SHARE

Ракията се оказа основен народностнотворен елемент на българската нация според плакат на протестиращ срещу предложението на група депутати варенето на тая националнообразуваща течност да е позволено само през половината  година.

Всъщност байчото, който носи плаката, не знае колко е прав.

Ракия пият всички български граждани, независимо дали са от етнически български, турски, цигански, еврейски, арменски или някакъв друг произход. Ако има един безусловен  национален белег, то това е способността да се пие ракия, която очевидно владеят всички етноси, населяващи съвременната българска държава.

сн. Georgi Plamenov Iliev

Водени от древната българска мъдрост, изразена в народното творчество чрез фразата „Я без мезе не пием. Болат ме забѝте!“, ние, българите, никога не пием ракията без мезе. Следователно консумацията на ракия е родолюбиво дело, защото задължително се консумира със салата или туршия, което в малките населени места насърчава производството на български краставици, домати, лук и всякакъв друг зарзават, а насърчава  произвеждащите сирене. Друг израз на непреходната народна далновидност е формулировката „Когато пиеш ракия, винаги пий двойно повече вода, за да не ти изгори младостта“, която ни задава модела на правилното и напрактика здравословно пиене – не само с мезе, но и  с много вода, че да боли по-малко главата на другия ден.

Освен това ракията играе важна социална роля като  спойка на обществото, защото никога не се пие без да бъде споделена. Поне не и ако човек се смята за съвестен гражданин. Защото споделянето на българската гореща вода е въпрос на добро възпитание, а несподелянето превръща несподелящия в „педе*рас“, което не е сексуална, а  поведенческа и квалификация и води до естествена социална изолация на извършителя. Особено важна социална дейност е и варенето на ракия. Този процес успява да създаде крепки приятелства и ненарушима дружба между участниците, които пробват продукта около казана.

Също така „тая божествена влажност“, както я нарича сам Каравелов, играе важна роля за изграждане на устойчиво чувство на псевдопатриотичност у употребяващите я. Така например е известно, че българските псевдопатриоти в петък вечер плачат за KLETA MAJKA BALGARIQ, а в събота сутрин плачат за вода. Освен това е добре известно сред тях, че всеки път, когато някъде се разлее ракия, разлятото е с контурите на Санстефанска България. Защото българският псевдопатриот започва да пее патриотични песни и да „милее“ за „българщината“, когато си пийне. Тогава той може да се отпусне и да си се погордее с Гришо и Кобрата; да каже, че ние, българите сме вторите най-умни в  света след евреите, ама ни прецакват планът „Ран-Ът“; да си признае, че много неща не му харесват, но той си е българин  и просто „ТУКА Е ТАКА“.

Та всеки, който се осмелява да посегне на ракията, посяга на нацията, на националната идентичност, на историята, на традицията и на всичко най-свято в тоя живот!

Посяга на онзи момент, в който заради ракията някой не се чувства вече мижитурка и ей сега ще се опълчи на мафията, която се опитва  да установи монопол върху   производството на тая „капка от роса“, дето вика Каравелов, ей сега ще успее да си върне бай Тошо, защото „тогава беше по-добре“ и „ракията си беше истинска“, ей сега ще успее да разреши цялата световна геополитика и да въдвори световен мир.

И не, не  ме разбирайте погрешно – много обичам ракия. Предпочитам я пред всяко друго алкохолно питие на света. Не бих се наел да опиша качествата ѝ, защото Любен Каравелов е казал всичко. Но преди да прочетете мъдрите му и красиви думи, запомнете:

БЕЗ РАКИЯ НЯМА НАЦИЯ!

„Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял „шкембе-чорбасъ“ в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история, които са пълни с хиляди велики с славни подвизи, с Димостеновски красноречия, Aтиловски походи, с Ватерловски сражения и пр. и пр. Който те е пил веднаж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко извънредно важни психологически революции. И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност… Ох, вярваш ли, и до тая минута помня твоите животворящи сили и твоето нравствено и физическо значение. Когато те пият смъртните богове, то усещат такава забележителна приятност, каквато не усеща даже и онзи, когото гладят вечер преди да заспи по петите, нито пък онзи, комуто Господ Бог е помогнал да получи наследство от непредвидена страна. А каква е твоята бистрота, каква е твоята белота! Сребро, брилянт, сълза, капка от роса, хрустал, който виси в черкова на полиелеите… Вземете билюрова чаша, измиите я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледнете в нея с дясното… Охо-хо-хо, сълза, да я вземе дявол! Разбира се, че ако всичкото това да не би било доложителна математическа истина, то казанлъчени не би били казанлъчени, а били би… например сопотненци или калоферци, а галоган-бейовците не би могли да наторят с имената си всемирната история.“ 

Любен Каравелов, „Мамино детенце“, глава І, 1869, Букурещ

 

 

 

 

 

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.