SHARE

Вчера в Брюксел България бе хвалена. Цялото българско правителство без Валери Симеонов, който е останал в страната по официална причина, че трябва поне един вицепремиер да е тук, бе на работна среща с Европейската комисия.

Борисов обяви приоритетите на българското председателство и говори за интеграцията на Западните Балкани, както и за създаването на съвместна европейска отбрана, което ще се приеме от 20 страни членки следващата седмица.

Но изненадата дойде от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който обяви, че идващият мониторингов доклад за България ще бъде положителен, че България, откакто е в ЕС, се държи като страна – основател на съюза, далеч повече от страни, които са били негови основатели, и… може би най-големия анонс, че България е готова и трябва да влезе в еврозоната.

Дори впоследствие се появи материал във Financial Times,  в който служители на комисията са заявили за изданието, че страната ни е първа сред всички членки извън еврозоната, която може да приеме еврото.

Тези думи трябва да бъдат поставени в контекст. Желанието на Юнкер всички страни да приемат еврото е от много време и е било изразявано няколко пъти тази година, но се предполага, че Берлин има сериозни обструкции.

Каква е действителната ситуациятя с останалите 7 държави, които са в ЕС, но не и в еврозаната? Дания и Швеция нямат планове да се присъединяват. Полша, Унгария и Чехия са в конфронтация с ЕС. Така останаха Хърватия, Румъния и България, като на този фон страната ни е единствената, обвързана с курса на еврото заради валутния борд.

Румънското правителство наскоро обяви, че най-близката дата за приемане на еврото в страната е 2022 г. Дали фактът, че членове на комисията са заявили пред Financial Times, че страната ни трябва първа да приеме еврото, означава, че при нас то ще бъде въведено по-рано, остава неясно.

Така или иначе имаше много индикации, че България може съвсем скоро, още около председателството ни, да бъде приета в „чакалнята на еврозоната“ – ERM II.

Но приемането на България в ERM II съвсем не означава, че след две години ще приемем еврото. Литва, Латвия и Естония останаха в „чакалнята“ между 6 до 10 години.

Въпреки тези уточнения не може да се отрече, че тонът на срещата вчера между Юнкер и Борисов беше повече от положителен, а изглежда Брюксел е затрупан от свои си проблеми и вече не смята да гони България за съдебна реформа. Дали е действително така ще разберем от самия доклад. „Винаги, когато се срещна с г-н Цацаров, оставам с впечатление, че всичко в България е наред. След това виждам фактите, цифрите, резултатите и в мен се появяват съмнения за това дали наистина всичко е толкова прекрасно“, заяви само преди дни европейският комисар по правосъдието Вера Йоурова.

Далеч по-остра беше критиката на Венецианската комисия към България, която обяви, че страната ни се нуждае от нови промени в конституцията и дълбоки реформи, които да разхлабят захвата на главния прокурор. 

Но, изглежда, дневният ред на Брюксел сега е друг. Както писахме във „Вдигна ли Европа ръце от България“:

„Меркел харесва Борисов. И в своя последен мандат тя има други приоритети, като няма да се занимава с положението в България. Напротив – Борисов й носи стабилност и поддържа добри отношения с Ердоган. Пред Корнелия Нинова той е манна небесна.“

И ако на Брюксел не му се занимава с проблемите в България, то виждаме обратното по отношение на Румъния.

Там има многохилядни протести заради планове на правителството оттук насетне министърът на правосъдието да номинира антикорупционния прокурор вместо президента, като се смята, че това ще отслаби борбата с корупцията в страната.

В отговор от Европейската комисия предложиха законодателните промени в Румъния да бъдат първо разгледани от… експерти от Венецианската комисия.

Интересно е как, когато в Румъния се прави опит за овладяване на прокуратурата, Брюксел реагира, и то с желание, Венецианската комисия да се произнесе. А когато същата Венецинска комисия се е произнесла по отношение на проблемите в българската съдебна власт, това мнение е заглушено на фона на радостните трепети на Юнкер.

В крайна сметка Брюксел едва ли ще изостави България – напротив, той й дава шанса тя да постигне своите амбиции за еврозоната и Шенген. Но България и гражданското общество трябва да спрат да разчитат на това, че Европа ще им оправи всички проблеми.

Европа може да направи много, но със сигурност не всичко.

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.