SHARE

Изборът на Румен Радев е основното събитие под погледна на световните медии тази седмица. От “Терминал 3” публикувахме първоначалните реакции на западните медии, които заявиха, че “русофилът” е спечелил вота в България. Няколко дни по-късно в New York Times и Financial Times се появиха по-задълбочени анализи за състоянието на българската политика и последиците за Европа и Запада от избора на Радев. Руските медии определят избора в България като доказателство, че “политиката на демонизацията на Москва се е провалила”.

Редакторската колегия на New York Times излезе с едиториъл за победите на Румен Радев в България и Игор Додон в Молдова. Материалът е озаглавен “Новите президенти, които клонят към Русия”.

“След Brexit и избора на Доналд Тръмп изглежда притеснително, че България и Молдова, две държави, които бяха под кремълското иго, си избраха проруски президенти тази неделя. Причините може би са до-голяма степен вътрешни, но резултатът ще разкъса европейското сътрудничество.

Президентствата в тези две страни са основно церемониални. България за разлика от Молдова е член както на Европейския съюз, така и на НАТО и не изглежда вероятно да напусне двата съюза. Изборите в двете страни бяха силно повлияни от общественото недоволство заради корупцията и стандарта на живот, който продължава да изостава зад този на западните им съседи две десетилетия след падането на комунистическия режим.”

Американското издание уточнява, че “България и Молдова са последните държави, ударени от националистическите и антиглобалистки сантименти, които се разпростряха сред Европа и помогнаха за избора на г-н Тръмп в САЩ”.

“Руският президент Владимир Путин със сигурност се радва на тези развития, които му дават надежда, че западните санкции заради анексирането на Крим ще бъдат вдигнати. Гласовете в България и Молдова обаче не бяха толкова в подкрепа на режима на г-н Путин, колкото отговор на икономически и географски зависимости.”

“Българите имат традиционно близки лични и икономически отношения с руснаците”, пише изданието, като отбелязва, че руските санкции са ударили българската икономика.

По изчисления на Давид Джамбазов за “Терминал 3” на база на Евростат и Женевския институт IHEID абсолютната стойност на намалението на износа към Русия е пренебрежимо малките 0,6% за България.

“Подкрепеният от социалистите Румен Радев – новак в политиката и бивш военен пилот от НАТО, който в продължение на година се е обучавал в Америка – обеща да се опита да подобри отношенията с Русия, твърдейки че да бъдеш проевропеец не значи, че си антируснак. Навярно по-значим фактор за избора на Радев е общественият гняв заради скоростта на реформите, предприети от център-дясното правителство на премиера Бойко Борисов, който бързо подаде оставка”, пише редакторската колегия на New York Times.

“Какво могат да направят президентите [на Молдова и България], за да овладеят недоволството на своя народ е несигурно, особено предвид ограничението на техните правомощия. И няма доказателства, че избирателите в България и Молдова искат да се върнат в лоното на руската доминация. Но вотът за Brexit и победата на Тръмп показват как популярното недоволство по различни проблеми може да доведе до неочаквани и съдбоносни последствия.

Каквото и да са искали избирателите на България и Молдова да кажат с този вот, тяхната готовност за по-близки отношения с г-н Путин е още един удар към Запада в критичен момент. Това само увеличава нуждата западните лидери да осъзнаят значимостта от единението, за да удържат на опитите да се върне часовникът назад”, заключава изданието.

Анализ за президентските избори в България и Молдова откриваме и във Financial Times от Керин Хоуп и Хенри Фой, които също определят Румен Радев за “проруски кандидат”. Двамата автори пишат, че по този начин Кремъл “вероятно взима нови победи само дни след благоприятния за тях избор на Доналд Тръмп като президент на САЩ”.

“И двете страни може сега да ги очаква период на политическа нестабилност и потенциални промени в геополитическата ориентация – въпреки че г-н Радев заяви пред Financial Times, че е ангажиран с членството на страната си в ЕС и НАТО.

Вотът в най-бедната държава в ЕС [България] и най-бедната страна в Европа [Молдова] показва продължителната двойственост към ЕС от някои части на населението и недоволство по оста Изток-Запад по отношение на Русия.

Въпреки че Молдова не е член на ЕС и двете страни са на фронта в битката между Брюксел и Москва за влияние в Източна Европа.”

През Financial Times Румен Радев е заявил, че “политическото ни бъдеще е Европейският съюз… ние като европейци сме по-силни и по-ефективни заедно”, но от изданието уточняват, че Радев иска “диалог с колегите си от Европа и от Русия” по въпроса за руските санкции, чието отпадане той подкрепя.

От Financial Times коментират и настъпващата политическа криза в страната, породена от невъзможността да се сформира следващ кабинет.

За да бъде подсигурена политическа стабилност, на победителя [от следващите избори] ще му трябва подкрепа от Движението за права и свобода, партия на турското малцинство, обвързана с могъщи бизнес интереси, които се противопоставят на реформите, за които настоява ЕС, и поддържат връзките с руски енергийни групи.

Изборите бяха отразени и от руските медии. От руската версия на Би Би Си определят реакцията на западните медии за избора на Радев и Додон като “Кремълско възкресение”, а от обществената руска медия vesti.ru смятат, че “политиката на демонизацията на Москва се е провалила”.

“Сега основният въпрос, който си задават както политическата класа, така и обикновените хора е накъде ще тръгне България”, пише изданието, като пропуска факта, че членството на България в ЕС и НАТО не е било поставяно под въпрос по време на кампанията. “Всички очакват от Румен Радев нов курс на възраждане на самостоятелността и независимостта на България”, казва финансираната от руската държава медия, без да се позовава на социологически данни.