SHARE

Абитуриентският* бал е важен, защото това е всъщност инициацията, приемането на хлапетата като  възрастни и пълноценни наши съграждани. Затова момчетата са с костюми, а момичетата би следвало да са с вечерна рокля – за да ги видим как ще изглеждат в обществото и да ги посрещнем. И как ги посрещаме ние?!
Каквото обществото, такива и абитуриентите, такова и посрещането…

Изливаме  тонове помия и тонове мастило (в малкото живи вестници с уж многохилядни тиражи), и се чупят хиляди пръсти, които да обяснят на народонаселението, че днешните абитуриенти са А) прости селяни и чалгари;  Б) некадърни сополанковци и потенциални проститутки; В) неспособни паразити, които искат да ядат, да пият, да  взимат  наркотици и, ако има как, да не  работят. Всичко това се изсипва с огромна доза възмущение, като нерядко се дават квалификации, че това поколение е провалено.

Провалени, обаче, са онези, които го казват, защото явно имат нужда да похейтят, да понахранят (както биха казали самите абитуриенти) „новото поколение,“ за да изпъкнат по-добре самите техни качества. Това са хората, които чрез тая критика всъщност изтъкват себе си. Изтъкват своето безкрайно милосърдие, уж възмутени от случката с някакъв абитуриент, който щял да ходи с метро на бала, но след това пропилели цял ден, за да ги дават „по телевизора“ и да получат своите 15 минути съмнителна слава. Изтъкват своята висока култура, като се  възмущават, че абитуриентите броят, викайки, от 1 до 12, но това не ги  спира да крещят понякога на собствените си деца или на своите житейски партньори, или на колеги, или на непознати. Изтъкват своята естетика, възмущавайки се от поредната пошло облечена зрелостничка, но никога не си закопчават сакото, когато са изправени, а не седнали, носят обувки на  бос крак и пишат на латиница, „za6toto nqmam kirilica na taq klawqtura“.

Тези хора слагат етикет на всички завършващи младежи, турят ги под един знаменател, без да се замислят всъщност какво е направило тяхното собствено поколение.

Със значително по-добра аргументация, но все така неосонователно, тийнейджърите от своя страна биха могли да се възмутят много повече, нали?
Например могат да се възмутят от поколението, което в последните поне 15 години, а и сега ръководи държавата, защото е очевиден фактът, че не от широка перспектива за успех тук, нито от каприз 7500 български абитуриенти (около 15% от общия брой завършващи 12-ти клас) напускат всяка година страната, за да учат в чужбина. Още по-малко се завръщат, защото пък поколението на майките и бащите им се е провалило да създаде реално работеща икономика, не е  съумяло да се възползва от представителната демокрация в реалност, за да подобри условията за живот в България, а също така изобщо не успя да отърве обществото ни от мъртвата хватка на Държавна сигурност и носителите на нейния капитал, досиета и съмнителен морал.

Онези хлапета, които веднага след ефективното влизане на България в  Европейския съюз през 2007 г. отидоха да учат в европейските университети като европейски граждани, отдавна завършиха. И започнаха да носят обратно у дома не само знания и умения, а и нова култура. Същите тези хлапета донесоха нови отношения, видяха света, а и светът  тях  видя, разбраха, че могат всичко и навсякъде. И донесоха ново самочувствие, нов манталитет, ново желание за доказване. Тези хлапета са първите, които отраснаха без унижението на чакането за виза, за разлика от хиляди българи, които преди това не се бяха завръщали с години, защото не знаеха  дали ще получат отново виза за бленувания Запад.

Всъщност днешните абитуриенти са също толкова  многолики, колкото и възрастните им критици – сред тях има и много умни младежи и много прости парчета, има талантливи пълни нещастници, има добросърдечни и тотални гадняри, има туродлюбиви и абсолютни мързели – има всякакви сред тях, така както има и сред техните родители.

Само дето днешните абитуриенти имат  едно голямо предимство – животът е  пред тях и имат време да се променят, както за лошо, така и за хубаво.

На добър час, хлапета! Вярваме във вас!

*абитуриент – завършващ гимназията ученик, зрелостник. От латинското abituriens, abiturientis – сегашно деятелно причастие от  новолатинския глагол abiturire – тръгвам си, излизам.

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.