SHARE

През лятото на 1940 г. агенти на КГБ завели арестант при Сталин, който ги попитал:
– Защо го водите при мен?
– Крещеше на Червения площад „Смърт на мустакатия диктатор!“ – отвърнали в един глас агентите.
Тогава Сталин се обърнал към задържания и попитал:
– Вие, другарю, кого имахте предвид?
Мъжът, уплашен, но все пак уверен, отвърнал:
– Хитлер имах предвид, Йосиф Висарионович!
Тогава Сталин се обърнал към агентите:
– А вие, другари, кого имахте предвид?

Тази случка не е реална, но е действителна. Защото това е действителността в тоталитарните държави, които са такива заради тоталитарните идеологии. И говорим  за това днес, защото на този ден националсоциалистите от Германия и интернационал социалистите от СССР подписват през 1939 г. договор за ненападение, известен като „Пакта Рибентроп-Молотов“. Благодарение на  този документ Съветският съюз на социалистическите републики влиза във Втората световна война като съюзник на нацистка Германия, когато на 17 септември същата година окупира онази част от Полша,  която не е окупирана от армията на Хитлер. И по тази причина днес отбелязваме Деня на жертвите на тоталитарните режими в Европа – милиони хора са избити от комунистите и нацистите заради желанието за свобода.

Какви са основните характеристики на тоталитарната идеология?

В Европа за тоталитарни са признати националсоциализмът, комунизмът и фашизмът. Приликите между тях са много повече, отколкото разликите. Наричат се тоталитарни, защото при тях държавата влиза напълно, изцяло (от  латинското totius през италианското totalitarismo) в живота на индивида. Терминът „тоталитаризъм“ е използван за пръв път от един от големите идеолози на италианския фашизъм Джовани Джентиле.

Индивидът няма право на избор и е възпитаван само и единствено в служба на обществото, без да имат значение неговото лично щастие, здраве и живот. Според тоталитарните идеологии всеки индивид е ценен само и единствено като част от колектива, от общото. Тоталитарните идеологии приемат обществото като безформена тълпа, чиято цел е постигането на извратени идеали за имагинерно равенство, осигурено и раздадено от държавата.

Тоталитарната държава има нужда от ритуали и създава своя версия на религията – свещени текстове, светци, мъченици, храмове, параклиси, места за поклонение.

Тоталитарната държава е враждебна по природа, защото единственият начин да държи в постоянна мобилизация населението е като непрестанно сочи външен, а впоследствие и вътрешен враг, наричан още „врагът с партиен билет“. Основен принцип на всяка тоталитарна идеология е „Ако не си с нас, си против нас“.

Затова в тоталитарната държава няма нито условия, а още по-малко възможност за плурализъм на мненията, съвестта и мисълта. Всеки, който мисли различно, е потенциален враг. За да бъдат разкривани всички потенциални врагове, тоталитарната държава развива тайни служби за сигурност, които вербуват възможно най-много индивиди да сътрудничат постоянно чрез доноси за думи, действия или бездействия на  индивидите. Изразилите мнение, различно от официалното, биват наказвани сурово, нерядко и със смърт.

Враговете на тоталитарната държава се описват с думи или изображения винаги като грозни, неморални, целящи да навредят на общността и уродливи. Тоталитарната пропаганда се основава на всяването на страх  от потенциален вътрешен или външен враг чрез използването и налагането на негативни стереотипи.

Още през 1895 г. Гюстав льо Бон предугажда какво предстои да се случи на Европа и част от света през ХХ век:
„Трудно поддаващи се на разсъждение, тълпите, напротив, са много податливи на действие. Те добиват огромна сила благодарение на сегашното устройство. Догмите, чието зараждане наблюдаваме, не след дълго ще притежават мощта на старите догми, тоест тираничната и властна сила, предпазваща от спорове. Божественото право на тълпите замества божественото право на кралете.“

В България тоталитарната идеология на Българската комунистическа партия привежда в действие основните принципи на тоталитарните държави и е отговорна за следните исторически факти, систематизирани от журналиста Христо Христов и сайта Държавна сигурност.com:

  • Превратът на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия.
  • Масовите убийства (безследно изчезнали), наброяващи до петдесет хиляди души непосредствено след тази дата.
  • Всички процеси на „народния съд” в страната.
  • „Чистките“ в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България.
  • Създаване на системата за наказателните лагери по съветски образец, наречени „трудово-възпитателни общежития“, затворени чак през 1962 г.
  • Създаването и функционирането на репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност както в страната, така и в чужбина (включително „мокрите поръчки“ и убийството на Георги Марков).
  • Ликвидирането на опозиционните партии.
  • Сливането на Българската комунистическа партия с държавата и тоталитарният характер на управлението.
  • Създаване на казионни младежки комунистически и профсъюзни организации.
  • Националното предателство с насилствената македонизация на Пиринския край.
  • Отнемане на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията.
  • Принудителната колективизация на земята и селското стопанство и създаването на ТКЗС по съветски модел.
  • Въоръжената съпротива срещу режима – възникване, дейност и разгромяването на горянското движение.
  • Изнасянето и по-късното продаване на златния резерв на България, възлизащ на 23 тона злато, на Съветския съюз.
  • Трите фалита на Народна република България (описани като „дългови кризи“).
  • Националното предателство с предложението за България да се присъедини като 16-а република на Съветския съюз (1963 и 1973 г.).
  • Асимилационната политика на БКП към мюсюлманските малцинства в България, чиято кулминация е т.нар. възродителен процес срещу турците.
  • Тотална цензура върху всички политически, културни и индивидуални изяви.
  • Социалното инженерство на нацията чрез образованието.
  • Превръщането на цялата ни икономика в икономика на дефицита.
  • Превръщането на българското общество в кастова структура чрез създаването на привилегиите на управляващата комунистическа номенклатура с институцията на “активните борци против фашизма и капитализма“.
  • Контрол над свободното време и създаване на изкуствени нови „социалистически ритуали“.
  • Закрепостяването на населението в страната чрез т.нар. жителство и забраната за пътуване в чужбина.
  • Екологичните престъпления срещу българската нация и престъпното информационно затъмнение на населението след аварията в съветската АЕЦ „Чернобил“ (1986).
  • Дисидентите в България и преследванията срещу тях.
  • Незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби тайно от обществото и политическата опозиция след 10 ноември 1989 г.

*Възможните свободни исторически паралели с днешната реалност са напълно случайни.

Снимка: Съветският външен министър Вячеслав Молотов подписва Договора за ненападение между Германия и СССР под одобрителните погледи на Й.В. Сталин, германския външен министър Йоахим фон Рибентроп, а от портрет на стената зорко и одобрително наблюдава В.И. Ленин

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.