SHARE

Стивън Ерлангер пише за New York Times, за влиянието на Русия на Балканите и значението им в надигащия се конфликт между старите съперници от Студената война.

Люлка на Първата световна война, Балканите са точка на възпламеняване и място, където империи, етнически групи и религии съжителстват и надпреварват едни с други.  Анализатори предупреждават, че днес регионът се превръща в бойно поле в процес, който напомня на нова Студена война.

Говори се, че Русия разпростира влиянието си и влошава етническите напрежения в страни, които се надяват да станат част от Европейския съюз. Действията ѝ подтикват Брюксел да ускори иначе забавени процеси за разширяване; както и вниманието на Вашингтон относно рисковете за сигурността на членките на НАТО.

След координирания отговор на Запада на отравянето на бившия руски шпионин и дъщеря му в Британия, който експулсира около 150 руски дипломати и разузнавачи, “Балканите стават още по-важни”, казва Марк Галеоти, старши сътрудник в Института по международни отношения в Прага.

“Русия търси отговор чрез асиметрични методи, които ще предоставят нови възможности на Москва”, казва той.

В нов доклад за Европейския съвет за международни отношения г-н Галеоти казва, че “Русия гледа на Балканите като на бойно поле в нейната “политическа война”, търсейки “да отклони вниманието и да придобие потенциални разменни монети”.

Чарлз А. Купчан, някога директор за Европа в Националния съвет по сигурност на президента Барак Обама, заявява, че “руснаците се възползват от последната част от Западна Европа, която остава политически зле функционираща”.

Ситуацията носи далечното ехо на Украйна, където Русия първоначално се съгласи, че Киев може да се присъедини към ЕС – но не и към НАТО – и след това промени мнението си, стигайки до революцията, която провокира анексирането на Крим от Москва и отделянето на Източна Украйна.

На Балканите това съревнование на Русия има потенциала да посее нова нестабилност в регион, който все още се възстановява след жестоката война през 1992-1995, която разцепи бивша Югославия.

В Сараево много от белезите на войната са зараснали. Бившият хотел “Холидей Ин”, някога убежище без прозорци за репортерите в близост до “Алеята на снайперистите” по време на войната в Босна, е възстановен и пълен с гости. Общината в неомавритански стил – монумент на мултикултурализъм, който е обстрелван и изгарян, е днес възстановена до съвършенство.

И все пак Босна и Херцеговина, счупената страна, залепена обратно през 1995 в края на войната, остава чуплива, проядена от корупция, слабо лидерство и етнически и националистически напрежения между общностите. Метафора за Балканите.

Това е една от ключовите точки, които Русия иска да експлоатира, казва г-н Купчан, докато лидерът на сръбския полуавтономен регион, познат като Република Сръбска – Милорад Додик – продължава да агитира за референдум за независимост. Другите направления включват Македония, където връзката между етническите албанци и етническите славяни остава изпълнена с напрежение, както и между Косово и Сърбия.

Съзнаващи руската намеса, Европейският съюз предлага отново възможността за членство на Босна, както и на пет други държави на Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Македония, Албания и Косово. В замяна ЕС настоява за фундаментална структурна реформа.

Скептицизмът в тези държави относно Брюксел е голям. Много изпитват недоверие към загрижеността на един Европейски съюз, който става все по-популистки, предпазлив относно миграцията и много по- бдителен относно приемането на държави, преди те да са готови за членство – като случая на Румъния и България.

Никой не вярва, че тези държави са готови да бъдат част от ЕС. Но острата нужда от реформи изпада на заден план с промяната на целите.

Преди четири години лидерът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че блокът няма повече да се разраства с бързи темпове, поставяйки процеса на изчакване.

Оттогава, както често се изразява македонският външен министър Никола Димитров, проблемът “стои заключен в чакалня без изход”.

“Юнкер направи грешка с изказването си, че няма интерес към разрастване”, казва Карл Билд, бивш шведски външен министър и специален пратеник на ООН на Балканите. “ЕС отклони вниманието си от целта за няколко години, а ефектите са катастрофални.”

С Великобритания, която напуска съюза и Русия, която си играе с напреженията в регион, днес ЕС излага относително детайлен план за Балканите.

Съюзът дори заяви, че ако всичко мине по план, Сърбия и Черна гора – единствените две държави, които днес активно работят над процеса на приемане и съответно са на първа линия – може да се присъединят до 2025.

Стратегията на съюза за Западните Балкани, публикувана през февруари, съдържа шест основни точки: върховенство на закона, сигурност и миграция, социо-икономическо развитие, транспортна и енергийна свързаност, дигитално развитие и “помиряване и добри съседски взаимоотношения”.

България, настоящият председател на съюза, ще бъде домакин на специална среща на Балканите през май. Балканите влизат в дневния ред на Европейския съвет през юни, а Великобритания ще бъде домакин на среща на Западните Балкани през юли, точно преди подобна среща на НАТО в Брюксел.

“Време е да довършим делото от 1989”, казва Йоханес Хан, европейският комисар начело на съседската политика и преговорите за разширяване. “Поставили сме си 2025 като граница за приемането на Сърбия и Черна гора, което е реалистична цел, но и много амбициозна.”

Г-н Билт казва с горчивина, че “дали е реалистична или не, подлежи на дискусия”.

Много смятат, че е прекалено амбициозна, с оглед на факта, че съюзът настоява пред всички тези страни да уредят множеството си пламенни териториални конфликти. Има и сериозни вътрешни проблеми, казва докладът на ЕС.

“Днес държавите показват ясни индикатори за пленена държава, включително връзки с организираната престъпност и корупцията на всички нива на управление и администрация, както и силна зависимост между публичните и частните интереси”, казва докладът.

Съществуват доказателства за “силна политическа намеса и контрол над медиите”, както и липса на независимост в съдебната система.

Към това се прибавят неконкурентоспособните икономики и бягството на млади граждани, които търсят по-добри възможности за работа. Перспективите изглеждат зле.

Но сега интересът на американците също е възобновен. Нови притеснения във Вашингтон “се коренят отчасти в разрастващото се руско влияние”, казва А. Рос Джонсън, отбелязвайки, че Конгресът изисква от Департамента на отбраната да осигури “оценка на съвместните действия в областта на сигурността между всяка държава на Западните Балкани и Руската федерация”.

Русия заявява ясно, че смята разрастването на НАТО на Западните Балкани за недопустимо, а Москва бе замесена в странен опит за преврат в Черна гора през 2016, преди тази страна да се присъедини към НАТО.

Русия се опитва да се установи в региона, както в правителството, така и в бизнеса, така че при присъединяване на тези държави в ЕС “те ще внесат руското влияние вътре”, казва г-н Галеоти.

Стратегията е подобна на това, което Китай и Русия правят в Гърция и Кипър, които са считани за точки, където руските пари се перат в евро.

Русия е дълбоко свързана с местните медии, както с източници, собственост на Кремъл като “Спутник”, така и с ботове, които работят над местните конфликти.

Г-н Билт посочва най-вече руската инвестиция в ключова за Сърбия инфраструктура, като например енергията. Въпреки че руските инвестиции са нищожни в сравнение с тези на ЕС, Сърбия има естествена склонност към руския си православен “брат” и помни руската подкрепа по време на войната в Косово.

“Има ли достатъчно разбиране от страна на ЕС за случващото се в Сърбия”, пита г-н Галеоти.

И според него отговорът е негативен. “Европейската политика като цяло подкрепя онова, което държи Западните Балкани тихи”, казва той. “Това е изключително опасно и създава перфектната атмосфера за игрите на Москва.”

Брюксел трябва да води политиката с повече тежест, казват той и други експерти, предлагайки истински инициативи за институционална реформа и истински санкции, когато същите се провалят.

Бивш висш държавник от САЩ нарича региона бойно поле в една нова Студена война и казва, че Брюксел е прекалено тромав относно политиката си за поощряване на добро поведение, докато финансовите средствата не са координирани с цел реформи.

Лицето, което пожела да запази анонимността си с цел съхраняване на влиянието си в региона, заяви, че държавите реформират единствено тогава, когато Брюксел и Вашингтон работят съвместно в оказването на натиск над лидерите в борбата със старите навици на корупция, пленена държава, политизирана съдебна система и руски сламени компании, които се опитват да придобият ключова инфраструктура и медии.

Но Европа няма желание да внася повече проблеми. “Аргументът е, че единствено с приемане на балканските държави ще има подсилена стабилност”, казва Норбърт Ротен, председател на комисията по външна политика в германския Бундестаг. “А дали е така?”

“Ако приемем нестабилни държави в ЕС, внасяме нестабилност”, добавя той. “Ако правим компромиси с условията, приемаме крехки държави, податливи на външни влияния; трябва да бъдем твърди относно критериите за прием.”

Иронията в случая, казва г-н Билт, е, че ако Югославия бе останала едно цяло, почти сигурно е щяла да бъде приета в ЕС до този момент, тъй като е водела със значителна преднина днешните членки Румъния и България през 1990 г.

“Ако разпадът не се беше случил, целият този регион щеше днес да е член на ЕС”, казва той. “Балканите винаги са функционирали най-ефективно като интегрирана структура, толкова нужна днес, колкото и в миналото. Единствената възможна такава днес е Европейският съюз.”

Г-н Купчан остава оптимист. “Знаем как ще приключи тази история в крайна сметка – с всички бивши югославски държави в ЕС. Но кога?”

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.