SHARE

Оказа се, че имаме нужда да поговорим какви всъщност са били будителите. Истинските будители.

Оказа се, че имаме нужда да развенчаем поредните нови митологеми, които биват насаждани и изкривяват историята. Днес по повод Деня на спасението на българските евреи ви представяме Лиляна Паница. 

Историята невинаги се пише от големите. Понякога съдбата на хиляди и достойнството на една страна се определят от действията на отделните личности и изборите, които те правят.

След войната, по време на процесите срещу нацистката върхушка, едно от най-честите оправдания, които се чуват, е „ние просто следвахме заповеди“. Адолф Айхман – един от основните организатори на Холокоста – казва, че той е служил „просто като един инструмент“ в ръцете на Хитлер.

„Аз не бях отговорният лидер и като такъв не се чувствам виновен“, пише той в последния си апел да бъде помилван от смъртното наказание.

Но историята на Холокостта познава и други подвизи и един от най-достойните е спасяването на над 48 000 евреи от лагерите на смъртта от България. За това действие има много герои – от Димитър Паница и народните представители, през Българската православна църква до цар Борис III.

Обаче рядко споменаваме жената, от която започва всичко – Лиляна Паница.

Тя не е нито политик, нито висш духовник, не е имала визити при българския монарх, а подписът ѝ не стои под нито едно съдбовно решение.

Тя е била секретарка. Така се случва, че след дълги години като машинописка в Министерството на вътрешните работи е харесана от онзи, който трябва да организира депортирането на евреите към лагерите на смъртта – Александър Белев – носещ титлата комисар по еврейските въпроси в България.

През 1943 г. идва моментът, в който Белев решава да организира тайно депортирането на евреите. За него не трябва да научи никой, преди то да е извършено. Организацията е тайна, но всички доклади, решения и споразумения минават през ръцете на неговата секретарка.

Лиляна Паница не носи отговорност за нищо. Тя просто пише това, което Белев ѝ нареди, но тя решава да предприеме действие, което ще промени съдбата на хиляди и репутацията на цялата ни страна.

Снимка на Лиляна Паница

С риск за живота си Паница се среща с председателя на Централната консистория на евреите в България Нисим Буко Леви и разкрива тайната за готвеното депортиране на еврейската общност. Оттам нататък Буко разпространява информацията и се стига до обществения и политически отзвук, който знаем до ден днешен.

Срещите между Лиляна Паница и Нисим Буко Леви продължават и с месеци, като на всяка тя съобщава за плановете на Белев. Тази информация се оказва ключова на няколко момента от това решението за депортиране да не бъде изпълнено незабавно, а впоследствие и предотвратено.

И ако Паница първа предприема действие да спаси хиляди от нацистите, то никой не успява да и помогне, когато на власт идва комунистическият режим.

В началото на 1945 г. тя е изправена пред Народния съд по обвинение в антисемитизъм. Евреите – сред които и Буко Леви,  се застъпват за нея и на 2 април е призната за невиновна.

Това не я спасява. Паница е била подложена на изключителен тормоз и мъчения, докато е била в килията като обвиняема. И дори след оневиняването тя продължава месеци да бъде измъчвана в затвора. Най-накрая е освободена не за друго, а тъй като мъчението ѝ води до смъртоносния перитонит – няколко дни след като излиза на свобода, тя умира от него, преди да навърши 31 години.

Името на Лиляна Паница дълго е държано в забрава. Особено през комунизма както нейните, така и на много други българи подвизи са потъпквани в името на пропагандата.

Лиляна Паница не просто е спасител на десетки хиляди и повод днес да отбелязваме този най-човешки подвиг на България.

Лиляна Паница е доказателство, че историята се пише от всеки един и неговия избор. Тя избира не просто да „следва заповедите“, тя избира да бъде герой и преди всичко – човек.

***

Прочетете другите материали от поредицата ни #Будителите:

Филип СтаниславовСтроителите на следосвобожденска БългарияДимитър ДимовПетър БеронПанчо ВладигеровАлександър ЕкзархРайна КнягиняДими Паница, Гоце ДелчевЗахарий Стоянов и Уилям Гладстон.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.