SHARE

Надпреварата за генерален секретар на ООН, бъдещето на Европейския съюз, мигрантската криза и влиянието на Русия са все теми, които се отразяват през България тази седмица. Рядко толкова много анализи сред международните издания са посветени на съществените политически проблеми у нас.

България, заклещена между НАТО и Кремъл” е анализ за предстоящите президентски избори в България от Politico.

Предстоящите президентски избори в България са изкусителна възможност за Русия да се опита да придърпа уязвимата източноевропейска страна обратно в стратегическата си орбита”, пишат авторите Хари Купър и Крисчън Оливър.

В статията се споменава, че българските социалисти “отчаяно искат” да поправят отношенията си с Кремъл и кандидатът им Румен Радев е прекрасна възможност за това. “Неговата кандидатура е в сърцето на притесненията на Вашингтон и Брюксел за руските способности да окажат влияние върху енергийната и отбранителната политика на източния ЕС“, акцентира Politico.

Без да индентифицира която и да било страна, секретарят по отбрана на САЩ Аш Картър предупреди миналата седмица, че Русия се “опитва да се намеси в демократичния процес”.

В статията се споменава и че речта на настоящия президент Росен Плевнелиев пред Европейския парламент през юни е предизвикала силно възмущение в Кремъл.

Двамата автори пишат, че фактът, че ГЕРБ все още не е номинирал кандидат за президент на настоящите избори, е “повдигнал притеснения, че премиерът Бойко Борисов, бивш пожарникар и бодигард, е скроил задкулисна сделка за президентството, за да се хареса на българските олигарси с връзки към Русия. Една от най-честите критики към Борисов е, че той се опитва да служи на много господари. От една страна, той се е обявил в подкрепа на ЕС и НАТО, но, от друга, той изглежда да е близък със свързани с Русия олигарси, включително ръководителя на „Лукойл“ в България”.

Пътят към европейска страна

На периферна България ѝ трябва еврото и Шенген, за да намали риска от Brexit” е статия в Bloomberg.

България трябва по-бързо да предприеме стъпки за приемане на еврото и влизане в безвизовото пространство на ЕС, за да може посткомунистическата страна да се отдръпне от ръба на европейската политика, след като се присъедини към ЕС преди девет години”, цитират в Bloomberg коментар на вицепремиера Томислав Дончев.

В статията се споменава, че според външни анализатори в момента ЕС е погълнат от твърде много кризи, за да намери време да приеме България в еврозоната и Шенген.

Друга статия за готовността на България да извърви европейския си път намираме в EurActiv – “Румъния и България не бяха готови за членство, признават европейските одитори”.

“Европейската сметна палата оповести слабо известна страница от европейската история на 12 септември, в която разкрива, че институцията се е противопоставила на приема на Румъния и България в ЕС.” В доклад от юни 2006 г. изрично заявява, че двете страни се нуждаят от повече време, за да може европейските пари да бъдат усвоени по правилния начин. Но ръцете на институцията са били вързани, защото вече е било взето политическото решение, че двете страни ще се присъединят към съюза в началото на 2007 г.

В статия от France 24 се споменава, че “Европейските фондове захранват българските зърнени милионери”. В нея се разказва за това, че голяма част от финансовите стимули на ЕС за замеделие отиват в ръцете на малко и вече проспериращи земеделци. Причината за това е методът, по който българското правителство е решило да определя кой може да печели големите субсидии от оперативните програми на ЕС.

“Меркел е виновна” звучи като клетвата, която застигна и драмата между Бокова и Кристалина Георгиева.

Германия и Русия в кавга за това кой да е българският кандидат за шеф на ООН” e статия на Deutsche Welle, в която се разказва за обвиненията на Кремъл за това, че Германия се опитва да окаже натиск върху България. От Берлин отричат подобни твърдения, като ги наричат “обективно неверни”.

Статия в подкрепа на Бокова идва от британското ляво издание New Statesman, което пита “Защо Германия хвърля неизвестна карта в надпреварата за лидер на ООН”.

Напомняме, че в крайна сметка правителството продължава да подкрепя Ирина Бокова, а руският външен министър Сергей Лавров покани на среща българския посланик Бойко Коцев, когато се разпространи в медиите възможността България да смени кандидатура си с тази на Георгиева. Така че, ако се търси оказан натиск за българската кандидатура, пръстите трябва да сочат в обратна посока.

За Орбан, имигрантите и ЕС

Унгарският премиер обещава помощ от Вишеградската група за България” е статия в англоезичното издание Hungary Today, което информира, че Унгария, Чехия, Полша и Словакия ще окажат помощ на България в охраната на границите. Също така Орбан и Борисов ще настояват на срещата в Братислава на европейските лидери на 16 септември и останалите страни да окажат допълнителна помощ (каквато Меркел вече заяви, че ще даде – бел. ред.) Българският премиер се е съгласил с унгарския си колега, че “границите на Шенген трябва да бъдат опазени”.

Междувременно миналия петък председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че също ще иска на страната ни да се изпрати допълнителна помощ за границите, предават от Politico. В статията се споменава, че притесненията на България са единствено за в бъдеще, тъй като досега основният път на бежанците е минавал през Гърция, Македония и Сърбия към Унгария и Австрия, но този път сега е затворен.

Туск настоява страните членки да изпратят подкрепа под формата на гранични служители и екипировка.

За операта и оскарите

“Достатъчно трудно е да се намери дори едно сопрано, което да се справи с предизвикателството на “Норма”. Кралската опера намери две – първо Ана Нетребко, която се отказа само дни след като беше оповестена – и после заместилата я Соня Йончева, чието впечатляващо красиво пеене е една от основните причини да отидете да гледаде изпълнението.”

Така започва статията на Financial Times за операта на Винченцо Белини “Норма”, поставена в Кралската опера в Лондон, в която се разказва за любовта на галската жрица Норма и римския проконсул Полион.  Изпълнението като цяло не е впечатлило журналиста, но и той като Полион останал влюбен в българската певица.

“Поне имаме Йончева. В началото на тридесетте, българското сопрано е по-млада от повечето изпълнители на ролята, което означава, че гласът ѝ е все още свеж и изящен. Там където при другите се усеща умора от нея се лее несекващият приток на нежния ѝ тон, достатъчно дълбок, за да впише в образа на друидската жрица, но и достатъчно гъвкав, за да се справи с колоратурата на Белини.

Изпълнено толкова красиво, нейната Норма се превръща в архетип на романтичната героиня.”

Друга интересна новина от изминалата седмица е коментар на Франсиско Салазар за Latin Post, че филмът на Ивайло Христов “Каръци” (разпространен на английски като Losers) може бъде първият носител на „Оскар“ за България. Това е 24-ата номинация на страната, пише авторът, и най-големите конкуренти на страната ни ще бъдат колумбийският „Alias Maria“, венецуелският филм „From Afar”, немският „Toni Erdmann“, грузинският „House of Others“, южнокорейският „The Age of Shadows“ и испанският популярен хит „Julieta“.

Петте номинации за чуждестранен филм на американската филмова академия ще станат известни на 24 януари 2017 г., а крайният срок за номиниране на филм е 3 октомври.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.