SHARE

Сърбия отваря нова глава за присъединяване към ЕС, докато се готви за избори

Приключи предизборната кампания в северната ни съседка за първия тур на президентските избори. Следват два дни за размисъл (31 март и 1 април) преди вота на 2 април.

Повече от половината сръбски избиратели биха гласували за премиера Александър Вучич на президентските избори в неделя, сочи проучване на агенция “Демостат”, цитирано от “Танюг”. Ако за Вучич гласува дял от избирателите, близък до посочените от агенцията 56.2%, то няма да се провежда втори тур.

Само дни преди президентските избори в Сърбия седем основни всекидневника излязоха с едни и същи първи страници: плакат на кандидата на управляващата партия.

Изданията нямат други заглавия или новини на първите си страници освен плаката, който съдържа инициалите на кандидата за президент и сегашен премиер на Сърбия Александър Вучич. Сред тях са влиятелните “Политика”, “Курир”, “Блиц” и “Новости”.

На второ място по брой гласове е популисткият антисистемен кандидат Лука Максимович – който използва псевдонима Бели Прелетачевич (“прелетачевич” на ср. е нарицателно за политик номад, който постоянно си мени позициите и партиите). Бели е лидер на партията “Не си опитвал сармите” и се представя, като иронизира истинските политици в страната. Очаква се да получи масова подкрепа на вота от младите и да получи около 18%.

Премиерът и навярно бъдещ президент Вучич коментира и нагласите му към ЕС. Основната цел на Сърбия е членство в Европейския съюз, но държавата ще работи усилено за подобряване на отношенията с традиционния си съюзник Русия, заяви той.

„Сърбия е на европейския път и това е нашата стратегическа цел. Ние искаме нашето общество да има за модел най-развитите западноевропейски държави“, заяви Вучич.

Сърбия скоро ще отвори глава 29 от преговорите за присъединяване към ЕС, която е свързана с митическия съюз, сподели министър-председателят на Люксембург Жан Аселборн.

Междувременно представители на Русия са заинтересовани да отворят център за модернизация и ремонт на военни хеликоптери, а Сърбия също има интерес, заяви сръбският министър на отбраната Зоран Джорджевич. Освен основната модернизация на въздушната отбрана плановете за превъоръжаване на сръбската армия включват доставка на руско оръжие, 30 танка и 30 бронирани машини. През следващите месеци ще продължат преговорите с Русия за доставка на самоходни зенитно-ракетни комплекси и системи със среден обсег.

„Очакваме руският президент Путин да подпише указ за военнотехническа помощ (на Сърбия) и в зависимост от формулировката му – дали ще бъде помощ или военнотехническо сътрудничество, тя да бъде предоставена”, добави Джорджевич.

Този вторник беляза 30-ия ден на протести в Македония, водени от инициативата „За единна Македония”. Демонстрациите се провеждат в Скопие, Охрид, Крива паланка и други градове в стрната. Протестиращите се противопоставят на проалбанските настроения в парламента.

Опитите за избор на председател и членове на Комисията по въпросите на изборите и назначенията продължават. Депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, най-голямата депутатска група, коментират, че не подкрепят тиранската платформа, тъй като тя потъпква волятата на мнозинството. Те защитават единна мултикултурна Македония, а не федерализирана и двуезична държава.

От своя страна представителите на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) заявиха, че членовете на комисията и председателят на събранието трябва да бъдат избрани час по-скоро. От Социалдемократическия съюз отправиха обвинение към ВМРО-ДПМНЕ, че „чрез речи и реплики ще се опитва да протака изборите на комисията“.

Другата седмица председателят на Европейския съвет Доналд Туск ще посети Македония във връзка с политическото състояние на страната и мигрантската криза. Предвид напрежението между ЕС и Турция съществуват все по-чести заплахи от нови мигрантски вълни.

Черна гора е в готовност да стане най-новият член на НАТО, след като американският Сенат одобри влизането на държавата в организацията. Единствено двама сенатори гласуваха „против” решението.

„По този начин Черна гора ще изпълни своя най-важен външнополитически приоритет: присъединяването към Северноатлантическия договор, което означава завършване на много важен процес, що се отнася до сигурността и стабилността в Западните Балкани“, заяви министърът на отбраната Предраг Бошкович.

Министър-председателят на Албания Еди Рама и министърът на външните работи Дитмир Бушати бяха на официално посещение във Франция. Двете правителства подписаха серия от споразумения за разширяване на двустранното сътрудничество, потвърждавайки специалните отношения между Албания и Франция. Държавите работят заедно по върпоси в областта на върховенството на закона и в сферата на отбраната и сигурността.

Албанското правителство започва отварянето на секретните архиви от комунистическо време, като така стотици хиляди документи на тайната полиция на страната ще станат достъпни. “Разсекретяването на тайните досиета на политическата полиция е път за изкореняване на злото в албанското общество”, казва известният албански писател Исмаил Кадаре. През 2016 г. в Албания е създаден специален орган, който е упълномощен официално да потвърждава липсата на съпричастност към тайната полиция.

Гръцкият министър за въпросите, свързани с миграцията, Янис Музалас заяви, че ситуацията с лагерите за мигранти на остров Хиос е достигнала до точката си на пречупване. 

Той заяви, че „ситуацията на Хиос надхъвля лимитите си“.

„Единственият начин молбите за убежище да бъдат обработвани по-бързо и връщанията към Турция да бъдат увеличени е създаването на „затворени“ центрове за прием“, посочи той.

Според официалните данни на остров Хиос има около 3500 мигранти.

Европейската комисия заяви, че е отбелязан „забележим прогрес“ по време на преговорите между Гърция и международните ѝ кредитори, но все още няма дата, на която преговорите на високо равнище в Атина да бъдат подновени.

От комисията отбелязаха, че преговорите протичат и в момента. „Тези контакти могат да отворят врата за завръщане на мисиите в Атина с цел прегледът на дълга да бъде приключен бързо, но все още няма определена дата“, заяви той.

В момента преговорите се провеждат чрез телефонни конференции. Завръщането на преговарящите в Атина би било стъпка напред към предварително споразумение за реформите, които Гърция трябва да осъществи в замяна на нови заеми.

*Бюлетина изготви Мария Никодимова.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.