SHARE

Часът е 8:30 сутринта на 30 юни.

Остават броени часове до изтичането на срока, в който консерваторите могат да обявят кандидатурите си за лидер на партията и следващ министър-председател на Великобритания след историческото решение на Референдума за членството в Европейския съюз.

Победителят – Борис Джонсън, е чакал този момент от години или поне така излезе от спекулациите на медиите и семейството му.

Неговият съученик от Итън и Оксфорд – Дейвид Камерън, който го върна в политиката след като го номинира за кмет на Лондон, е повален и сега е ред на Борис да се изкачи до върха на британската политика.

Вече е написал най-важната реч в живота си. Тази, в която очертава бъдещето на страната си и тържествено заявява, че е готов да я поведе.

Съдбата също изглежда да е на негова страна. Той е победителят от референдума, медиите и букмейкърите го смятат за най-вероятния следващ премиер, събрал е подкрепата на 97 депутата, които да издигнат кандидатурата му и е изградил екип от crème de la crème.

Един от тях е стратегът Линтън Кросби, архитект на кампанията на консерваторите през 2015 г., която ги извежда до първото им мнозинство в парламента от 20 години насам. Друг е правосъдният министър – Майкъл Гоув, с който заедно бяха лицата на кампанията за Brexit.

Всичко върви по план. Наистина, няколко часа по-рано – в полунощ, точно когато Джонсън е писал своето слово, един от асистентите на Майкъл Гоув е започнал да провежда телефонни разговори. След малко се е извинил и е напуснал щаба. Съмнително, но какво толкова може да се случи?

Става 8:35, в този момент стратегът на кампанията Кросби получава обаждане от Майкъл Гоув. След пет минути Гоув, негова дясна ръка през последните месеци, ще обяви своята собствена кандидатура за лидер на партията. Половин час по-късно, друг негов привърженик – Андреа Лийдсъм също издига своята номинация.

Така, за няколко минути бъдещето на Борис Джонсън се разпада. Депутатите, които го подкрепят са разпръснати в трите лагера, а екипът му се е изправил срещу него. На крачка от престола, Борис вече е по-вероятно да се озове в политическото гробище.

Като от епизод на Game of Thrones или House of Cards, наистина. Неслучайно се появиха и сравнения между Майкъл Гоув, който заби нож вече на един премиер (Дейвид Камерън) и на един потенциален премиер (Борис Джонсън) и персонажа на Кевин Спейси – безскрупулният Франк Ъндърууд (или по-скоро оригиналната британска версия в лицето на Франсис Ъркхарт).

michael-gove-boris-johnsonГоув неколкократно е декларативно е заявявал, че никога не иска да става премиер. Само преди две седмици, той казва, че за министър-председател се търсят хора с „изключителен талант“, какъвто той не притежавал. Такъв имал Дейвид Камерън, на чийто първи син Майкъл Гоув е кръстник. Такъв първоначално твърдеше, че имал и Борис Джонсън, който е негов приятел от 30 г.

Днес, по някаква случайност (нямаща нищо общо с него) и двамата са политически трупове. Или почти. При това положение обстоятелствата го били принудили да поеме тежкото бреме и да се опита да седне на железния престол.

Неслучайно книгите на Джордж Р.Р. Мартин, на които е базиран сериалът Game of Thrones са вдъхновени от епизоди на британската история и най-вече от Войната на розите (1455-1487 г). Британската политика, както в миналото, така и днес е кървав спорт, в който превратите и ножа в гърба са по-скоро правилото, отколкото изключение.

От последните шест министър-председатели четирима са подали преждевременно оставки, след като обкръжението им ги е предало. През 1979 г. Джеймс Калахан губи вот на недоверие с един глас. Следващият премиер – Маргарет Тачър, е свалена от вътрешно партиен преврат. През 2007 г. Тони Блеър е изместен от Гордън Браун, а преди седмица Дейвид Камерън подаде оставката си. Обстоятелствата във вътрешно-партийния им смисъл, довели до тази оставка, са повод за този материал и сравненията в него. Да ги обобщим:

Всичко се случи, не без помощта на Борис Джонсън, който съобщи на Камерън, че ще подкрепи Brexit само пет минути преди да излезе пред медиите. Иронично, толкова време отдели и Майкъл Гоув преди да забие собствения си нож право в амбициите на Борис.

Но докато мнозина намират прилики между британската политика и последните сериали, то поваленият Борис Джонсън се обръща към извора. Когато говорим за интрига, предателство, братоубийство и отмъщение, веднага ни изникват препратки към Шекспир. Появяват се и в главата на Борис, който пише книга за Барда. И сега ще има достатъчно време да си я допише.

По време на речта, в която Джонсън оповестява решението си да не участва в лидерската надпревара, думите му са вдъхновени от пиесата „Юлий Цезар“:

Не е време да се борим с течението на историята, а да хванем течението в момент на прилив и да се понесем към слава“*

Toва са думи, които напомнят на словото на Брут след като убива Цезар, заедно с другите съзаклятници.

Във плаването на живота има
момент на прилив, който — щом го хванем —
понася ни към слава, а — пропуснат —
оставя ни за цял живот със кил,
заседнал в плитчини и злополуки.
В такова пълноводие сме днес.
Да вдигнем котва, за да не загубим
товара си!“**

Но кой е Брут в случая? И кои са предателите? Онези които са забили нож на премиера си или онези, които се избиват помежду си?

И това е само една малка сцена от сериала, който се разиграва пред очите ни. Затова забравете за Game of Thrones. Британската политика е доста по-кървава, а и от нея ще научите, че „белите бродници“ далеч не са най-опасното нещо, което настъпва в континента.

* A time not to fight against the tide of history but to take that tide at the flood and sail on to fortune.’

** Превод Валери Петров

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.