SHARE

След 10-годишно членство в ЕС световните медии събират мнения на експерти и граждани за това докъде са стигнали България и Румъния по европейския си път. Междувременно руските пропагандни издания още сипят огън и жупел по президента Плевнелиев. След като миналата седмица бяха масови руските сравнения на Плевнелиев с Барак Обама, то от тази седмица към клуба на двамата хулени се присъединява и Ангела Меркел.  

С началото на новата година се навършиха 10 години от членството на България и Румъния в ЕС. От Le Monde коментират, че”България и Румъния бавно достигат до европейския стандарт на живот”, но “въпреки първоначалния икономически скок двете страни остават най-бедни от 28-те”.

“Букурещ току-що си избра министър-председател, Сорин Гриндеану, а в София си избраха проруски президент, но настроението в двете държави от Централна и Източна Европа не е празнично. По-скоро е в разомагьосан реализъм. “Икономическото им представяне в последните десет години е положително, но има нюанси”, коментира Тиери Апотекер, президент на TAC Economics. “Достигането до другите държави членки започна, но пътят все още е дълъг”, добавя Анна Дорбек, експерт за региона от BNP Paribas.

На база на показателите двете икономики са по-силни отпреди десет години. През 2016 икономиката на Румъния е нараснала с 5,2%, най-силния растеж от 28-те държави членки според Европейската комисия. И България не е много назад (3%)”, коментират от френския вестник.

“Възможността за пътуване, отварянето към Запада и приходът на чуждестранен капитал донесоха глътка свеж въздух на нашия народ”, коментира Десислава Николова, главен икономист от българския Институт за пазарна икономика. Годишният БВП на глава от населението се е увеличил от €4900 за 2007 г. до €5700 за 2015 г. в България и от €6200 до €7100 в Румъния.

За резултата от членството на България в ЕС пишат и от Arte: “България може повече” е изводът на изданието предвид заключенията на Съвета на ЕС от март 2016 г., в които се спомева, че София трябва да “консолидира и подсили своята политическа воля”, за да се установи независима правосъдна система.

От медията коментират, че “България си избра проруски президент през ноември 2016 г.”, но той смята, че “страната му трябва да остане част от Европейския съюз и НАТО”. От изданието смятат, че “въпреки че тежеста на Брюксел и София е все още малка, то скоро те могат да играят по-важна политическа роля”. И напомнят, че България ще вземе ротационното председателство на Съвета на ЕС от януари до юни 2018 г., а Румъния ще го поеме през първата половина на 2019 г.

От Euronews са събрали мнението на своите зрители, един от тях коментира, че членството на страната ни в ЕС е “Най-хубавото нещо, което се е случило на нас българите… Честно! Видях истинска промяна в хората за последните 10 г. Все още имаме дълъг път да извървим, но сред малкото подобрениения са: тоновете нови програми и проекти, напълно неоспоримото развитие на софийската инфраструктура като метрото, но също така павирането на улиците и новите автобуси и трамваи. Относителната политическа стабилност и увеличилото се доверие, което дойде с членството ни, донесе маса чуждестранни инвестиции; много международни компании изнасят техните услуги тук, което навярно е най-големият източник на приходи за младежта. Да не говорим за нарастването на интелекта в резултат на отворените граници, на нарастващата международна общност в България и на хората, които се завърнаха, получили западно образование, и най-вече онези, които съумяха да донесат с тях малка частица от толкова липсващата ни емоционална интелигентност. Благодаря, Европа!”

От Deutsche Welle обръщат внимание на това че, “течът на мозъци” от България и Румъния помага на Германия. “Немският пазар на труда печели от имиграцията”, пише медията.

Според данните от Statista за 2015 г. повече от 225 000 българи живеят в Германия. “Много от тях са с образование над средното. И докато немският трудов пазар печели от вълната, то България губи: Българската академия на науките изчислява, че в следващите пет до десет години страната ще загуби около 400 000 души квалифицирана работна ръка.”

От медията също споменават, че има много лекари, които тръгват към европейски държави. “Днес страната с около седем милиона жители има само 28 000 лекари. Преди седем години те са били 35 000.“

“Емиграцията със сигурност има много отрицателен ефект върху българската икономика, тъй като много от емигрантите са висококвалифицирани специалисти”, заявява Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и отбелязва, че немските инвеститори често се оплакват от липсата на добре обучена работна ръка в България.

Но ескпертите по миграция казват, че “не е задължително емиграцията на опитна работна ръка да е лошо нещо”, твърди Хърбърт Брукнер за DW, изследовател в  нюрнбергския IAB. “Много хора прекарват няколко години в чужбина и след това се завръщат в родината си”, но Брукнер признава, че особено в сектора на здравеопазването “емиграцията със сигурност има отрицателни страни в тази област”.

Междувременно руските медии още се занимават с интервюто на Росен Плевнелиев за Frankfurter Allgemeine Zeitung, в което той заяви, че има много признаци за руско финансиране на антиевропейски партии и медии в България, както в други държави. И очевидно сравнението на отиващия си български президент с Барак Обама е на мода (миналата седмица това правиха множество руски медии и политици).

Сега към тях се присъединява и пропагандният сайт Sputnik и явно към клуба на Обама и Плевнелиев вече е добавена и немският канцлер Ангела Меркел.

“Всъщност Обама подсказа на западните “озлобени неудачници” къде да гледат в случай на загуба. И ето че вече и Ангела Меркел, неискаща да даде адекватно обяснение за нейните провали, се включва в Обамовата демагогия за “московксата ръка”, пише пропагандното издание.

“Още един участник в търсенето на несъществуващата черна руска котка е отиващият си президент на България Росен Плевнелиев. Обяснение за неговия политически банкрут е “вмешателството на Русия в българските дела”.

От Wall Street Journal обръщат внимание, че белгийската KBC придобива Обединена българска банка и Интерлийз за 610 млн. евро.

КВС присъства в българския банков сектор от 2007 г. със своето дъщерно дружество СИБАНК. Тя също така има присъствие в българския застрахователен пазар, през застрахователно дружество ДЗИ.” От вестника уточняват, че сделката все още се нуждае от потвърждение от българските, белгийските и европейските власти, но при успешно приключване това ще превърне KBC в най-голямата банково-застрахователна група в България. 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.