SHARE

Тази седмица събитията са много и всяко носи след себе си багажа на минали истории. От протестите в Македония, през отношенията между Сърбия и Хърватия до надиграването на Меркел и Ердоган Балканите отново са гореща точка точка, в която се засичат най-различни интереси… и мотоциклетисти.

Какво се случва в Македония?

Около 20 000 души се събраха в понеделник вечерта в центъра на Скопие на т.нар. „шарена революция“.  Причината е, че в събота изтече срока, в който протестиращите искаха политиците да насрочат нови парламентарни избори, а президента Георги Иванов да подаде остава.

Нито едно от исканията им все още не е удовлетворено и политическата класа е все по-твърдо убедена, че не са нужни предсрочни избори. Това доведе и до първата „пролята кръв“ на „македонският титан“ Прометей. Статуята става символ на изградения в центъра на Скопие архитектурен Дисниленд и първоначално е представяла титана гол, но в последствие от правителството решават да му сложат гащи. Та, въпросното произведение бе обилно обрисувано и за малко да бъде повалено от протестиращите, но специален отряд на македонските власти успява да го спаси в последният момент.

Какви са причините за протеста? До известна степен – добре познати ни.През август ще се навършат 10 години откакто Република Македония е управлявана от правителства, водени от партията ВМРО-ДПМНЕ. Неин несменяем лидер до момента и министър-председател до януари 2016 г. е Никола Груевски. Играейки умело с парламентарните мнозинства и с изборните процедури, държейки с желязна ръка медиите и подавайки моркова на обществените поръчки на „правилните“ лица, той успя да удържи властта, предизвиквайки на няколко пъти предсрочни парламентарни избори, които успя да спечели, всеки път с малко, но достатъчно. Главна опозиция на ВМРО е Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) – нереформираната партия на бившите комунисти, управлявали през тоталитарния период.

[…]През пролетта на 2015 г. опозиционният СДСМ публикува десетки часове телефонни разговори на управляващите, записани по неизвестен начин, демонстриращи автократичния, корумпиран, дребнав и отмъстителен начин за управление на държавата – по телефона, без спазване на никакви демократични процедури и без уважение към гражданските права на избиратели и опоненти.

Трийсет и осемте „бомби“, както бяха наречени тези записи, разкриха и уговорките на премиера Груевски, вътрешната министърка Янкуловска и шефа на службите Миялков (пръв братовчед на Груевски) да бъде покрито убийството на 22–годишния Мартин Нешковски от силите на реда по време на проправителствен митинг. Това предизвика мощна вълна от недоволство и протести през май 2015 г., невиждани като масовост още от началото на независимостта, с искания за разследване, съд и оставки.

Горният цитат е взет от прекрасния анализ на Константин Павлов – Комитата за Терминал 3 „Шарената революция в Македония – Бунтът на нормалните“  където може да откриете множество подробности за случващото се в страната. След това може да прочетете и за изумителната история „Събарянето на Прометей“, в която Комитата разказва за архитектурните чудеса на западната ни съседка.

Какво се случва в Хърватия?

Не само Македония се намира в политическа криза.  Най-новата държава-членка на Европейския съюз също я очаква бурен политически сезон след като миналата седмица правителството, водено от Хърватския демократичен съюз, HDZ, изгуби доверието на парламента. Това се случи след като парламентарната комисия по конфликт на интереси намери достатъчно доказателства, че лидерът на HDZ Карамарко е бил в зависимост от унгарската енергийна компания – MOL.

По-късно през седмицата президентът Колинда Грабар-Китарович обяви, че най-вероятно предсрочните избори ще са в началото на месец септември. Тази седмица, във вторник Карамарко подаде оставка и като лидер на партията, но това едва ли ще спаси имиджа на партията за предстоящите избори.

Според последните социологически проучвания, предава „Ройтерс“, основната опозиция в лицето на Социалдемократическата партия взима 30% от вота, с което изпреварва HDZ, които регистрират 26%. Навярно, обаче, изборите нямат да решат проблемите, пред които е изправена Хърватия, тъй като и в следващия парламент не се очаква някоя от партиите да има нужното мнозинство, за да проведе нужните реформи, които се очакват от ЕС.

За подробен анализ на случващото се в Хърватия може да прочете анализа на Аделина Марини за Терминал 3 – „Какво става в Хърватия?“.

Дипломация по сръбски

Политическата криза в Хърватия, обаче, не е попречила на техния президент да се срещне с сръбския министър-председател Александър Вучич за сближаване на отношенията между двете страни и разрешаване на юридически спорове след разпада на Югославия. Това е сигнал за затопляне на отношенията между бившите югославски страни, който предстои да бъде ратифициран от двете държави. Това може да се окаже по-трудно от очакваното предвид факта, че в Сърбия още не се е сформирало правителство, а в Хърватия властта току-що падна.

През тази седмица също така на посещение в страната бе и китайският държавен глава Си Джинпин. Посещението му бе по повод подписването на 22 споразумения за сътрудничество между Китай и Сърбия в сферата на финансите, възобновяемата енергия и строителството на магистрали.

Китай вече е инвестирал над един милиард долара в сръбската инфраструктура и енергийни проекти. Това е поредният сигнал от Пекин за сериозен интерес към Източна Европа. След Сърбия Си Дзинпин посети Полша и Узбекистан.

Дипломация по руски – „Нощните ездачи“ на обиколка из Балканите

Любимите на президента Путин мотористи от клуба „Нощни ездачи“ тази седмица преминаха през 12 източноевропейски държави, сред които и през пет балкански – Босня и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия и България.

Ръководителят на руската федерация по мотоциклетен туризъм Евгени Строгов заяви, че обиколката ще „заздрави руските регионални и международни контакти“

„Наша цел е да свържем православните страни и славянския мир… на Балканите имаме Сърбия, България, Черна гора и за това мога да кажа, че там се чувстваме у дома“, заяви Строгов по БНР на 20 юни.

Напредък по гръцки

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви във вторник, че „Гърция е на правилния път“, след разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас в Атина.

Юнкер и Ципрас са обсъдили напредъка на Гърция в прилагането на реформи и перспективите за икономически растеж по време на срещата, предава агенция „Фокус“. Междувременно Гърция получи нови 7,5 млрд. евро за справяне с дълговата криза в страната

Тази сряда, гръцкият премиер Ципрас поиска гаранции за защита на трудовите права на гърците преди да проведе нови реформи в страната. Въпреки тези заявки, вече не се очаква това лято да настъпи сериозен конфликт между правителството в Атина и международните кредитори.

Турският султан и неговите игри

Отношенията между Берлин и Анкара се влошават с всеки изминал ден. Днес, по информация на Би Би Си, Ердоган е отказал достъп на немска делегация, която иска да посети военната база Инджирлик. В базата са разположени 250 германски войници и няколко самолета, които провеждат операции срещу ДАЕШ. До момента, Турция отказва да даде причини за отказа, но действията ѝ най-вероятно ще се отразят на планираната среща между ЕС и Турция на 30 юни по повод визовата либерализация с Анкара. Повече по темата можете да прочетете в статията „Геноцидът е факт. Бъдещият провал на сделката между Турция и ЕС – също.“

Тази седмица, правителството на Ердоган също така наложи забрана за провеждане на ЛГБТ паради, което доведе до размирици в Истанбул. Въпреки забраната, в старата византийска столица се направи опит да се проведе шествие, което бе посрещнато от изстрели със сълзотворен газ от турската полиция.

По друг повод, отново истанбулската полиция прибягна до сълзотворен газ и водни струи. Миналата седмица няколко души са били пребити с метални тръби от неизвестни нападатели, защото са употребили алкохол и са слушали Radiohead по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. В резултат хиляди жители на града излизат на протест срещу насилието, който турската полиция овладява с газови изстрели и арести.

Междувременно крайнодясната опозиция в Турция – Партията на националното движение – се готви за избирането на нов лидер на 10 юли. Основното име, за което спекулират медиите е т.нар. „желязна лейди“ Мерал Акшенер, която е добила голяма популярност в страната.

Нейното избиране може да представлява заплаха за управлението на Ердоган, тъй като крайнодясната партия Партия на националното движение може да разкъса вота на ислямистите и националистите, които подкрепят турския президент. Тази заплаха, обаче, може да доведе до още по-авторитарни мерки от правителството.

 

 

 

 

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.