SHARE

Пътят на Макрон към Елисейския дворец е изпълнен с приключения и интересни срещи. Тази седмица той проведе дългоочакваното си второ посещение в Германия, където се срещна с германския канцлер Ангела Меркел и присъства на отворен дебат с философа Юрген Хабермас и външния министър и вицеканцлер на Германия Зигмар Габриел.

Макрон се радва на огромна популярност сред немското население, което вижда в него идеалния президент. Отляво се възхищават на проевропейската му политика, а консерваторите харесват реформаторския му подход и подкрепата, която изразява за бизнеса.

От друга страна, на света за пореден път стана известна стара истина: докато в останалите страни политическите противоречия са просто скандали, във Франция те имат привкуса на романтични “афери”. Последният кандидат, с когото Меркел се срещна през януари тази година, беше Франсоа Фийон, претендента на десните републиканци. L’affaire Fillon става все по-гореща тема сред френското население – кандидатът беше обвинен, че е въвлякъл цялото си семейство в схема за усвояване на средства, свързани с несъществуващи дейности. Това коства на Фийон голяма част от електората.

Но само спадът в подкрепата за Фийон ли е причина Меркел да удостои Макрон с вниманието си? 

Ангела Меркел е на власт от почти 12 години – тя остро съзнава нуждата на германското население да види ново лице и възможности във властта, без това да коства политическата сигурност на страната, в която, подобно на останалата част от Европа, се наблюдават антиевропейски и крайнодесни настроения. Популярността на Макрон сред германците би могла да се отрази положително на имиджа на Меркел, която се готви за избори през октомври.

Противопоставяйки се на тенденциите за демонизиране на европейските елити, тя къса с практиката на лидерите на ЕС да показват подкрепа за определени “братски” партии. От своя страна Макрон, който е сравнително млад кандидат, може да извлече полза от подкрепата на политически узрялата канцлерка. 

След срещата Макрон заяви, че с Меркел са намерили общ език. Тя от своя страна упорито отказва да коментира изборите във Франция, както и да предяви явни предпочитания към определен кандидат –  изключителен контраст в сравнение с предишните избори, където тя стоеше плътно зад кандидатурата на Никола Саркози. Ангела Меркел продължава да приветства на игралното поле френските лидери, които търсят контакт с нея – всички, с изключение на Марин льо Пен.

Залата в Hertie School е пълна от момента, в който Еманюел Макрон напуска срещата с Меркел и се устремява към дебата с Хабермас и Габриел. “Накъде в бъдещето на Европа?”, ще ги пита  Хенрик Ендерлайн, професор по политически науки. Хабермас твърди, че европейските елити досега не са имали смелостта да се приближат до нажежения дебат за бъдещето на Европа. Той изрази разочарованието и трудностите, породени от изборите в САЩ.

“Макрон се осмели да събори стената, която стои между ляво и дясно от 1789 насам”, заявява Хабермас и допълва, че френският кандидат “не се въздържа да нарича нещата с истинските им имена”, заключва философът, след което Макрон взима думата.

“Франция трябва да възстанови своето икономическо и финансово състояние, за да заслужи доверието на Германия”, твърди той. Сигмар Габриел говори за симбиозата на Германия и ЕС – просперитетът на съюза за него е тясно свързан с просперитета на Германия.

“Наричат ме наивен, защото вярвам, че ще спечеля изборите, докато защитавам Европа”, каза в срещата в четвъртък Макрон.

Младият политик пожъна дипломатически успех, затвърждавайки у германците образа си на принц от приказките. Дали принцът ще успее да целуне навреме Европейския съюз и да го събуди от дългия сън, който според Макрон продължава от 2005-а насам? След отсичането на една от главите на Змея –  изборите в Нидерландия в сряда, идва време на следващата – тази на Марин льо Пен.

А гражданите са уморени – Меркел е в тежка битка със социалдемократа Шулц за следващ канцлер на Германия. Развоят предстои.