SHARE

Приятели, да ви разкажа какво ми се случва. Минавам аз през магазина да си взема цигари и виждам биографията на местния ни вожд.

Решавам, че бидейки на позицията отговорен редактор, не мога да не я прочета.

Бях със съзнанието, че това е официалната биография на „Бойко“ – той е разказвал, а клетата журналистка е писала и ще чета от първа ръка за приключенията на „Бойко“.

И какво да видя – вече закупил си книгата – на гърба ѝ пише: „Бойко Борисов не е поръчвал тази книга. Ако тя има успех, вероятно ще я прочете.“

Това ме уби. Но се успокоих от думите на авторката, че това е „първата подробна, качествена и написана увлекателно и без емоции биография на политика Бойко Борисов“.

Разгръщам – и на последната страница виждам Бойко с магнолиите.

Обръщам.

Казвам си, може би става ясно от разказа защо книгата завършва с магнолиите. И решавам да започна книгата от първа страница.

Разказът започва така:

„Вашето правителство беше най-доброто българско правителство, а вие сте най-знаковият български политик за последните 25 г.“

Това са първите думи на първа глава. Впечатлих се. (Казал ги е Бжежински за Борисов през 2014 г. преди втория му мандат, но това няма значение.)

Продължавам нататък:

„На следващия 13 юни Борисов празнува рожден ден и с другата световна суперсила – президента на Русия Владимир Путин. А също и с турския Реджеп Ердоган.“

И чета още:

„Този 13 юни (2017 г.) за рождения си ден Борисов прави подарък на себе си и на ЕС, като се нагърбва да служи за мост между Европа и Анкара. Навръх празника му го кани Ердоган. След официалните срещи с турския президент и с премиера Бинали Йълдъръм домикините дават вечеря край Босфора.“

Това всичкото е само на първа страница. До втора няма да стигна, което за мен е болка, тъй като никога няма да разбера защо книгата завършва с магнолиите на Бойко… който винаги се завръща.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.