Да възродим българския дух с „Нашата книга“

Да възродим българския дух с „Нашата книга“

807
SHARE

Малко повече от година след издаването на „Боби Блажения и Другия Американец“ едно от знаковите имена в българската литература – Емил Андреев, публикува своя нов роман – „Нашата книга“ (изд. „Хермес“).

Главни действащи лица този път са писателят Александър Краев и неговата бивша съученичка, успешната бизнес дама и адвокатка Лора Дикова. Срещат се 25 години след завършването. Вечерята в скъп столичен ресторант между необвързания автор и разведената Лора е по нейна инициатива. Очарована от последния му роман, Лора му дава плик, пълен с достатъчно пари в аванс, за да напише нова книга, посветена на българския дух. Сашо се дърпа и не иска да вземе парите, но копнежът да види отново Лора се оказва по-силен и в крайна сметка той се съгласява.

Оказва се, че и тя не е останала безразлична след времето, прекарано заедно със Сашо. Съдбата обаче има други планове за влюбената двойка, или по-точно за Лора, чийто офис е взривен. Очевидно Лора трябва да бъде сплашена заради нещо, което знае, а въпросната тайна вече е взела няколко жертви и дори е повлякла министър в централната роля… Дали Лора ще бъде следващата и ще успее ли Сашо да я спаси със своите особени психически способности?

Андреев избира интересен подход за развиването на сюжета и грабва вниманието още от самото начало. Хубавото е, че четеш с интерес до самия финал. Действието се развива между София и Лондон, като Андреев не изневерява на стила си и вкарва в историята още куп пълнокръвни герои, чиито разговори сякаш ей сега можеш да подслушаш в кварталната кръчма:

„– Народът ни си е добър, но търпелив – и в това му е слабостта. Като вол е, но тръгне ли веднъж, няма спиране…
– Това за вола го знаем от Елин Пелин! – срязала професора Ирена. – Кажи ни нещо ново! Според мен интелигенцията ни не струва. Нямаме такава.
– Това пък Боян Пенев го пише още в двайсетте години на миналия век! – не й останал длъжен Анев. – Имаме си ние интелигенция – плаха, бедна, заглушена, но си я имаме. И пише тя, мисли, говори, а който иска, слуша, следва я. Виж, политици с визия, с проглед, с идеи – нямаме. Във времена на криза се раждат велики мъже, но у нас повечето млади в приплодна възраст заминаха на Запад…“

„Нашата книга“ е нещо повече от съвременен трилър с елементи на социална критика и изключително чувство за ирония. Истината е, че ако има български автор, който може да пише с такава лекота и толкова висок стил за всички съвременни теми, вълнуващи хората по света и в родината, той безспорно е Емил Андреев. Осезаемо богатата му култура личи във всяко изречение.

Силно вярвам, че не обемът на книгата е важен, а качеството, с което е запълнена. Понякога и 200 страници са достатъчни, за да разкажеш една смислена история, а това Андреев го умее перфектно!

*Текстът е препубликуван от най-голямата българска онлайн медия за книги и четене „Аз чета„. 

**Автор на този текст е Милена Трендафилова