SHARE

Представяме ви пълния текст на материала на Agence France-Presse (AFP), в който се разказва една до болка позната история: за “свободата” на българското слово, за пленената държава и за едно европредседателство, превърнато в рекламна кампания на пленената държава. 

Карикатуристът Христо Комарницки и колегите му не хранят илюзии: създаването на сатиричен вестник е обречено на трудности в България, която е новата страна начело на председателството на Съвета на ЕС, а освен това и първенец по нарушения на свободата на словото в съюза.

Това, което те не очакват, е, че главният дистрибутор на печатна преса – собственост на депутат бизнесмен – ще блокира първия брой на техния вестник “Прас-Прес” през март.

Нито един от 10-те хиляди броя не достига до будките. 

“Нямахме представа с какви проблеми предстои да се сблъскаме”, казва Комарницки пред AFP.

“За нас няма друг вариант, нямаме избор. Медийната ситуация в България се влошава все повече и повече”, добавя той, въпреки че “Прас-Прес” продължава да излиза онлайн и се продава от ръка на ръка в провинцията, посредством доброволци.

Докато България се подготвя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари, медийната ѝ индустрия е затънала в “корупция и съглашения между медия, политици и олигарси”, предават “Репортери без граници” (RSF).

От присъединяването си в ЕС преди десетилетие България се е сринала от 35-о място, споделено с Франция през 2006 г., в класацията на RSF за свобода на словото до 109-о от общо 180 държави през 2017 г., което я прави най-зле представящата се членка на ЕС.

Някои наблюдатели твърдят, че съществува парадоксална връзка между това влошаване и желанието на България да подобри имиджа си на най-бедна и корумпирана страна в съюза. 

Властите искат “Брюксел да вярва, че има прогрес” в битката срещу корупцията и се опитват да задушат разследващата журналистика, смята журналистът на опозицията Светослав Терзиев, който преподава журналистика в Софийския университет.

“Хронична” автоцензура 

Подобно на други бивши съветски държави, България има множество медии, но собствеността им тъне в мъгла и е концентрирана в ръцете на малцина.

“Представете си една матрьошка – отваряте голямата и вътре има друга. По същия начин има официален собственик на медията, но всички знаят, че това всъщност не е фактическият собственик, има някой друг зад него“, казва Кристиан Шбар, който е начело на регионалната медийна програма на фондация “Конрад Аденауер”.

Олигархът Делян Пеевски доминира над могъщия медиен елит в страната. Пеевски е заможният дистрибутор на печатната преса, който осуетява пускането на “Прас-Прес” на пазара.

37-годишният тютюнев и строителен бос оглавява империя от медии, чиито реални размери остават неясни поради непрозрачността по отношение на собствениците.

Според RSF той контролира близо 80% от печатната дистрибуция в страната.

Пеевски е и любима мишена на карикатуристите от “Прас-Прес” – факт, който може би не играе в тяхна полза.

“Ние в никакъв случай не сме толкова крайни, колкото колегите ни карикатуристи във Великобритания или Франция, които са много по-брутални”, настоява Комарницки.

Журналистиката в България е бягане с препятствия за репортерите благодарение на преплитането на политически и икономически интереси. 

Наскоро Асоциацията на европейските журналисти в България проведе проучване, в което повече от 90% от анкетираните български журналисти заявяват, че има чести намеси в работата им. 

“Автоцензурата се е превърнала в хронична болест”, заключва проучването.

Заплахи в стила на сицилианската мафия 

През 2016 г. карикатуристът на “Прас-Прес” Чавдар Николов открива, че всичките му карикатури са изтрити от онлайн страницата на медията, за която той работи [Нова телевизия – бел. прев.]. Това се случва, след като той изобразява премиера Бойко Борисов като тартор на гражданска милиция, която лови мигранти.

Телевизионни журналисти са заплашвани с уволнение от законодатели в ефир, отново миналата година.

Физическата агресия също е често срещана, казват репортери.

Атанас Чобанов от разследващия сайт Bivol.bg заявява, че той и колегите му редовно са мишена на сплашвания със “съобщения в стила на сицилианската мафия”.

Американската НПО Международен борд за проучване и обмяна (IREX), която организира акции за независими медии и правата на медиите, заклеймява “осезаемия политически натиск” върху водещи национални медии в България.

Освен това тя подчертава все по-голямото влияние на т.нар. “бухалки” – “таблоидни вестници, онлайн платформи и телевизии, които се използват от местните олигарси за упражняване на влияние, очерняне на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение”.

Правителството използва средства на ЕС, предназначени за медийния сектор, като инструмент за натиск с цел “благосклонност от страна на медиите” към властта, добавя Чобанов.

Резултатът: според последни проучвания само 10% от българите посочват, че вярват в независимостта на медиите.

Снимка: Иван Червенков

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.