SHARE

Христос възкръсна из мъртвите.
Смъртта със смърт потъпка.
и на тия, които са в гробовете,
живот дарува.

В началото бе Словото

Това е древният Пасхален тропар, който се пее във всяка българска църква след Покръстването на българския народ в средата на 9-ти век… до някое време, вероятно в края на 18-ти век, когато за свещеници в българските етнически територии все по-често Вселенската патриаршия назначава гърци. Недоволството на българите започва с т.нар. Врачански събития, когато врачанските чорбаджии се възпротивяват на един допълнителен църковен данък, въведен от гръцкия митрополит на Търново. Данъкът е на стойност 7 гроша, колкото струва кило месо по това време.

Местните първенци не само недоволстват от факта, че е наложен нов данък, ами използват това като повод да обявят искане, което е по същество политическо и следва призива на Паисий Хилендарски, чиято „История славянобългарска“ е вече особено популярна – гръцкият врачански епископ Методий да бъде заменен от българина Гаврил Бистричанин. Врачанският първенец Димитраки Хаджитошев, който води протеста, е наклеветен от Вселенската патриаршия на османските власти и е обесен, макар и Методий да е сменен.

След тази случка започват подобни брожения из различни градове, населени предимно с българи, и не след дълго кампанията за независима българска църква става организирана.

Via Dolorosa

Борбата за независима църква стига връх на 3-ти април 1860 г., когато по време на Великденската литургия Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх и с това дава ясен сигнал на българите и на света, че българската църква отхвърля властта на Вселенската патриаршия. Десет години по-късно е издаден султански ферман, който признава българите за отделен народ в османската милетска система – народ, който е различен от гърците и сърбите. Народ, който вече има право да излъчи свои представители пред османските власти. Български народ.

В хода на тази борба Г.С. Раковски стига до идеята за въоръжена борба, чрез която българите да добият независима държава.

С подготовката на българската революция започва българският път по своеобразната Via Dolorosa на независимостта. Васил Левски прави няколко обиколки из българските етнически територии, за да се опита да промени нивото на готовност на сънародниците ни за въоръжено отхвърляне на чуждата власт. Той извървява хиляди километри в трудни условия, защото от съображения за сигурност избягва главните пътища. Не е случаен фактът, че е наречен „Апостол на Свободата“, защото неговите действия наподобяват разпространението на Благата вест – българите могат сами да донесат своята свобода.

Голгота

На 20-ти април 1876 г. (1-ви май по т.нар. нов стил), макар и преждевременно, избухва Българската революция, водена от своите Апостоли. Стотици млади българи, ненавършили все още 30 години, ентусиазирани от идеята за Свободата, се хващат за оръжието и показват на целия свят, че са готови да жертват живота си, за да постигнат своя идеал – свободна и независима България.

Повечето революционери намират смъртта си по време на въстанието, а отговорът на османската власт е съкрушителен – десетки хиляди неучаствали във въстанието българи са подложени на убийства, грабежи, палежи и насилие като наказание за дързостта на шепата младоци, които се осмеляват да организират въстанието.

Тая жертва на въстаниците и на цивилното население, което бива избито за назидание, предизвиква възмущението на световната общественост и се превръща в повод (но не причина) за Руско-турската война, която приключва на  практика с Берлинския договор, а не със Санстефанския прелиминарен (предварителен) договор.

Възкресението

Българската държава реално възкръсва на 16 април 1879 г., когато е приета Търновската конституция. Тя е толкова прогресивна и свободолюбива, че само две години по-късно, през 1881 г. княз Батенберг и Русия не могат да приемат тази свобода и за министър-председател е назначен руският генерал Казимир Ернрот. Но през 1885 г. пак малцина успяват да организират Съединението на Княжество България с Източна Румелия напълно безкръвно. Макар Русия да се противопоставя и на този акт на потвърждение на свободата, нашите предци устояват и слагат истинското начало на съвременната българска държава с мечтата за включването на всички българи в нейните предели.

Множество са онези сили, вътрешни и външни, които се опитват да убедят в различни исторически моменти българския народ, че възкресението на България е невъзможно. Но ние в Терминал 3 вярваме, че не само е възможно, ами вече се случва… отново.

Христос възкръсна из мъртвите.
Смъртта със смърт потъпка.
и на тия, които са в гробовете,
живот дарува.

На снимката: Участници във Втора българска легия, сред които и Апостолът на свободата – Васил Левски

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.