Макар законът да не го казва изрично, тълкуването е, че става въпрос за български държавни интереси, а не за интересите на чужда държава – например турски. Административните органи са действали и с ясното съзнание, че г-н Бююк няма да може да организира защитата си срещу предварителното изпълнение от територията на Турция, където е бил незабавно задържан. Или дори и да проведе успешно обжалване на това предварително изпълнение, това няма да доведе до никаква промяна в положението му, тъй като турските власти няма да върнат обратно в България свой собствен гражданин по разпореждане на български съд. Органите все още не са дали ясно обяснение с какви точно мотиви е наложена тази извънредна и твърде рядко прилагана на практика мярка. Отделен е въпросът дали на г-н Бююк въобще е връчена заповедта за принудителната мярка и дали му е разяснена възможността да обжалва както мярката, така и да поиска предварителното й изпълнение. Подобно на въпроса за връчването на отказа за предоставяне на политическо убежище, българските власти оглушително мълчат за този детайл.
    • Член 39а, алинея 2 от Закона за чужденците в Република България – “При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 [принудително отвеждане до границата на Република България] и 3 [експулсиране] се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации”. Не само че такова наблюдение не е извършено (защото омбудсманът просто не е уведомен!), но властите се опитаха да скрият всичките си свързани с това оперативни действия от обществото и само огромният медиен интерес от другата страна на границата и очевидната подготвеност на турските телевизионни и вестникарски екипи позволиха да научим за случая.
    • Член 4, алинея 4 от Закона за убежището и бежанците – “Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”. Законодателят ясно е разпоредил, че е недопустимо връщането на г-н Бююк на територията на Турция, въпреки че вицепрезидентът Маргарита Попова е отказала политическо убежище (без досега да изложи мотиви!), а пък преди това съдът безспорно е установил, че върнатият е преследван по политически причини.

* Благодарности за адв. Йорданка Бекирска, любезно предоставила относимите по случая „Бююк“ дела от практиката на ЕСПЧ.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.