SHARE

Европейци ли се чувстват народите на ЕС? Това е въпросът, който изследва проучването на Европейския съвет за външни работи (ECFR) и подробният доклад на Йозеф Янинг. 

През последните 10 години България е постигнала напрадък в своето сближаване, но много повече със структурите и еврофондовете на съюза, отколкото по отношение на връзките между обикновените хора.

Но Янинг вижда и проблемите, които могат да доведат до разграничение на Централна и Източна Европа от задълбочаващата се интеграция на Западна Европа.

За България изводите са, че тя е “показвала слаба структурна и идивидуална обвързаност през 2007 г., но до 2017 г. е усетила значителен прираст в структурната си обвързност (надигайки се от 16-о на 8-о място) най-вече заради огромния приток на средства от ЕС.

В същото време икономическите връзки на страната с ЕС са намалели значитеелно. България остава стравнително назад в индивидуалната обвързаност, местейки се от 21-во мяасто на 20-о”, пише Янинг, но подчертава: “Българите имат най-голям потенциал да подобрят структурната си обвързаност в областта на отбраната, икономическите връзки и общите политики.”

Структурната свързаност според проучването е преди всичко интегрирането на икономиката в европейската, зависимостта й от еврофондовете в икономиката и баланс между това колко внася и колко получава от бюджета на ЕС страната.

В това отношение България е една от най-силно обвързаните страни дори малко над Румъния като показатели.

 

Индивидуалната свързаност се измерва чрез какъв процент от населението е посещавало друга държава от ЕС, владеене на чужди езици и културния обмен, както и активността по време на европейските избори. България отново е една от положително развиващите се страни, но резултатът й далеч не е толкова висок, колкото при структурната обвързаност.

Тук не трябва да се пропуска факторът, че страната ни използва различна писменост и възрастното ѝ поколение години е било насърчавано да набляга на руския за сметка на западните езици.

Въпреки това остава фактът, че българите не водят достатъчно комуникация – бизнес или културна – с останалите народи от ЕС.

Прави впечатление как Унгария напр. е една от страните с най-високи нива на структурна обвързаност, а индивидуалната й обвързаност е отрицателна.

Резултатите показват, че за последните 10 години отделни държави са станали по-изолирани, но общото равнище на сближаване и привързаност към общия европейски проект се е увеличило.

Седем от деветте страни, които са увеличили структурното и индивидуалното си сближаване, се намират на изток. Полша и Унгария са извън водещата тенденция, като при тях индивидуалното сближаване е особено засегнато от намаляващата им ангажираност с европейския проект. Тук са отразени и надигащите се евроскептични и популистки партии, както и избирателната активност на националните и европейските избори.

В повечето страни населението се чувства все по-европейско, като отново балтийските страни са водещи за Източна Европа, а от другата страна с негативен резултат са Гърция, Италия, Франция, Полша, Унгария и Испания.

Италия е в най-критично състояние – както структурно, така и индивидуалното ѝ сближаване е сред най-ниските в Европа. От една от най-проевропейските държави тя се е превърнала в една от най-недоволните в Европа.

“ЕС е много по-устойчив, отколкото таблоидните заглавия биха искали вие да мислите, а кризата с бежанците няма да доведе до рухването на Европейския съюз в скоро време. От резултатите обаче можем да видим, че кризите оказват влияние върху ангажираността на гражданите. Ако искаме да защитим и укрепим Европейския съюз, това е мястото, където трябва да се съсредоточим. Ако искаме хората да бъдат ангажирани и да подкрепят Европейския съюз, трябва да се наблегне не върху институционалната интеграция и финансовите трансфери между държавите, а върху това гражданите да могат да се свързват по-пряко, например чрез програми за обмен или премахването на таксите за роуминг”, казва Йозеф Янинг.

“Много по-силна роля играе говоренето за “те и ние”, както и раздразнението и недоволството от някакви често въобръжаеми “други” – чужди правителства, бюрократи от международни структури или международни съдилища, взимащи решения за живота на гражданите. В този наратив основният проблем идва от наблягането на нуждата да се подсили националният суверенитет, за да се попречи “те” да взимат решения за “нас”.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.