SHARE

1. Турция

Размяна на реплики с Европа

Европа осъди политическата чистка в Турция и от това последваха остри изказвания на Ердоган. В интервю за France 24 турският президент заяви, че ЕС има „пристрастна и предубедна“ позиция относно Турция.

„Те правят изявления, които са противоречиви. Те са пристрастни, те са предубедени и ще продължат да действат по този предубеден начин по отношение на Турция“, заяви той.

Ердоган дори заяви, че Турция е “в по-добро състояние от държави, станали страни-членки.” и не би следвало да има каквито и да било пречки за членството на страната в ЕС.

Последва още едно интервю пред немската ARD, в което Ердоган заяви, че Брюксел не си спазва поетите ангажименти. Изявлението е още един сигнал, че споразумението между Турция и ЕС за бежанците върви към своя провал.

„Европейските правителства не са искрени“, оплака се турският държавен глава, допълвайки, че ЕС не е изпълнил дадените до този момент обещания.

За близо трите милиона бежанци от Сирия, които са на територията на Турция, правителството в Анкара е похарчило 12 млн. долара. Според Ердоган, обаче, финансова помощ от Брюксел не е дошла, а са преведени символични суми в размер на два милиона евро. От Брюксел обориха тези твърдения като заявиха, че вече са превели 740 милиона евро, а остатъка от трите милиарда е предвиден за последващи разходи по бежанската политика на Анкара.

Също така председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че “Турция, в настоящото си състояние, не е в положението да стане член на ЕС нито в скоро време, нито в дългосрочен план.” Забързването на преговорите за членство в ЕС бяха част от условията по сделката между Анкара и Брюксел. След като те вече официално са отхвърлени, то Европа губи дългосрочната перспектива бежанците да бъдат задържани на турската граница.

Критики към САЩ

Освен с Брюксел, Турция изостря отношенията си и с Вашингтон. Турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу заяви, че отношенията между Анкара и Вашингтон ще пострадат, ако САЩ не екстрадират духовника Фетхулла Гулен, а премиерът Йълдъръм обяви, че на САЩ са изпратени допълнителни доказателства за вината Гюлен. От Белия дом все още се придържат към позицията си, че без да е доказана пряка връзка за участието на Гюлен в проваления преврат те няма да го екстрадират.

Междувременно се разбра, че Турция е задържала племенника Гюлен – Мохамед Саит Гюлен.

Сближаване с Русия

След проваления преврат Ердоган може би рязко влоши отношенията си със Запада, но флирта му с Русия продължава с все същата сила. На 9-ти август Путин и Ердоган ще се срещнат в Санкт-Петербург. Визитата му е част от усилията на Анкара за нормализиране на двустранните отношения с Москва, които бяха обтегнати след инцидента със свалянето на руския самолет „Су-24“.

Чистката

Хора от всякакъв занаят са замесени с “преврата на Гюлен” според турски власти. В неделя бе разпусната президентска гвардия, която начислява 2,500 военнослужещи, а 300 от нейните членове бяха задържани по подозрения във връзки с Гюлен. „Вече няма да има президентска гвардия, няма полза, няма нужда“, заяви премиерът Йълдъръм.

По същите обвинения е задържан и бившия губернатор на провинция Истанбул Хюсейн Авни Мутлу. Той е сред 246-те губернатори и областни управители, които бяха освободени от длъжност в последните дни, предава агенция “Фокус”.

Чистката сполетя и държавните „Турски авиолинии“ като по последни данни са уволнени 211 служители, включително от управата и от летателните екипи. Също така на 42 журналисти бе издадена заповед за задържането им, защото и те били привърженици на Гюлен.

От „Амнести интернешънъл“ съобщиха в неделя, че разполагат с „надеждни доказателства“ за мъчения и насилие над хора, задържани при арестите след преврата от 15 юли. Организацията твърди, че някои от задържаните са били „обект на побои и мъчения, включително изнасилване, в официални и неофициални центрове за задържане в страната“.

Промени в конституцията

Държавата все повече се доближава и до конституционни промени. От правителството заявиха, че е постигнато съгласие между управляващи и опозиция за известен брой малки промени в конституцията. Лидерите на парламентарните групи  се срещнаха с Ердоган в понеделник, когато е било постигнато съгласието.

Същевременно, управляващите планират да преименуват моста над Босфора в Истанбул в памет на жертвите на провалилия се преврат от 15 юли.

2. Гърция

Гърция прие съществена избирателна реформа тази седмица. До момента победителите на изборите получаваха 50 допълнителни депутатски места, което позволи на Сириза да сформира правителства до настоящия момент.

Съобразно новият изборен закон, подкрепен от 179 народни представители срещу 86 „против“ и 16 „въздържали се“, ще отпаднат допълнителните места и парламента ще бъде сформиран изцяло пропорционално. Също така ще бъде дадено право на глас за 17-годишните граждани на страната.

Същевременно, от гръцкото правителство се притесненяват, че заради затягащия се захват на Ердоган в Турция е възможно да се увеличи мигрантския поток към Гърция. В страната е увеличен броя на патрулите около турската граница, а армията е с покачено ниво на тревога.

Отношенията между Гърция и Турция също вървят към влошаване. Причината са осемте войници участвали в неуспешния преврат, които са подали молба за убежище в Атина. Въпросът с тяхното екстрадиране ще се усложни допълнително, ако Турция предприеме стъпки към връщането на смърнтото наказание със задна дата.

Но гръцкото правителство може да срещне проблеми, тъй като от парламентарната опозиция искат сформирането на нов орган, който да разследва действията на Ципрас и Варуфакис през лятото на миналата година. Тогава правителството отказа да бъде сключена сделка между Атина и кредиторите ѝ, което можеше да доведе страната до финансов колапс.

3. Македония

Миналата седмица основните партии в Македония постигнаха съгласие, че ще продължат преговорите през месец август. До тогава парламентът трябва да е приел избирателна реформа да бъдат изчистени избирателните списъци.

В това отношение бе постигнат прогрес още през тази седмица. Правителството вече е готово с проекта изчистване на “мъртвите души” от избирателните списъци. По информация на македонските медии, ще бъде публикуван регистър с всички избиратели, за които има съмнение, че са “мъртви души”. Всеки от тях ще получи срок, за да докаже своето съществуване.

Според източници на мекедонсата Нова ТВ, предсрочни парламентарни избори ще има единствено ако до края на годината се изпълнят всички условия, стигне се до консенсус за прочистването на избирателните списъци и се запази Специализираната прокуратура.

Самата специализираната прокуратура също влезна в полезрението на медиите като призова на разпит кмета на Скопие Андрей Жерновски. Прокуратурата разследва кмета за финансови нарушения по проекта Скопие 2014 (известен по нашите ширини като “Македонския Дисниленд”). За проекта са изразходени 640 милиона евро и има подозрения, че обществените поръчки не са били съобразени със закона.

Същевременно, в страната асоциацията на македонските журналисти излезна със становище, че страната се нуждае от същинска реформа в областта на медиите и споразуменията от миналата седмица между партиите за такава не са достатъчни. Според политическите уговорки от миналата седмица , сто дни преди изборите ще бъде създадена ad hoc агенция за наблюдение на медиите, която ще бъда сформирана от политически назначения. Според професионалната гилдия това няма да разреши дълбоките проблеми на македонските медии.

През седмицата също така ръководителят на македонската комисия за лустрация Томе Аджиев обвини административния съд на страната в саботиране на дейността на Комисията. “Седемнадасет от нашите решения са лустрация бяха анулирани само последните два месеца. Това се случи след като съдилищата бавеха делата за повече от година. Всички останали решения, които бяха обжалвани пред съда – около 40 – навярно също ще бъдат отхвърлени.”, заяви Аджиев.

Друга новина от страната е, че футболни запалянковци на отбора „Шкендия“ от Тетово, етнически албанци, поискаха националният стадион в македонската столица Скопие да се преименува от „Филип II Македонски“ на „Адем Яшари”.

Адем Яшари (1955-1998) е един от създателите на Армията за освобождение на Косово и национален герой в Косово и Албания. Убит е от югославските специални части на 7 март 1998 г. при село Дреница, Централно Косово, предава агенция “Фокус”

4. Румъния

Северната ни съседка скоро ще има проблеми с ЕС. Европейската комисия ще заведе дело пред Съда в Люксембург, тъй като от Букурещ не са транспонирали директивата за единно европейско железопътно пространство.

Въвеждането на директива по т. нар. „Четвърти железопътен пакет“ установява нови правила за управление на железопътната инфраструктура, критерии за лицензиране и упражняване на регулаторен надзор. Изисква се и допускането на частни фирми в жп сектора.

Очаква се от приемането на директивата да се повиши качеството и конкурентноспособността на железопътния транспорт, но това ще постави рискове пред държавните железници на Румъния. По-рано тази година България транспонира директивата, с което избегна санкции от ЕК.

5. Хърватия

Политическата криза в страната продължава с пълна пара. Тази седмица стана ясно, че HDZ ще се явава сама на изборите. Новият лидер на HDZ Андрей Пленкович, заяви на пресконференция, че този път партията му няма да участва на следващите избори в “патриотичната коалиция”, с която HDZ  спечелиха миналите избори.

Друга важна тема от страната са отношенията между Загреб и Белград. Тази събота хърватският министър на правосъдието Анте Шпърле потвърди подозренията, че съществува списък с 43 хърватски граждани, срещу които Сърбия в момента провежда разследване. След разпадането на бивша Югославия, Сърбия си запазва правото да разследва военни престъпления на територията на цяла бивша Югославия. Премахването на тези привилегии е едно от изискванията на Хърватия, за да подкрепи Сърбия за членство в ЕС.

На въпрос на репортери дали Хърватия ще опита да спре преговорите за влизане на Сърбия в Европейския съюз, министърът коментира, че страната ще иска „преразглеждане на юрисдикцията на Сърбия“.

6. Босна и Херцеговина

В страната има развитие по делото на бившия военновременен президент на Република Сръбска Радован Караджич.

В края на месец март тази година, той бе осъден от трибунала в Хага на 40 г. лишаване от свобода за геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.). Тази седмица стана ясно, че Караджич ще обжалва присъдата на международния трибунал. В изявление на неговия авокат Питър Робинсън се казва, че бившият лидер на Република Сръбска е бил „подложен на политически процес, който е целял да потвърди неговата демонизация и тази на босненските сърби”. Според експерти, аргументите на защитата не са правно издържани.

В обжалваното решение трибуналът подчертава, че Караджич е бил в състояние да предотврати клането в Сребреница, но не го е направил. “Като президент на Република Сръбска и върховен военен командир той е имал правото да се намеси и да предотврати избиването на босненските мюсюлмани.” пише в съдебното решение.

7. Албания

Албанската опозиция прие предложенията за правосъдна реформа, за която миналата седмица Ви съобщихме. Преди вота имаше подозрения, че опозицията ще отхвърли текстовете, за да предизвика предсрочни избори, но в крайна сметка депутатите са се съгласили на промените. Реформата ще позволи на международни експерти да участват в процеса на оценка на кандидатите за върховните съдилища и това ще помогне на процеса на интеграция на страната към ЕС.

8. Сърбия

Продължаваме да следим темата за сръбските обвинения към България, че страната ни не си охранява добре границите. Според сръбският министър на труда и социалната политика Александър Вулин в момента в Сърбия има 3000 имигранти, като броят на тези влизащи от България и Македония намалява.

„Полицията и армията патрулират заедно по границата, защитавайки територията ни от нелегални влизания“, заяви Вулин. „Броят им намалява, не защото бежанската криза привършва, а защото сме предприели мерки“, добави той, довявайки, че всеки навлязъл на сръбска територия има право да поиска убежище.

Междувременно стана ясно, че бившият президент на Сърбия и Черна гора Светозар Марович ще се яви в съда на 1 август, след като подписа споразумение с прокуратурата и се съгласи да излежи в затвора присъдата си. Обвиненията към него са за участие в организирана престъпна група и корупция.

Според сръбските медии е възможно Марович да лежи в затвора само за 30 месеца и да получи глоба от 50 хил. евро.

Друга новина от страната е, че сръбският външен министър Ивица Дачичи потвърди позицията на Белград за косовската независимост. Изявлението му е отговор на косовския министър Едита Тахири, който заяви, че Сърбия може да промени преамбюла на конституцията си относно Косово.

„Тук няма значение конституцията. Въпросът е, че ние няма да признаем едностранния акт на отделяне“, заяви Дачич по време на срещата си с босненския външен министър Игор Црнадак. „Международната общност може да приложи подобна интерпретация, но ще трябва да даде отговор на други подобни случаи, които се случват по света“, добави министърът.

„Веднъж, когато неприятностите почукат и на техните врати, те ще си спомнят за международното право“, отбеляза той.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.