SHARE
„Думата свобода  е от женски род, затова и жена трябва да носи знамето. Райна го е шила, тя е негова майсторка, затова тя ще развее най-напред знамето.“
Георги Бенковски  

Оказа се, че имаме нужда да поговорим какви всъщност са били будителите. Истинските будители.

Оказа се, че имаме нужда да развенчаем поредните нови митологеми, които биват насаждани и изкривяват историята.

След Филип СтаниславовСтроителите на следосвобожденска БългарияДимитър ДимовПетър БеронПанчо Владигеров и Александър Екзарх  днес Ви представяме жената носила с гордост името, дадено и от нейните врагове – Райна Княгиня.

Райкя Футенова се превръща в Райна Княгиня, символ на свободата и смелостта у българската жена. Свързвана с въстаническото знаме на Панагюрския революционен окръг, тя го развява рамо до рамо с Георги Бенковски едва на двайсет години.

През март 1876 година е заведена на събрание на революционния комитет, където й възлагат да ушие знамето. Стъписана, тя първо решава, че трябва да поиска позволение от баща си. Но тя вече знае тайната – или се съгласява, или, по нейните разкази, е заплашена със смърт.

“Толкова злощастна впоследствие”, казва Захари Стоянов, Райна Княгиня ушива знамето, което струва на Панагюрския окръг между петнадесет и двадесет лири – от чисто копринено кадифе, “от едната страна зелено, а от другата червено, с български лев по средата, ушит със сърма. Освен обикновеното Свобода или смърт отдолу под лева имаше написано и тия слова: „IV Панагюрский окръг”.

Турските ефендета я кръщават подигравателно на българска кралица, а множество недоволни революционери заедно с байрактаря Крайчо Самоходов недоволстват от факта, че знамето е дадено на жена. Въпреки това думата на Бенковски е закон и Райка Попова върви с байряка, докато я пазят цяла чета въоръжени мъже.

Райна Княгиня е била влюбена в Бенковски, както пише в собствената си биография. Заедно мечтаят за революция, за свободно царство и за бъдещето, което се открива пред тях.

“По желание на гражданите трябваше да взема знамето на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Виковете “Ура!” и  “Да живее!” нямаха край”, пише Райна Княгиня в мемоарите си.

След потушаването на въстанието тя е заловена и подложена на невероятни мъки – бита, изнасилвана, оставена гладна в пловдивския затвор, както научаваме от  записките на Захари Стоянов, макар и той да не успява да я види с очите си. Спасена от европейски дипломати, тя е освободена и пратена да учи в Москва, където завършва медицина и става първата дипломирана акушерка в България.

От Москва тя помага за възпитанието на 32 панагюрски сирачета, едно от които е по-малкият ѝ брат. Тя помага и като акушерка на бедните жени при завръщането си в България и именно тя издейства построяването на Майчин дом в София.

Не случва на съпруг и остава вдовица с петте си малки деца, осиновява и едно момиче. Бавно губи ума си и умира през 1917 г., малко преди края на Първата световна война. Оставя четирима синове, и четиримата офицери, които след участие във войните са наградени с ордени. Един от тях е съден от Народен съд, вторият умира през 1950 г., третият е разстрелян, а синът му – пратен в концлагер, четвъртият й син лежи по лагерите дълги години.

Историята на Райна Княгиня няма бляскав край. Нейната роля в българската история също е символична, но оставя изключително свидетелство за смелостта и достойнството на възрожденските българи, независимо жени или мъже. Спасена от ужаса на чуждата власт, Райна е отблъсната от своите, а синовете на една достойна жена, част от освобождението на България, са убити от вече свободни българи.

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.