SHARE

Още преди да е намерен нов инвеститор за изграждането на АЕЦ “Белене”, проектът ще вземе още 1 млн. от данъкоплатците, след като вече в него бяха налети около 3,5 млрд. лв., съобщава Mediapool.

“Национална електрическа компания”, която е на загуба от 74 млн. за първата половина на 2018 г., ще плати нови над 1 млн. лв. за преконсервация на доставеното от руската “Атомстройекспорт” оборудване за ядрената централа и за оценка на активите и пасивите на АЕЦ “Белене” .

Именно руският “Атомстройекспорт” ще е и технически ръководител на преконсервацията на ядреното оборудване, която ще бъде извършена от НЕК. Обществената поръчка е с директно договаряне, защото фирмата производител е единствената, която може да наставлява  преопаковането на собствената си продукция, което било задължително за опазването ѝ. Предвидените от НЕК средства за целта са 960 хил. лв. без ДДС. В профила на купувача на сайта на електрическата компания обаче няма информация каква сума е поискала руската фирма, за да следи преконсервацията на оборудването. Поръчката без обявление е одобрена в началото на август от Агенцията за обществени поръчки и явно договорът с АСЕ предстои да бъде сключен. Дейностите по него трябва да продължат до края на 2020 г.

Други над 87 516. лв. без ДДС ще похарчи НЕК за оценка на активите и пасивите на АЕЦ “Белене”, намиращи се на самата площадка на ядрения проект, както и в Белене, Свищов, Плевен, Никопол, Овча могила, Муселиево, Деков, Белцов и Лом. За тази дейност компанията вече е провела обществена поръчка и тя е възложена на фирмата “Инженерингсервиз София” ЕООД. Съдружнички в нея са Цанка Луканова-Бончева и Бойка Бойчева.

Договорът с “Инженерингсервиз София” е сключен на 10 юли и дружеството има 55 дни, за да извърши оценката на активите и пасивите на НЕК в ядрения проект. Това означава, че в началото на септември трябва да има яснота по този анализ, който е ключов за бъдещата процедура за търсене на партньор, съобщава mediapool.

През 2011 г. Борисов остро критикуваше предхождалата го тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС през 2011 г. за това, че все още няма определена цена и няма гаранции за сигурността на “Белене” според новите европейски изисквания.

„Аз намерих в Белене един гьол. Само че гьол със стотици милиони вътре“, продължава със същото послание през същата година в интервю за  “Капитал” премиерът.
„Искам да извадя проекта от Белене от политическото говорене, мен ме интересува финансова и икономическа обосновка“ и за това той кани и една от най-големите финансови институции, HSBC, да направи анализ на ситуацията и да каже дали АЕЦ „Белене“ е нужна от икономическа гледна точка.
И HSBC изготвя своя доклад, в който предвижда стотици сценарии за развитие на пазара, но оценката ѝ за изгодата от проекта е колеблива.

“Нашият анализ не може да представи оценка за това дали централата ще има достатъчно възвръщаемост на инвестициите, за да компенсира рисковете, свързани с проекта”, казва се в заключението.

“Дори да е възможно тя да спечели достатъчно в допустимите граници, за да покрие очакваните разходи, включително възвръщаемост на капитала, финансовите разходи до заключителния етап на развитието на нови ядрени централи може да се различава значително от ценовите прогнози, направени по време на планирането на проекта. Този риск се илюстрира добре с надвишаването на първоначално определените суми от АЕЦ „Олкилуото 3“ и „Фаламанвил“, проекти, които и в момента са в процес на развитие.”

“В анализа си предположихме, че мащабно развитие на нова ядрена централа в региона няма да бъде достатъчно, че да повлияе на пазарните цени, тъй като разработването на ядрени мощности предполага значителна политическа подкрепа и не може свободно да се саморазработва от участващите в пазара.”

И най-накрая, посочва се в становището, “анализът за алтернативни източници се ограничава до вариация от технологии, които или са налични на пазара в момента, или се обсъждат широко като проекти. Възможно е с времето, особено вземайки предвид широкия времеви период, в което ще се проектира „Белене“, да се появят нови технологии, които ще генерират електричество на пазарно ниво на по-ниска цена, отколкото ядрените генератори и други технологии, обсъждани в доклада.”

И след като в началото на 2012 г. HSBC публикува своя доклад Борисов вече е напълно убеден, че ползите за България от този проект не са доказани.

През 2016 г. Борисов обяви рестарта на „Белене”, като за целта поръча на БАН да изготвят нов доклад за икономическите перспективи пред проекта.

Иронично, в третото си правителство същата тази международна експертиза бе вкарана в ъгъла, а на нейно място се разигра пошла реплика – БАН трябваше да представи безпристранен доклад и оказа се, той е изготвил такъв, в който не се вижда нито един положителен сценарий за развитието на „Белене“.  Първоначалната версия е категорична, че проектът е финансово нежизнеспособен и няма да може да върне инвестициите в него до 2047/2051 г. 

Скоро академиците трябваше да „изредактират“ доклада и изведнъж се появявиха опции за изграждането на ядрена централа – но дори те не са особено оптимистични, някои дори казаха, че шансът за успех на проекта е като да анализираш дали средностатическият бъгларин може да бие Григор Димитров на тенис.

„С други думи, на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна“, написа Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. 

 

 

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.