SHARE

В периода 15-16 февруари се състоя първата среща за годината на натовските министри на отбраната. Тази среща беше и първата за американския министър на отбраната Джеймс Матис, както и за неговия български колега ген. Стефан Янев.

Срещата се проведе в изключително деликатна международна ситуация, в която, от една страна, Руската федерация прави всичко възможно да уязви и подкопае редица държави – членки на атлантическия пакт, а, от друга,  съществува доза неизвестност, която е породена от, меко казано, непоследователните и притеснителни изказвания от президента на най-важната държава на военната организация, а именно САЩ. 

Именно в такъв контекст заседаваха военните министри на НАТО в среща, озаглавена „НАТО – възпиране и отбрана“.  От своя страна генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг беше обозначил четири основни точки, които трябва да бъдат дискутирани на срещата:

1. Разполагането на четири бойни групи по източния фланг на НАТО (Полша и балтийските държави) – ангажимент, поет от адмистрацията на президнета Обама!

2. Кибератаките (най-вече идващи от Русия).

3. Хубридната война, нейните  форми и как алиансът да й се противопостави най-успешно, като създаде устойчиви механизми.

4. Подсилване на Южния фланг (Черно море) и изработване на стратегия.

Положителни сигнали  дойдоха от съвместната пресконференция на ген. Матис и Столтеберг, който посочи, че „Силно НАТО е добре за Европа, силно НАТО е добре за Америка“. От своя страна американският министър на отбраната подчерта, че „Америка остава основен крайъгълен камък на трансатлантическото партньорство“ , както и че „основното нещо, което алиансът защитава, е СВОБОДАТА“. Разбира се, след препотвърждаването на ангажимента на САЩ към НАТО и своите партньори ген. Матис дебело подчерта спешната нужда всички дръжави членки да изпълнят критерия за отделяне на 2% от БВП за отбрана също и значимостта за Америка да има споделяне на финасовото бреме по издръжка на организацията.

Тук трябва да се обележи и отдаде значимото на ген. Матис – един от малкото доказали се безупречни специалисти част от екипа в Белия дом. Матис е последователен в своята подкрепа за НАТО и еврпейските партньори на САЩ и до момента е показал, че не се притеснява да изразява различно мнение от това на своя главнокомандващ.

Преди анализът ни да се спре на конкретно обсъждания дневен ред на срещата и реакциите на българския политически елит си струва да посочим някои доста смущаващи данни, които бяха съвсем наскоро посочени като статистика от НАТО.

Съществуват два вида финасиране на НАТО. Директно, което включва цивилния бюджерт на организацията (234 млн. евро за за 2017 г.), военен бюджет (1,9 млрд. евро за 2017 г.) и научна  инвестиционна програма за сигурност (655 млн. евро за 2017 г.), или грубо казано, малко под 3 млрд. евро за военен съюз, който представлява най-богатите държави с най-висок стандарт на  живот в света. Отделно съществува индивидуално финасиране, което е за техника, разузнаване, операции, което се финансира на доборволни начала (който каквото може дава).

На този фон става ясно, че според статистиката на НАТО (налична на странцата на алианса) откъм военен и финансов капацитет (най-вече техника, оборудане, покриване на мисии и защита на държавите членки) САЩ покриват 75%, а останалото се покрива от европейските партньори и Канада. За 2016 г. САЩ са отделили за отбрана 3,6% от БВП, а само няколко други държави са заделили 2% от БВП (Великобритания 2,2%, Гърция 2,4%, Естония 2,1%, Полша 2,0%). За сравнение, Канада е дала 0,9%, Франция 1,8% , Италия 1,1%,  Белгия 0,85%, Румъния близо 1,5% , а най-голямата европейска икономика Германия е заделила 1,2%. България от своя страна отбелязва лек спад за 2016 г. с 1,35% от БВП. 

Тук идва и ключовият въпрос за всички държави – членки на алианса. НАТО се е доказал като един от най-устойчивите и ефективни военни съюзи на всички времена. Отчитайки извънредно турбулентната и несигурна международна обстановка, както и изказванията на президента на най-голямата държава – донор на организацията, а именно, че „НАТО е остарял“, възможно ли е националните правителства на всичките държави членки с лекота да неглижират собствената си сигурност? САЩ имат пълното основание да изискват от своите партньори да покрият критерия за 2% от БВП. 

В подобна обстановка никой няма да търпи своеволията на подобни държави като Белгия, България, Франция, Италия и продължаващия още много списък. 2% от БВП не би трябвало да подлежат на коментар в сегашната ситуация. От българските политици единствен с последователно говорене по темата беше бившият вече президент Росен Плевнелиев, за съжаление от настоящия и бивш военен Румен Радев подобни твърдения спряхме да чуваме, откакто стана обитател на “Дондуков” 2. 

Същевременно общ бюджат от 3 млрд. евро на фона на растящите конвенционални и неконвенционални заплахи изглежда, меко казано, недостатъчен, особено на фона на нежеланието/неразбирането на повечето държави на важността за покриване на критерия за 2% от БВП.

По отношение на България българските политици и провелата се среща на министрите на отбраната на алианса през изминалата седмица си струва да бъдат отбелзязани няколко факта:

1. Потвърждаването на  решението за разполагане на 4-те бойни групи (приблизително 4 хил. войници) в Полша и държавите от Прибалтика показва сериозно разминаване между реториката на президента Тръмп и действията, които предприема. С тези действия алиансът (под патронажа на САЩ) затвърди решение, взето от президента Обама в края на мандата му. Това беше своеобразен тест дали президентът Тръмп ще преустанови както вече направи поредното решение на своя предшественик и по този начин обозначи своята липса на ангажираност с НАТО и проправи път за по-лесни преговори с руснаците. Напротив, направеното показва, че подкрепата за алианса  е непроменена, както и че ако изобщо има преговори с руснаците, то би трябвало това да не е за сметка на стратегическите партньори на САЩ (нещо, което в по-голяма степен се дължи на настояване, дошло от вицепрезидента Пенс и ген. Матис).

2. Другото решение от срещата на военните министри, което разбуни духовете сред двете най-големи български партии и предизвика няколкодневни, меко казано, неподготвени реакции, е именно темата за НАТО и Черно море. 

Основните „обвинения“, които полетяха от ГЕРБ в посока БСП, бяха, че след като бившият премиер Борисов е удържал на натовския натиск и не е допуснал „черноморска флотилия“, за да има „мир и туристически кораби в Черно море“, то сега той бил останал единственият „гълъб“ срещу „ястребите“ от БСП, които чрез „своето правителство“ разрешили флотилията да се случи. И тук идва голямото „объркване“ и на двете партии.

Причината, предизвикала реакцията на Бойко Борисов, е т. нар. натовско морско учение „Морски щит 2017г.“ , провело се от 1 до 11 февруари тази година. Учението се проведе с българско участие, но под домакинството на Румъния и стартира от румънския черноморски град Констанца. В него участие още взимат Канада, Турция, Испания, САЩ и Гърция. Нещо повече, “Морски щит 2017 г.” е бил потвърден от министрите Ненчев и Митов по време на годишната среща на върха на НАТО във Варшава през лятото на 2016 г. и подобен тип учения се провеждат регулярно всяка година. Така излиза, че Борисов не прави разлика между регулярни учения, които бяха подкрепени от собствения му кабинет, и т. нар. по негови думи „черноморска флотилия“, срещу която той самият скочи при посещението на румънския президент Йоханис миналото лято.

Що се отнася до обсъжданият въпрос от министрите на отбраната на срещата на 15-и и 16-и този месец, то там отново не се е говорело непременно за „черноморска флотилия“, а за стратегия за подсилване на южния фланг на алианса (по-специално Черно море), където една от потенциалните идеи е била създаването на черноморска флотилия, като в рамките на срещата са били обсъдени много други идеи за екваторията на черноморския басейн. В този контектс обвиненията на Борисов, че едва ли не служебното правителство (считай БСП) са „ястреби“, олеква, защото България просто е дала съгласие да се изготви стратегия за подсилване на черноморския фланг.

Междувременно германският Бундесвер започна да изпраща сигнали, че взима все по-насериозно изострената международна обстановка и най-вече заплахата, която идва от Русия към Европа. В потвърждение на това от германското военно министество обявиха, че изпращат 20 танка и 450 войници в Латвия във военна база на 100 км от границата с Русия, както и стратегия, която предвижда пълно модернизиране на германската амрия в период до 7 години и нейното нарастване до 200 хил.

На 21-ви отново този месец американският вицепрезидент Майк Пенс посети щабквартирата на НАТО и подчерта безалтернативността на алианса, като отново посочи, че Америка няма повече да плаща за сигурността на останалите държави членки и призова за „равно поделяне на финасовата тежест“. 

Като заключение от срещата на министрите на отбраната можем да кажем, че ключови въпроси за Северноатлантическия пакт бяха поставени и искането на Америка за по-сериозно финансово участи на държавите членки през подобряване капаците на соите национални армии е напълно легитимно и своевременно. Същевремнно става ясно, че реториката на президента Тръмп не непременно съответства на поетите от неговата висша адмистрация ангажименти към алианса. И не на последно място, липсата на познаване на ключови въпроси за НАТО и България от българската политическа класа.

*На снимката: президентът на България Румен Радев и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.