SHARE

Манипулация на общественото мнение през медийни рупори; използване на силите за реда за упражняване на натиск над опозицията; изборни манипулации; корупция и неефективни закони за справяне с нея; пристрастна съдебна система и произволни арести и противоконституционална спецпрокуратура. Това са само част от изводите за случващото се в България в доклада на Държавния департамент на САЩ за 2017 г.

В доклада фигурират всички скандални събития от изминалата година – “ЦУМгейт”, заплахите на Антон Тодоров, полицейско насилие, ловците на мигранти. 

Страната ни няма кохерентни политики за справяне с насилието над жени и не подсигурява достатъчно средства за превенция и защита от насилие. В образованието нещата също са оценени зле, в частност неспособността на страната ни да осигури присъствието на ученици в началното образование с 206 000 деца на възраст между пет и осемнадесет години, които или са напуснали, или никога не са посещавали училище. Насилието срещу деца продължава да бъде проблем, се казва в доклада.

Нарастват случаите на расова дискриминация срещу ромите, които биват описвани от медиите – заедно с други малцинства – в негативна светлина. Споменават се националистическите партии “Атака” и “Патриотичен фронт”, като техният успех се дължи на силен антиромски, антитурски и антисемитски дискурс. 

Сред най-проблемните сфери в областта на човешката страна в България са посочени условията в затворите, липсата на независима съдебна система, повсеместна корупция във властта, трафикът на хора и насилието срещу етническите малцинства.

Човешките права са застрашени и в световен план: докладът за 2018 година на Human Rights Watch посочва като основни проблеми надигащия се популизъм, подчертавайки, че проблемът е особено сериозен в Египет, Турция, Русия, Китай и Либия. Насилията срещу мюсюлманите в Бирма, цензурата в Русия и Турция, политиките на Виктор Орбан в Унгария и кризата във Венецуела са посочени като основни предизвикателства.

Като глобална опозиция на политическите лидери Human Rights Watch посочват Франция и САЩ, подчертавайки ролята на избрания през 2017 г. Еманюел Макрон като защитник на човешките права и малцинствата. Докладът изкарва на първа линия контраста с президента на САЩ Доналд Тръмп и неговата отровна реторика, подчертавайки, че силната опозиция от страна на американското общество също заслужава внимание.

България: Още от същото 

Безнаказаността е проблем, произнася се докладът на Държавният департамент на САЩ.

Цитирани са данни на върховния комисар по човешките права на ООН, според които съществува “умишлено физическо насилие над лица по време на задържането им и престой в ареста. Една трета от лицата са жертва на физическо насилие в полицейските управления. Това насилие е от такива пропорции, че е равнозначно на мъчение. Полицаите, които са злоупотребили с властта си, остават ненаказани”. Насилието над роми е двойно спрямо това над етнически българи. Държавният департамент подчертава, че законът не криминализира мъчението.

Повечето затвори датират от началото на миналия век, като заключенията са, че лошите санитарни условия и липсата на адекватно медицинско обслужване се комбинират с мъчения над затворниците и насилие между самите затворници в София, Бургас и Варна. Корупцията сред надзирателите също се споменава, като затворниците са били принуждавани да плащат на персонала за услуги, осигурени от закона. При бежанците нещата изглеждат по същия начин – неадекватна инфраструктура, насилие, липса на здравна грижа.

Произволните арести са проблем – полицията не осигурява на задържаните писмена информация за правата им и не записва посещенията на адвокати, семейство и близки, лекари или консули. Правителството не регистрира информацията за полицейското насилие. МВР прилага наказание в едва 11% от случаите, въпреки че съдебната система отсъжда, че полицаите са виновни в 61% от случаите.

“Корупцията, неефикасността и липсата на отговорност продължават да бъдат разпространени проблеми”, като докладът на САЩ подчертава, че публичното доверие в съдебната система остава изключително ниско, тъй като обществото знае, че магистратите са уязвими на натиск от политици и не отсъждат спрямо правото. Споменати са и измененията в НПК, които “значително занижават стандартите на справедливия процес, създавайки възможност за нарушаване на процесуалните права на адвокати и защитници“.

Незаконно се подслушват политици, магистрати и журналисти, като целта е сплашване, натиск или изнудване. 

Медийният плурализъм също е ранен сериозно: “Корпоративният и политически натиск, съвместно с нарастването на непрозрачната концентрация на боствеността на медиите и мрежите за дистрибуция, както и правителственият контрол на ресурсите на медиите” са проблем на държавата, казва се в доклада.

Медиите се използват от олигарси за упражняване на влияние, съсипване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулация на общественото мнение. 

Докладът посочва констатации, че правителството активно поставя пречки пред свободното развитие на медиите, а насилието и натискът над журналисти продължава.

Въпреки че държавата наказва “речта на омразата” с една до четири години затвор, през последните години се наблюдава притеснителна тенденция такава реч да бъде толерирана, като тя се подсилва от присъствието на националистически формации в правителството. Споменати са и т.нар. платени “тролове”, които са многобройни във форумите и социалните мрежи и таргетират политически опоненти с расистки и ксенофобски коментари.

В доклада се споменава, че автоцензурата остава голям проблем, като има сигнали за забрани от страна за редакциите, що се отнася до отразяване на определени теми и лица, както и налагането на политическите гледни точки на бизнесмени.

И в заключение – корупцията. Основен проблем, оказващ най-голям натиск и влияещ на политическия, икономическия и социалния климат в страната. Липсата на реформи, слаб антикорупционен апарат, както и ретроградна тенденция в опитите за подобряване на ситуацията.

Светът и човешките права през 2018 г. 

Опитите на Виктор Орбан да затвори Централноевропейския университет в Будапеща, “президентските избори” в Русия, Доналд Тръмп в САЩ: всичко това е признак за нарастването на авторитарния популизъм, пише The Human Rights watch в своя доклад.

“Поредица от политици по цял свят претендираха, че говорят “от името а хората”, но създадоха последователи, демонизирайки непопулярни малцинства, атакувайки принципите на човешките права и стимулирайки недоверие в демократичните институции“. Докладът обаче отчита демократичен отпор на тези тенденции. Този протест срещу популизма често е подкрепен от лидери, които имат куража да се застъпят за човешките права – но там, където такъв отпор няма, популизмът процъфтява.

“САЩ са водени от президент, който демонстрира притеснителни наклонности към диктатори, които тъпчат човешките права, а Великобритания е залисана в Брекзит“, оставяйки две водещи в борбата за човешки права страни далеч от глобалната сцена.

В този вакуум смело влизат Русия и Китай, които заздравяват съюзите си с репресивни правителства. На този фон се извършват жестокости в страни като Йемен, Сирия, Бирма и Южен Судан.

Нова роля в тази битка има Франция, но дори към надеждата на Еманюел Макрон има критики, в частност за решението му да направи постоянни множество аспекти от френския закон за инзвънредното положение. Въпреки това той се изправя срещу авторитарното управление в Русия, Турция и Венецуела и е решен да предприеме мерки на европейско ниво срещу Полша и Украйна.

“Основният урок на последната година е, че въпреки значителните насрещни ветрове защитата на човешките права е успешна мисия, ако се положат правилните усилия. Популистите предлагат повърхностни решения на сложни проблеми, но голяма част от обществото, вземайки предвид огромният залог за човешките права, може да бъде убедена да отхвърли популистките опити да се очернят непопулярни малцинства, както и усилията на популистите да уронят баланса на властите.”

Доклада на Държавния департамент на САЩ за България може да намерите тук.

Доклада на Human Rights Watch може да прочетете тук. 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.