SHARE

Висок риск за медиите в България съществува в секторите на пазарния плурализъм и политическата независимост; дори в сферите, в които страната се представя добре, това се дължи на наличните законови рамки – които обаче според експерти не се изпълняват и спазват.

Това сочат два доклада, представени на изслушване в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. По скалата България се нарежда особено високо по отношение на концентрацията на собственост в медиите – 96% риск, дължащ се основно на доминирането на Делян Пеевски и New Media Group в българския медиен пейзаж. Влиянието върху редакторското съдържание също е с висока рискова стойност от 92%, държавните ресурси и подкрепа за медийния сектор е с особено завишен риск от 97%, а политическият контрол над медиите е отчетен на 76%. 

Висок риск се отчита в областта на медийната грамотност и достъпа до медии на хора от малки населени места, както и плурализма сред регионалните и общинските медии.

Делът на интернет в новините се увеличава, но телевизията все още остава основният източник на информация в България. Двете най-големи телевизионни групи си поделят над 80% от зрителите, докато 59,1% от българите ползват интернет. Телевизии като Алфа ТВ и СКАТ ТВ, чиято политическа принадлежност е ясно заявена, имат доста малък дял на пазара.  Пресата и онлайн медиите нямат специфичен орган за контрол. Законът за защита на конкуренцията контролира концентрацията на пазарите, но в него няма клаузи, които да се отнасят към концентрацията на пазарите. Печатната медия не се регулира, така че там също не съществуват правила относно конкуренцията. Концентрацията в онлайн медиите също не е обсъждана.

“Към края на първото десетилетие от 2000 г. създаването и бързото разрастване на New Media Group на Делян Пеевски е разглеждано като случай на концентрация на медийна собственост. Фокусът му е основно над печатните медии и онлайн медиите. Проблемът са близките връзки на групата с политици и определена банка. Чрез закупуването на локалните медии групата получава доминираща позиция в местния медиен пазар и разпространението на печатни медии. Изчислено е, че компанията има около 70-80% дял в разпространението на печатни медии”, се посочва в доклада.

Концентрацията на News Media Group e пречка за навлизането на нови конкуренти на пазара, посочва се в доклада, който се позовава на проучване на Комисията за защита на конкуренцията, която въпреки това заключение разрешава дейността на групата на Пеевски да продължи. 

Съществуват връзки между собственици на медии и други актьори от икономическата сфера. Според доклада това се разкрива, след като излизат доказателства за огромните суми, теглени от КТБ от тогавашната “Медия Груп”, която също така е тясно свързана с ДПС – “журналистически разследвания свързват партията с корупция и нарушения, като междувременно тя контролира множество общини”.

“Всички тези връзки са ясни на обществото в България”, изрично се заявява в доклада.

“Медийните източници в New Media Group също имат политически наклонности, като техните репортажи обикновено са насочени срещу публични личности, които призовават за реформа в сферата на правосъдието и корупцията (например бившия правосъден министър г-н Иванов, председателя на ВСС Лозан Панов и т.н.) и атакуват социални групи (“Отворено общество”, “Америка за България”) и публични говорители (неформалните лидери от протестите през 2013 г. срещу правителството, в което ДПС бе управляваща коалиция). Тези медии са по-влиятелни по отношение на пазара и дял от публиката, но рядко изразяват директни политически съобщения. Те принадлежат към първите четири медийни групи от печатната сфера, чиито общ пазарен дял е 80% от ежедневниците, над 70% за седмичните вестници и над 80% за списанията”, посочва докладът.

Държавните пари текат в замяна на поддържането на добър образ на политическите авторитети, се казва в анализа. По този начин държавните средства и субсидии играят ролята на намордник, който цензурира журналистите и ги превръща в инструмент на властта. Телевизионните медии са особено уязвими по отношение на манипулация посредством разпределяне на рекламен дял.

Общинските медии и тези по малките населени места се посочват като особено уязвими към корупция. По отношение на аудио-визуалните медии има данни, че журналистите изпитват особени финансови трудности, което ги кара да изоставят независимостта и да започнат да служат на външни интереси. Не съществуват закони или регулации, които да принудят журналистите да проявяват устойчивост към външно влияние и натиск. На журналистите не се предлагат дългосрочни трудови договори с малки изключения, което ги прави финансово уязвими, в случай че не изпълняват определени изисквания. Съюзът на българските журналисти не предоставя адекватна защита и не предпазва членовете си по никакъв начин от натиск на политици, държавни лица, бизнес лица или работодатели. Защитата на източниците и свидетелите също е слаба, а законодателството на България не дава право на отказ от свидетелстване в криминални случаи.

“Смесеното представяне на България по отношение на медийния плурализъм се дължи основно на факта, че въпреки че в повечето случаи законовата рамка предоставя необходимите стандарти, те често не се спазват на практика. Дори по индикаторите за най-малък риск съществуват несъответствия между законовите провизии и прилагането им. Тези особености трябва да бъдат взети предвид, когато се прави общ анализ на медийния плурализъм в България.”

Докладът за медийния плурализъм и наблюдението на рисковете в Европа и отвъд за България “Монитор 2016” може да прочетете тук (английски и български). 

Сравнителният анализ на свободата на медиите и плурализма в държавите – членки на ЕС, възложен от Европейския парламент, може да намерите тук (английски).

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.