SHARE

Страните  от Северозападна Европа имат най-голям потенциал  да устояват на ефектите от фалшивите новини поради високото качество на образованието, наличието на свободни медии и високото доверие между хората в тези държави. На другия полюс са балканските страни, които се оказват най-уязвими към негативното влияние на фалшивите новини и феномена „постистина“, а сред основните причини за това са наличието на контролирани медии, недостатъците в образоването и ниската степен на доверие между хората.

Това сочат резултатите на Индекса за медийна грамотност за 2018 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт “Отворено общество” – София.

България заема 30-о място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния клъстер, редом със Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания. Позицията на България е непроменена спрямо позицията й от миналата година. На последните две места в класацията са Македония и Турция. От новите страни – членки на ЕС, най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязва Полша, която губи три позиции основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.

 

Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини  в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на “Репортери без граници”) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.

 

Според резултатите на индекса за 2018 г. страните, които са най-добре подготвени да се справят с въздействието на постистината и фалшивите новини, са страните от Северозападна Европа – скандинавските страни, Холандия, Естония и Ирландия. Това съвпада с изводи на други изследвания и експертни мнения, които открояват тези страни по отношение на  техния капацитет да се справят с фалшивите новини. Страните с най-нисък резултат са в Югоизточна Европа – от Хърватия до Турция, заедно с непосредствените им съседи Унгария и Кипър. Като правило причините за това класиране са свързани с наличието на слаби или посредствени резултати в образованието, както и оценката за медиите им като контролирани (зависими). Такива страни биха били по-уязвими към фалшиви новини и негативните им въздействия.

Графиката представя класацията според получените точки на 35 европейски страни, включени в индекса. Използвани са стандартизирани точки от 100 до 0, от най-висок до най-нисък резултат.

Според автора на изследването Марин Лесенски съществуват различни подходи за справяне с фалшивите новини и постистината, като регулацията е един от тях. Но въпреки необходимостта от регулации образованието се очертава като най-удачното цялостно решение за фалшивите новини и постистината. То има по-малко странични ефекти и повече възможности за адаптиране към различни ситуации. Резултатите на индекса за медийна грамотност показват, че образованието с високо качество и наличието на повече и по-образовани хора са предпоставка за справяне с негативните факти на фалшивите новини и постистината. В допълнение, изследването показва наличието на връзка между качеството на образованието и медийната свобода. При съпоставянето на индикаторите, измерващи нивата на функционална грамотност и степента на медийна свобода, се вижда, че страните с по-добро образование имат повече медийна свобода и обратното. Въпреки че индексът не може да установи кое е причината и кое следствието, тези наблюдения са показателни.

Пълен текст на доклада Индекс за медийна грамотност 2018: Търси се здрав разум.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.