SHARE

Няколко думи за правата

Държавата е натоварена да следи за реда и сигурността. Съвременното разбиране за държавата предполага минимална намеса на властта в живота на гражданите и максимална свобода за упражняване на правата и свързаните с тях убеждения.

А стигне ли се до намеса или принуда, то репресията следва да бъде минимална и подчинена на критерии за запазване личността и достойнството. Ето защо човекът, въздигнат като върховна ценност, има право да съди държавата си, когато тя се отнася зле с него. Съдът се явява гарант и пазител на правата ни. В международен план това е Европейският съд по правата на човека, а стандартите, за които той следи, са разписани в Европейската конвенция за правата на човека, приета от Българи през 1992 г. Конвенцията урежда стандарта минимум за правата и свободите на гражданите.

Разбира се, в България дали поради институционалния упадък на последните десетилетия, дали поради други незнайни фактори се наблюдава култ към мега спецакции на полиция, прокуратура и служби и службогонци всякакви. В тези ефирни зрелища предполагаемият извършител на престъпление получава веднага и категорично възмездие от структурите – те са всемогъщи и изключват въпроси за изследване на вината и разните му там права. Обявеният моментално за престъпник хем е малко понабит, хем е силно унизен и тълпата е доволна. През изминалата седмица с високо внимание бе удостоена кметицата на столичния район „Младост”.

Исторически преглед колко струват мегапродукциите

Криворазбраната концепция за държавата над всичко, държавата като върховна ценност и слабостта и към репресивния ѝ апарат обаче струва пари, при това зрителите данъкоплатци ежегодно плащат за това. Защото от престараване за пред камерите и централните емисии същите структури минават границата на допустимото – помним в първото правителство на ГЕРБ репликите на един прокурор кой е абсолютен престъпник, помним голи хора по белезници и т.н. Тази седмицата си припомнихме всичко това с държаната кметица пред спортното министерство, запушването на устата ѝ с ръка от служител с маска, отказа своевременно да получи право да ползва адвокат и т.н. Да се запита човек кому е нужно това? Но 10 минути зрелищен ефир на акция след осъждането на България за унизително отношение и засегнато право на личен живот струват долу-горе толкова, по справка от мегаоперациите на Цв. Цветанов:

Източник: ИПИ на база преглед на решенията по описаните дела

Тоест 435 000 лева за 7 епизода, към 63 000 лв. за 5-10 минути екшън. Не е много за българския данъкоплатец, видно може и още. Но тези данни сриват мита за твърдението, че свръхдобрите министри и други си вършат безупречно работата, а после съдът им е крив. От „ Аз ги хващам, те ги пускат” накрая се получава „Аз ги хващам, вий им плащайте”.

Като се вгледаме внимателно в сумите към тях трябва да добавим и разходите по техническото обслужване на кампаниите – струпването на 10-15 автомобила на епизод, възнаграждения за въоръжените мъже, предварителни тренировки, среднощни оперативки и не на последно място – похабеният авторитет на оперативните лица – полицаи и прокурори.

Разбира се, като всяка мегапродукция и тук има сцени и действия, невлезли в централните емисии новини, които издават лошата подготовка на основните действащи лица. Но пък са документирани в осъдителните решения на ЕСПЧ:

  • при полицейската акция срещу дома на Гуцанови полицията десетина минути не е успяла да отвори входната врата въпреки употребата на „щанга, лост и кози крак”.
  • в делото “Славов срещу България” съдът счита за „особено поразителен факта, че силите на реда са предприели на два пъти възпроизвеждане на ареста на този жалбоподател пред неговите близки и с цел да получат видеорепортаж, който е бил предоставен след това на медиите. Този втори дубъл е само 44 197 евро (86 574 лева). Къде не сме ги дали?

К`во пък толкова са направили?

Като основно право на гражданите е това никой да не може да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение съгласно чл. 3 от конвенцията. Право на всеки гражданин е да упражни и правото си на защита – да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор. В случая със злополучната кметица като да не са спазени тия стандарти.

За унизително според практиката на ЕСПЧ се приема всяко задържане, което причинява мъчителна тревога и безпомощност у жалбоподателя, способни да го унижат и да го принизят в собствените му очи и в тези на близките му.

Съдът приема, че лошото третиране се преценява от продължителността на лошото третиране, от физическите или психологическите последици, както и (понякога) от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Съдът е отсъждал, че дадено отношение е „нечовешко“, когато е било предумишлено налагано в продължение на часове и е довело до телесни наранявания или силни физически и психологически страдания. Съдът е приемал, че дадено отношение е „унизително“, когато създава у жертвите чувства на страх, мъчителна тревога и малоценност, способни да ги унижат или принизят[1] . Това описание идеално пасва в сцените с кметицата на софийския “Младост”. И може и скъпо да ни излезе.

Но осъдителните решения срещу държавата за разлика от спецакциите се почитат с убедително политическо мълчание.

От 2012 г. насам министърът на правосъдието представя за одобрение годишен доклад относно изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България. Последният такъв доклад е приет от действащото 44-ото Народно събрание през февруари 2018 г. и отчита състоянието на делата за 2016 г.:

  • 960 100 евро, или 1 877 800 лева, са плащанията по казусите, за които държавата се е споразумяла;
  • 854 800 евро, или 1 671 800 лева, са плащанията на база на осъдителни решения;
  • 3 549 600 лв. общо.

Това май не го казаха в централната емисия новини през студените дни на февруари.
За 2017 г. доклад още няма, но и там, на сайта на ЕСПЧ, нещата изглеждат да са аналогични.

Корупцията излиза скъпо, зрелищната псевдоборба с нея само оскъпява самата корупция.

Автор: Иван Брегов/Институт за пазарна икономика


[1] Лабита срещу Италия (Labita c. Italie) [ГК], № 26772/95, § 120, ЕСПЧ 2000‑IV