SHARE

Американските служби за сигурност – ЦРУ, ФБР и Агенцията по национална сигурност –  публикуваха доклад за намесата на Русия в президентските избори в САЩ. В доклада директно се заявява, че “Путин и руското правителство са искали да помогнат на шансовете за победа на избрания президент Доналд Тръмп”.

Основни изводи

Действията на Русия по време на американските избори са “само най-скорошният израз на дългогодишното желание на Москва да подрива водения от САЩ либерален демократичен свят”, но този път Кремъл е демонстрирал “ескалация на директността, нивото на действия и мащаба на усилията в сравнение с предишни операции”.

Целите на Русия са били:

– да “подкопае доверието на обществото в американския демократичен процес”;

– да “оклевети държавния секретар Хилъри Клинтън [кандидат на Демократическата партия за президент] и да увреди нейните шансове да бъде избрана и потенциалното ѝ президентство”;

– да “помогне на шансовете за победа на избрания президент Доналд Тръмп, като дискредитира секретар Клинтън и публично противопостави неодобрението към нея с него”. 

В доклада се споменава, че подходът на Москва се е променил по време на изборната кампания. Когато е изглеждало, че Хилъри Клинтън ще спечели изборите, “руската кампания за влияние е започнала да се фокусира повече в подкопаването на нейното бъдещо президентство”.

“Кампанията за влияние на Москва е следвала руската комуникационна стратегия, която съчетава тайни разузнавателни операции – като киберактивност – с явните усилия на руските правителствени служби, финансирани от държавата медии, посредници и платени потребители на социални медии, или “тролове”.

Русия, както нейния съветски предшественик, има история с провеждането на тайни кампании за влияние, насочени към президентските избори в САЩ, които използват офицери и агенти на разузнаването и подставени медии, за да омаловажат кандидатите, които се възприемат като враждебно настроени към Кремъл.”

За постигането на тези цели Русия е използвала: 

– кибероперации, извършени от руските разузнавателни служби, които са удряли свързани с президентските избори в САЩ лица, “включително цели, свързани и с двете основни политически партии”; 

– “оценяваме с висока степен на увереност, че руското военно разузнаване (Главно разузнавателно управление, ГРУ) е използвало Guccifer 2.0 [онлайн хакер] и DCLeaks.com, за да публикува данни, събрани от жертвите на кибероперациите, публично и в ексклузивни материали за медийни издания и предоставяне на материали за WikiLeaks“.

Руското разузнаване е придобило и частичен достъп до множество щатски и местни изборни органи, но оценката на доклада е, че това не е повлияло на изборния резултат.

“Водената от руската държава пропагандна машина е допринесла към кампанията за влияние, като е предоставила платформа за посланията на Кремъл към руската и международната публика.”

Тези оценки на американските служби потвърждават появилата се наскоро информация, че са били извършвани хакерски атаки и върху структури и лица от Републиканската партия, но тази информация не е била публично оповестена за разлика от течовете за Демократическата партия и екипа на Хилъри Клинтън.

В доклада се споменава, че подобно поведение Москва е показала и “по време на украинската криза от 2014 г., когато Русия разположи сили и съветници в Източна Украйна и го отрече публично”.

В навечерието на изборния ден в САЩ, убедени, че Хилъри Клинтън ще победи, прокремълски блогъри са подготвили туитър кампания с  #DemocracyRIP, целяща да дискредитира нейната легитимност. Тази операция е била прекратена, след като е станало ясно, че Доналд Тръмп ще спечели изборите.

В доклада не се споменава дали Доналд Тръмп е обвързан или поставен под някаква форма на зависимост от Русия, но присъства следното заключение:

“Путин има много положителен опит от това да работи със западни политически лидери, чиито бизнес интереси ги правят по-предразположени да работят с Русия, като бившия италиански министър-председател Силвио Берлускони и бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер”.

Пропагандната машина на Кремъл, пише в доклада, се състои от медиен апарат, предназначен за руската публика, издания, които се прицелват в международна аудитория като Russia Today (RT) и Sputnik и мрежа от квази правителствени тролове. Те са участвали и в разпространяването на слухове за здравословните проблеми на Клинтън и дискредитирането й с обвинения за корупция, разпространявани включително от създателя на WikiLeaks Джулиан Асандж, който е имал ексклузивно интервю за Russia Today.

Също така е отбелязано, че пропагандният канал Russia Today е превърнал в своя основна задача да се наложи в социалните медии, където медията, освен че ще достигне до нова аудитория, може да избегне медийните регулации, свързани с телевизията. Най-успешно е влиянието на Russia Today в Обединеното кралство и САЩ, а по отношение на социалните мрежи тя има най-много гледания на видеоклипове в YouTube, сравнено с конкуренти като BBC World, Al Jazeera English и CNN, но в мрежи като Twitter и Facebook руският канал значително изостава от конкурентите си.

Службите също така смятат, че “Москва ще приложи наученото от поръчаната от Путин кампания, прицелена в президентските избори в САЩ, за бъдещи опити за влияние по света, включително срещу съюзниците на САЩ и техния избирателен процес”. Също така в доклада се споменава, че “Русия е правила опити да влияе на избори в Европа”.

След публикуването на доклада Доналд Тръмп обвини ръководството на Демократическата партия в “груба небрежност” за това, че е позволило да бъде извършена хакерска атака, и заяви, че за сметка на това защитата на Републиканската партия е силна. В доклада изрично се посочва, че атаки са били извършвани срещу републиканците, но информацията от тях не е била публично оповестена.

Както в множество предишни случаи, Тръмп отказва да потвърди заключенията на службите, че конкретно Русия е отговорна за хакерските атаки. В изявление по повод доклада той заяви:

“Въпреки че Русия, Китай, други страни, външни групировки и лица непрестанно се опитват да пробият киберинфраструктурата на правителствените ни институции, бизнеси и организации, включително ръководството на Демократическата партия, това няма абсолютно никакъв ефект върху резултата от изборите”.

Техническа информация за това как са извършени хакерските атаки бе публикувана в края на декември 2016 г. от американските служби. В незасекретената версия на настоящия доклад подобни данни не за изнесени и президентът Обама заяви, че голяма част от информацията е поверителна, тъй като пазенето ѝ в тайна е от съществено значение за разкриване на последващи кибератаки.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.