SHARE

Представяме ви младежки доброволчески клуб „Делфините – PTPI“, Варна

Ако напоследък ви тровят лоши новини, празнословие, апокалиптични прогнози, език на омраза, тролове, негативни класации, то можете да използвате този текст като доза противоотрова. Действа чрез смяна на перспективата. Предлагаме ви да видите света през очите на младежи от Варна, които са счупили клишето на „трудната тийнейджърска възраст” и са се отказали да мрънкат и “всичко да е много тъпо – и даскалото, и животът, и въобще…”.

Намерили са това, което ги прави щастливи. Избрали са да бъдат доброволци, да правят добрини за нуждаещи се деца и младежи във Варна. И така вече 8 години.

„ДЕЛФИНИТЕ – PTPI” е неформална група младежи, предимно от 10-11 клас от различни варненски училища, които се събират всяка събота от 18,00 ч. винаги на едно и също място, за да планират какво добро да направят през следващата седмица. След името им обикновено стои абревиатурата PTPI. Тя показва, че са част са международната доброволческа мрежа от организации People to People International  (PTPI), която е основана от 34-ия президент на САЩ  Дуайт Айзенхауер, а сега се ръководи от неговата внучка.

Днес „Делфините” по списък са около 60 момичета и момчета, но основното ядро е от 20 доброволци. Отворени са за всички ученици, които искат да се присъединят към тях. През годините едни идват, други завършват училище и тръгват по своя път, но един човек е винаги тамсъздателят на групата и техен ментор г-жа Антоанета Попхлебарова, учител по английски език и майка на две от първите “делфинчета”. НПО порталът се срещна с г-жа Попхлебарова, за да ни разкаже как се събират 32 хил. лева от дарения за кауза, и то само за  няколко седмици.

Точно толкова е сумата, която “Делфините” успяват да съберат в края на миналата година в рамките на традиционната си коледна кампания. Наричат си я “Варненската Коледа”. За целта на кампанията младежите изработват и продават на различни места в града коледни картички. Хиляди картички. Вече втора година търсят и получават подкрепа и от други доброволци чрез платформата Timeheroes. Получават картички и от дългогодишни приятели – доброволци от Полша и Германия. Продават ги в големи търговски обекти в града – “Метро”, “Кауфланд”, “Мосю Бриколаж” и др., – като младежите сами договарят с мениджърите на магазините условията по престоя им там. Въпреки че са неформална група, „Делфините“ си имат ред и отговорници за всичко – президент и двама вицепрезиденти, които се избират на ротационен принцип, ПР, ковчежник, а също и координатор по програма за международен обмен на доброволци в рамките на PPTI. А Антоанета е тази, която е винаги до тях и ги мотивира, учи ги да делегират права, да създават малки работни групи с конкретни задачи, изпраща старите и обучава новите “делфинчета” и т.н.

 „В последните десет дни на кампанията получавахме ежедневно по 10 колета с картички от доброволци извън Варна. Ние самите много интензивно изработвахме. Моята кухня от ноември до края на декември е една работилница за картички. Само аз съм направила тази година 2000. Голямо усилие полагаме всички. Изработваме ги с всевъзможни подръчни материали, защото нямаме отделни средства за купуването им. В продължение на седмица преди Коледа непрекъснато продавахме на 10 места в града. Една картичка струваше 4 лв., но хората много често оставяха повече от цената“ – разказва Антоанета.

Основната кауза на коледната кампания е купуване на микробус на стойност 23 000 лева за нуждите на дневен център „Св. Йоан Златоуст” във Варна, чрез който трудноподвижни деца с множество увреждания ще се придвижват в града по-лесно, ще могат да посещават културни и спортни мероприятия, ще ходят до дневния център всекидневно, без да се налага родителите им да мислят как да ги заведат дотам. Младежите даряват микробуса миналата седмица – на 16 април – и той вече е в действие. 3000 лв. от останалите средства “делфинчетата” даряват на друга варненска организация –  Дневен център за пълнолетни лица с увреждания „Слънчевата къща”. „Това е прекрасно място с отдадени професионалисти“ – споделя Антоанета  и допълва: „На тях им купихме лифтер – устройство за придвижване на инвалидни колички по стълби. Купихме им също машина и материали за правене на значки като принос към тяхната трудотерапия. Много силно призовавам колеги, които искат да си направят значки по някакъв повод, да се обърнат към „Слънчевата къща“, защото това им носи приходи, макар и малки“ – споделя Антоанета.

С останалите пари планират да купят още рехабилитационни уреди и материали  за „Слънчевата къща“.

Всеки специалист по набиране на средства би завидял на ефективността на „Делфините”. Как го правите, питам г-жа Попхлебарова. „И ние не сме много сигурни… Не можахме да повярваме колко много пари събрахме тази година. До последно се питахме дали няма някаква грешка в броенето на парите. Истината е, че „Делфините“ имат много добро име във Варна. Хората ни познават, имат ни доверие и знаят, че сто процента от дарените средствата ще отидат за целта, която сме си поставили и обявили – споделя тя.

От съществуването си досега са дарили на различни каузи над 100 хил. лв.

Голяма сума за кауза „Делфините” не събират за първи път. Миналата година през коледната кампания събират над 28 хил. лева  за  медицински уреди в помощ на недоносени бебета в Дом за медико-социални грижи за деца в кв. Виница, Варна. В същата година, но със средства от коледната кампания 2016 правят и голямо дарение за деца с двигателни увреждания, които имат нужда от уреди за рехабилитация в медицински център „Термал”. В друго издание на кампанията успяват да обзаведат стаи за игра за децата в педиатричното отделение на варненската болница „Св. Марина”. Веднъж в годината организират и благотворителен обяд. Тази година със средствата от обяда ще заведат на екскурзия или лагер няколко деца от Център за настаняване от семеен тип. Правят и продават оригами, като преди време с вложени 400 лв. за материали успяват да наберат 15 хил. лева за кауза.

“Делфините” сами търсят и избират каузите, на които да помагат, макар че Антоанета би искала да е обратно – хората с каузите да търсят помощта им. С времето научават, че не бива да правят непотърсено добро.  „Нашият критерий при избор на кауза е дарението ни да помага на по-голяма групата деца или младежи. Рядко правим дарения на отделни физически лица. И искаме да имаме достъп до дарението, за да можем видим как се използва. Бихме искали даренията ни да се използват за здраве, радост и по-добро самочувствие на хората.“

Антоанета споделя, че получават много подкрепа от хората във Варна. Много пенсионери даряват пари за каузите на “Делфините”. „Виждаш как си изсипват последните монети от портмонето, за да помогнат. Пробвали сме да набираме средства извън града, но е различно. В София например хората не ни познават и там сме просто една учителка и едни добри деца, които са направили картички. Разбрахме, че много важно за успеха на всяка дарителска кампания е организацията да бъде разпознаваема сред хората, сред които се набират даренията. Ще ни се обаче медиите извън Варна повече да ни забелязват – заради примера на децата, от който възрастните могат да се научат много“ – казва тя. И споделя, че понякога и родителите на доброволците не разбират децата си – „Къде си тръгнал”, „Защо си губиш времето”, „Това е работа на държавата”, „Те сигурно са някаква секта”  – споделя тя за реакциите на родители.

 

„Искаме хората да знаят обаче, че ние не сме само организация, която събира средства за благотворителност. Имаме и други доброволчески инициативи – почистваме варненски плажове, междублокови пространства, паметниците в Морската градина. Посещавали сме деца в болници, за да поиграем с тях. В деня на Баба Марта правим мартеници с минувачи по улиците. За Деня на народните будители младежите пишат късметчета, като тези, които се дават с кафето, но с цитати и мисли на народни будители. Имаме и много други инициативи. Отделно от всичко това аз имам и своя лична кауза – правя бижута от плат и чанти за набиране на средства за един дом за изоставени момиченца в Непал” – казва Антоанета.

„Знаете ли какъв ден беше днес?”

Питат „Делфините” в един свой Фейсбук пост на 16 април 2018 г., с който отразяват даряването на микробуса на дневния център за деца с увреждания „Св. Йоан Златоуст” във Варна.  – „Ден, който ни накара да оценим човешкото в себе си и ни показа колко ценно е да правиш добро”.

 

„Доброволчеството невероятно много променя младежите. Аз затова продължавам да бъда до тях. Въпреки че вече се наситих на кампании, преживяхме и много разочарования, но влиянието върху децата е най-важната ми мотивация да продължавам. Виждам как те започват да си вярват, че могат, че от тях зависи да променят нещата около себе си. Чувстват се пълноценни, а радостта от това, че хората им гласуват доверие, ги окрилява. Порасналите “делфини”, които вече учат в други градове и чужбина, ми казват: „Мис Тони това, което правихме заедно, е нещото, с което се чувствам най-горд/а в живота си” – споделя г-жа Попхлебарова.

 

Началото – фалстарт

Накрая, когато вече знаете кои са „Делфините”, можем да кажем и нещо за началото. Защото то не е съвсем бляскаво. Когато преди осем години седем деца и Антоанета решили да се занимават с доброволчество, не били съвсем сигурни как да започнат. Знаели само, че в предстоящия съботен ден трябва да направят нещо добро. И… изкопали три дупки, за да засадят три дръвчета. Оказало се обаче, че дупките не са изкопани точно там, където трябва, и „проектът” им завършил без дървета. Малък фалстарт, но с голямо и чудно продължение, с  много научени уроци и спечелени награди. Днес си мечтаят да намерят хора, които да пожелаят безвъзмездно да заснемат филмче за тяхната история – от трите дупки до микробуса, който дариха миналата седмица.

Доброволците и вечно чакащият Закон за доброволчеството

 

Запознах се с Антоанета Попхлебарова на конференция за доброволчество в София, на която за пореден път бе огласено, че България е едната от двете европейски държави, която няма Закон за доброволчеството, и че ще бъде срамота, ако и в годината на българското председателство не се приеме този толкова дискутиран и чакан от сектора закон. Но, както каза омбудсманът г-жа Мая Манолова, „той (законът) е на трупчета в парламента“. Чакаме да слезе оттам. Доста години вече.

Питам Антоанета с какво бъдещият закон ще промени работата на „Делфините”. Според нея е много важно чрез закона да се признава по някакъв начин вложеното време в доброволен труд – дали чрез точки за кандидатстване в университети или за работа, или за пенсиониране при недостиг на месеци стаж например. „Това трябва да бъде вид инвестиция, която човек прави чрез своето лично време“ – казва тя. Освен това тя смята, че трябва задължително да има някакво застрахователно покритие на доброволците. И дава пример с доброволците, които помагаха при разчистването на калта в наводнения варненски кв. Аспарухово през юни 2014 г. Дъщеря й с приятелки от „Делфините“ също били там да чистят кал. „Аз се страхувах за тях, защото теренът си оставаше опасен и можеше да се случи и друго свлачище или пък трудова злополука заради множеството отломки“ – казва Антоанета.

Ако вече ви се е приискало да направите нещо добро за друг, можете да погледнете кои са актуалните каузи, които търсят доброволци, в рубриката “Работа и доброволчество” на НПО портала. Ако пък търсите подкрепа от доброволци за ваша кауза, можете да видите обявите в рубриката “Кандидати за доброволци“, на десетки хора, които искат да помагат.

Автор: Ралица Николова
Текстът е препубликуван от НПО портал

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.