SHARE

Отдавна защитата на авторското право е в привиден конфликт със свободния интернет. Законодатели неведнъж са опитвали да помогнат на правоносителите чрез налагане на технологични ограничения в интернет. Преди години това беше ACTA, която извади на протест хиляди хора в Европа.

В последната година Европейският парламент и Съветът на ЕС обсъждат нова такава мярка, като дебатите кулминираха миналата седмица в решение на правната комисия да подкрепи текстовете, които налагат изискване за филтриране на съдържание при неговото качване онлайн.

Преди време бях писал за проблемите с това и за някои практически предложения за компромис. Опити за компромис имаше от много страни, но такъв не изглежда да е постигнат. В приетото решение на правната комисия, макар и доста витиевато и трудно разбираемо, се казва именно това – доставчиците на услуги по предоставяне на съдържание (като YouTube, но дефиницията може да бъде тълкувана и доста по-широко) са длъжни да филтрират съдържанието при неговото качване, като го сравняват с налична база данни от защитени от авторско право творби.

Какъв е проблемът с това? Всичко, което качваме онлайн – собствени творби, домашни изпълнения на известни творби, пародии, видеа от събития, но също така и политически коментари и видеа, изразяващи мнение по даден въпрос, ще минават през филтъра и ако правоносителят не е посочил друго, няма изобщо да бъдат допускани за публикуване. „Алгоритмична цензура“ може би е малко пресилено, но ще има немалко случаи на именно това.

Да, в момента YouTube разполага с такава технология и тя е далеч от перфектна. Примери за свалени поради уж нарушения на авторски права има много – от комичното сваляне на записа на правителствената конференция „Данни канят“, защото за няколко секунди заместник-министър пуска сцена от филма „Дами канят“, до по-сериозни проблеми, като сваляне на видеа на опозиционни партии и активисти (в Русия, в Украйна и за съжаление – у нас).

Проблемът със свободата на изразяване е най-големият, но не единственият. За платформи, различни от гигантите (като YouTube и Spotify, напр.), цената за реализиране на такава технология ще бъде твърде висока. Европейската комисия твърди, че е направила проучване… и е намерила едно комерсиално достъпно решение, чийто лиценз обаче не е ясно колко струва. Друг голям проблем за по-малките и съответно за свободния пазар е това, че правоносителските организации отказват да предоставят съдържанието си, така че да може да бъде извършено сравнение. Т.е. доставчикът на услугата има задължение да взема мерки за сваляне, но няма възможност да го направи.

А като така или иначе в момента такива алгоритми има, какъв е проблемът на новата директива? Проблемът е, че обръща режима на отговорност. До момента съгласно директивата за електронна търговия доставчиците на услуги нямаха отговорност да правят нищо със защитено от авторско право съдържание до момента, в който не получат искане от правоносителя. С новата директива задължението е априори – ако не филтрираш съдържание, не спазваш закона. Това, разбира се, ще доведе до по-консервативни алгоритми, по-агресивно филтриране „за всеки случай“.

Давам пример с YouTube, но това ще важи за текст, снимки и др. А там проблемите ще са най-разнообразни. Например има риск т.нар. memes да няма да могат да бъдат качвани изобщо, тъй като нарушават нечие авторско право. Наскоро четох статия как “Фолксваген” е поискала сваляне на рисунки на бръмбари, защото нарушавали правата на Volkswagen Beetle (тук не става въпрос точно за авторско право, но все пак е в полето на интелектуалната собственост и примерът е доста показателен). Несъвършени алгоритми, невнимателни юридически отдели, злонамерен конкуренти или репресивни държавни органи – причините за неправомерно сваляне на съдържание са много. И понякога жертви са именно авторите – има редица примери на свалено авторско съдържание, защото алгоритъмът е решил, че то е нечие (напр. при използване на бийтове, за които можеш да си платиш и да включиш в твое произведение – първият, използвал даден бийт, може да сваля произведенията на всички останали).

И всичко това тръгва от грешното допускане, че творците не искат създаденото от тях да се гледа/слуша. Защо някой би въвел такъв строг режим на автоматично сваляне, при положение че (по данни на YouTube) в 98% от случаите на засечено авторско съдържание правоносителите са избирали опцията „монетизирай“, т.е. да вземат пари от показаната реклама при гледане на това съдържание. Фокусът на такова законодателство би следвало да бъде именно такъв – как съдържанието да се монетизира. В много редки случаи някой изобщо има интерес то да не бъде гледано (напр. ако изтече преди премиера/представяне). Ако вместо да мисли как да решава несъществуващи проблеми, законодателят (в случая – Европейската комисия) беше опитал да даде механизми за получаване на справедливо възнаграждение, нямаше да имаме спор. И, да, текстът на директивата предвижда лицензионни споразумения, с които се уреждат отчисленията, но алтернативите не трябва да са „лицензионни споразумения или сваляне“. Има много други опции, от които биха спечелили и авторите, и интернет потребителите.

Има и доста други технологични опции – придържане към сегашния режим на сваляне след известия от страна на правоносителя, но по по-автоматизиран начин, и то такъв, който нито натоварва платформите и уебсайтовете, нито работи като „филтър“. Сегашните текстовете, за съжаление, ще циментират големите доставчици като Google (защото никой друг няма да може да поеме риска от дела за това, че не е сложил достатъчно агресивни филтри).

Член 13 не е единствената глупост в текста на директивата. Член 11, т.нар. „такса линк“ е друго гениално творение, с което уж да се защитят медиите, които произвеждат съдържание. Грубо казано, всеки, на чийто сайт се споделя линк и откъс от дадена новина, ще дължи такса на медията, към чийто сайт води. Би било нарушение, ако споделя новина във Facebook и копирам два-три абзаца от нея. Съответно Facebook ще трябва да ми блокира публикацията.

И тук стигаме до фундаменталния проблем с тези предложения, а и с редица други (като напр. известието за ползване на бисквитки) – когато липсват технически грамотни хора във формулирането на политики, свързани с дигиталния свят, тези политики са лоши. В случая с директивата за авторското право лобистите на правоносителските организации (основно френски и немски) са превзели съзнанието на еврокомисарите и евродепутатите и там вече няма място за технологична адекватност. А ако имаше такава, можеше да се достигне до доста по-умни компромиси и в двата случая. Техническата грамотност на евродепутатите, подкрепили предложенията, мога да обобщя с туит на френския евродепутат Жан Мари Кавада, който нарече интернет „дигитална джунгла“.

Това не е краят на интернет, разбира се. Но такива необмислени и късогледи стъпки не помагат на никого. Гласуването в правната комисия не е и краят на дебатите. Следват много, много стъпки – комисията предлага парламентът да приеме мандат за преговори по директивата, така че да отиде на среща със Съвета и с Европейската комисия (триалог) и да се уточнят финалните текстове. Съветът в същото време (който ще председателстваме още 5 дни), трябва да излезе със своя версия. За съжаление в нашето председателство не се случи кой знае какво по тази тема, така че австрийското председателство ще води този процес. Европейската комисия също има роля в лицето на Мария Габриел. Тя, за съжаление, следва оставеното от Йотингер, който често е бил в ролята на проводник на интересите на немски корпорации и организации.

В предстоящата неяснота можем да питаме нашите евродепутати как ще гласуват, да поискаме от нашия еврокомисар да подходи адекватно към бъдещ компромис и да поискаме от нашите представители в Съвета на ЕС (в случая – министъра на културата) да не допускат интернет да бъде „счупен“ по такъв начин.

Моето лично мнение е, че тези текстове трябва да отпаднат изцяло и да бъдат започнати наново от следващата Европейска комисия, тъй като не изглежда да смислено решение на хоризонта – всички са се окопали в позициите и сме в хипотеза на „фалшива дилема“ – уж трябва да избираме между правата на творците и свободата на интернет. А това не е така – можем да имаме и двете, стига да има по-информирана дискусия и по-малко технически неграмотни лобисти.

Текстът е препубликуван от блога на автора “БлОгодаря

SHARE
Софтуерен инженер и архитект, експерт по електронно управление, лингвист и блогър