SHARE

Церемония по встъпване в длъжност – тържествен момент за всяка страна, макар в Русия по-скоро въпросът да е дали изобщо ще има церемония по сдаване на длъжност.

На първи ред са се наредили тримата големи – премиерът Медведев, патриархът Кирил и канцлерът на Германия Герхард Шрьодер… чакайте, какво? Да. Социалистическият предшественик на Меркел понастоящем е председател на борда на “Роснефт” и стои редом с премиера и патриарха на Русия.

И за да не си помислите, че това е просто по протокол – на предишната инагурация през 2012 г. присъства Силвио Берлускони, който е поставен на по-задните редове. Сега Шрьодер си е направо символ на руската държавност. 

Събират се всички, внася се конституцията, влизат председателят на Сената (облечена в костюм с народни шевици), председателят на Думата и председателят на Конституционния съд.
Тримата застават на подиума и остава единствено да дойде новият, стар и следващ президент. И започва едно чакане. И след като мине около минута, в която камерите показват как гордо всички чакат по време на церемония, която вече е започнала, идва анонс от телевизионната водеща: “Владимир Путин също е в Кремъл, но в работния си кабинет”.

Еххх, какъв човек. Не спира да работи дори по време на собственото си встъпване в длъжност – добре че телевизионерите знаеха това да ни известят.

Камерата се пренася в кабинета на Путин. Там той стои на бюрото си, четейки важни документи. Телефонът позвънява. Известяват го, че всички са се подредили и него чакат. Той става, намята си костюма и тръгва по “коридорите на властта”, както известява телевизионната водеща.

(Тук бе изпусната възможност, след като получи обаждането, че всички го чакат да каже “секунда”, да разлисти още един документ, да заеме мъдра поза и след това да сложи подписа си, взел държавническо решение. Нищо, все пак трябва да има нови кадри за след шест години.)

Путин излиза от работната си резиденция (в Кремъл), качва се на колата си “произведена в Русия”, възкликва водещата от телевизора, и с ескорт от мотористи прави кръгче на Червения площад, за да се върне в Кремъл на церемонията по встъпването му в длъжност.

Влиза, започва да минава по коридорите. Всички му ръкопляскат. Камерата го следи, като е поставена на нивото на краката му (за да не може някой да сравни височината на президента с гостите).

Изкачва се на подиума, обръща се към трибуната, на която е поставена конституцията, и започва и той да чака. И всички отново чакат няколко мига.

Оказва се, че председателят на Конституционния съд е трябвало да обяви, че сега ще бъде положена клетва, но смее ли някой така да се изкаже непоканен, след такива бурни аплодисменти за новодошлия президент.

Путин му дава знак да започне, след това клетвата, химнът и следва речта.

На Русия й предстоят исторически решения, казва Путин. В следващите няколко години ще се реши съдбата на страната за десетилетия напред.

Същото Путин казва и преди шест години на миналата церемония. Явно тези исторически решения още не са дошли.

Путин гарантира, че ще посвети целия си живот на обществена служба (разбирайте го както искате). След това каза, че са минали 25 години от приемането на конституцията (дали това бе знак, че е време за промяна или намек към протестиращите, че не е цар – не стана ясно). 

Великите послания за това как Русия ще е център на Евразия, които имаше по време на миналата церемония, сега липсваха (след като Евразийския икономически съюз засега не бележи особени успехи). За сметка на това Путин говори за подсилване на “интеграционните проекти”.

Не на последно място той каза – безопасността на отечественото е обезпечена. Чакайте, нали Русия беше под невероятно заплаха от НАТО и затова бе принудена на анексира една-две територии?  Нали Третата световна чукаше на вратата и идваше Денят на страшния съд? 

Путин завърши речта и тръгна да си ходи (пак да работи). На тръгване поздрави само трима души – патриарх Кирил, Шрьодер и Медведев.

За разликата от нашата вицепрезидентка Путин не клекна пред руския патриарх, а му стисна ръката. Все пак – в Русия и за нейните поклонници отвъд – си има йерархия.

Така премина церемонията по полагане на клетва в страната, в която 18-годишните не са виждали друг владетел освен Владимир Владимирович.

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.