SHARE

Тази седмица светът бе вперил поглед към случващото се във Великобритания и Истанбул. През това бяха и пречупени основните новини на Балканите.

На 27 юни атентатът в Истанбул взе, по последни данни 42 жертви и има 239 ранени. От властите обявиха, че 13 души са били задържани във връзка с терористичния акт и първите индикации от турските власти са, че зад атентата стои ДАЕШ.

Днес стана ясно също така, че атентаторите са с руски, узбекски и киргизстански произход, но за сега турските власти не дават допълнителна информация.

Атентатът се случи в напрегнат момент за Турция. Точно когато турският президент се опитваше да балансира между Брюксел и Москва, така че отново той да излезе победител.

  1. Турската игра на тронове

Ердоган продължава своята игра между Европа и Русия. Тази седмица той се извини на Путин за сваления руски самолет, а след това от Кремъл свалиха забраната за руски граждани да пътуват до Турция.

И докато любовта между двамата диктатори расте, изтича срокът за премахване на визовия режим между ЕС и Турция (ако страната изпълни всички условия за това). Най-вероятно, визите няма да бъдат премахнати и от Анкара ще пуснат отново кранчето на имигрантския поток към стария континент. За това и новото затопляне на отношенията с Москва е толкова навременно и важно.

Междувременно, отношенията между Турция и Израел се подобриха.

Очаква се двете държави да си разменят посланици, след като преди няколко години дипломатите им бяха отзовани, а отношенията – замразени, заради загиналите турски граждани на кораба „Мави Мармара“, който опита да премине блокадата на Газа през 2010 г.

Турция ще може отново да изпраща стоки до Газа, но морската блокада на палестинската територия ще остане в сила.

Сближаването на отношенията с Русия и Израел ще има и икономически ползи за страната.  Притокът на чужденци в страната е намалял с 34,7% през май месец тази година, в сравнение с 2015 г. Според информация на турското правителство, тази година страната е посетена само от 2,49 милиона туристи. Това е най-резкият спад от 1990 г, който ще доведе до загуби в туристическия сектор в размер на 15 млрд. щ.д.

Подобряването на отношенията с Москва и Йерусалим се очаква да донесе ок. 1, 5 милиона туристи в страната.

  1. Реакции за Brexit

След като стана ясно, че британците са гласували за Brexit нарастнаха притесненията сред балканските държави за бъдещето на ЕС и възможността им да станат негови членове.

Румънският президент Клаус Йоханис заяви, че е време за „преначертаване на Европейския проект“, но няма да прави никакви компромиси с правата на европейските граждани. От своя страна, хърватския премиер Орешкович сподели, че общото мнение на европейските лидери е, че Великобритания не може да напусне ЕС, но да запази ползите от общия пазар и всичките си привилегии.

Междувременно, се разбра, че българския премиер Борисов не е бил единствения повдигащ настроението с цветущи коментари. От Financial Times определят настроението на срещата на лидерите на ЕС с Дейвид Камерън като Brexit Blues, но „настроението най-накрая се пооправи с думите на гръцкия Алексис Ципрас, последният премиер който тропаше по европейските срещи със заплахи за референдум. „Тези гласувания не са сложни“ каза той. „Има само два възможни сценария и трябва да си готов и за двата. За това и се изненадах от ситуацията във Великобритания“ завършва Ципрас иронизирайки случилото се след неговия референдум.

От гръцката централна банка успокоиха, че Brexit ще има минимално отражение върху гръцката икономика и контролът на капиталовите пазари ще защити финансовата система на страната от крах.

Черна гора и Косово затвърдиха готовността си да извървят пътя за членство в Европейския съюз, но изказват притеснение, че напускането на Великобритания ще направи приема на нови членове още по-труден.

Сръбският премиер Александър Вучич също смята да продължи проевропейския път на страната си, макар на скоро да отнеми среща в Брюксел и да засили сътрудничеството си с Москва. От Брюксел обаче, не дадоха зелена светлина за отварянето на нови две глави от преговорите на страната за членство в ЕС. Причината са нови изисквания от страна на Хърватия към Белград.

Трите предишни условия бяха пълно сътрудничество с Международния трибунал за военни престъпления, отмяна на сръбския закон за съдебно преследване на военни престъпления на територията на цяла бивша Югославия и гарантиране на правата на хърватското малцинство в страната.  Към тях Хърватия пожела да добави и уреждане на въпросите за жертвите на военни престъпления, изчезналите лица и достъп до архивите на югославските служби за сигурност.

Другите страни членки на ЕС не приеха новите изисквания и срещата на работната група за разширяване завърши без резултат, предава БТА.

  1. Ако не стане с ЕС, спокойно, Русия е насреща.

Популистки и леви партии от пет балкански държави – Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и България подписаха междупартийна политическа декларация с партията на Путин Единна Русия.

От Единна Русия заявяват, че партиите искат да изградят и реализират „нов ред за разрешаване на международни конфликти“ и приемането на нова стратегическа регионална доктрина. Всички партии освен българските АБВ и БСП са приели и, че ако дойдат на власт ще подсигурят военния неутралитет на своите държави.

На форумът в Москва, който бе посетен и от Георги Първанов и Корнелия Нинова са били обсъждани и начините, по които в региона могат да се изградят по силни енергийни, финансови и търговски взаимоотношения с Евразийския икономически съюз.

4. Македония

Вече над 80 дни продължават гражданските протести в Македония,протестиращите продължават да искат справедливост в правораздаването, честни избори и реформи.

Протестиращите са твърдо решили да продължат действията си през лятото, като заявяват, че летните жеги няма да ги спрат. През почивните дни представители на ВМРО ДПМНЕ и социалдемократите заявиха, че са готови за нови избори. Бившият премиер Никола Груевски заяви, че изборите ще бъдат „в следващите четири до десет месеца“.

Междувременно, този понеделник се възобновиха и подкрепяните от ЕС и САЩ преговори в страната между четирите основни политически партии.

Според Balkan Insight, на 11 юли на посещение в Македония ще пристигне помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, която ще се опита да задвижи преговорния процес. От държавния департамент на САЩ все още не са потвърдили визитата ѝ.

 

 

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.