SHARE

Другари,

По настояване на първичните партийни организации продължавам рубриката “Съображения на редовия член”.

Днес ще споделя некои мисли по повод една нашумяла, конкурентна на нашата идеология – джендърството. Според нея детеродните способности и прикачените към тях атрибути са индивидуалнo притежание и е лично решение кой какво да прави с тях. Намирам подобни възгледи за буржоазно упадъчни и приветствам усилията на др. Корнелия Нинова за обобществяване на детеродния капитал. Национализацията тук трябва да е пълна и безкомпромисна!

От древни времена детеродните способности са били собственост не на отделната личност, а на семейството, племето и рода. В модерния свят с такива се сдобиват и по-големи групи като класата и нацията. Класова борба без хора не става, другари – Маркс изрично е настоявал пролетариатът да се стреми към мнозинство и усилено да се размножава. А то размножаването е ясно как става. За нацията важи същото!

Др. Сталин е бил само наполовина прав, като е казал: “Няма човек, няма проблем!” Вярно, един проблем изчезва с човека, но се появява друг – демографски. Защото ако няма човеци, няма да има материал дори и за една прилична чистка, ако ми позволите да се пошегувам по толкова сериозна тема.

Затова с детеродните способности и прикачените към тях атрибути трябва да разполага групата и колективът и да не се оставят на прищевките на индивида! Трябва да има твърда регулация за това кой, кога и с кого може да ги използва – както и с какъв резултат. Другарите от ДС трупаха подробна информация за детеродните навици на населението – сега без такъв апарат регулацията ще е по-трудна. Но пък Фейсбук може да помогне в това отношение.

Упадъчни буржоазни философи като Джон Стюарт Мил са твърдели, че ако някой не вреди другиму, трябва да бъде оставен сам да си взема решенията. Но като се хаби детероден капитал, всички страдат, другари! Затова сантименталност по този въпрос не бива да се допуска.

Ще ви призная обаче, че аз не успях съвсем с елиминирането на сантименталността и в събота се включих в Гей Прайда. С това се отклоних съществено от партийната линия, за което си правя самокритика. Исках обаче да видя с очите си как с подобни индивидуалистични мероприятия залинява детеродният капитал на нацията.

Да ви кажа обаче, че впечатленията ми се разминаха с очакванията. Вместо застаряваща и изчезваща общност попаднах сред изключително млади и вирилни хора. Тоест по това, което се виждаше, нищо детеродно не им беше залиняло.

Та тук идва и моят въпрос, другари. Ние вече веднъж национализирахме средствата за производство и това не се оказа добра идея. Сега да обобществим и средствата за възпроизводство ли искаме? Ами ако се окаже, че частната собственост и свободната инициатива са по-ефективни и при детеродните способности, както се оказаха по-ефективни в стопанството? Нали сега твърдим, че сме за пазарна икономика, а не за централизирано планиране?

Да не излезе пак, че заставаме на грешната страна на историята и вървим към централно, национално регулирано възпроизводство на човешки капитал, когато светът отива в друга посока? Може би другарите от ПЕС са прави да ни критикуват в ретроградност? Но май се увлякох.

Така или иначе, добре е да изясним позициите си по тези въпроси, защото, да ви кажа, има нещо примамливо в идеята всеки сам да разполага с детеродните си способности и прикачените към тях атрибути.

Текстът е част от фейсбук поредицата на автора “Съображения на редовия член”. Първият текст “Другари, ГЕРБ ли превзеха Партията или ние ги победихме?” можете да прочетете тук. 

SHARE
Даниел Смилов е политолог и университетски преподавател по политически науки.